Либерал-прогресивни закони погазват Божията заповед „не убивай“

0
160
Кой може да се прави на Господ ?
Николай Димитров - ГЕРБ/СДС Николай Димитров - ГЕРБ/СДС

Хуманно ли е да си играем на Господ и да решаваме кой и колко да живее?

Novetika.com

Кога започва човешкият живот и кога трябва да свърши? Необходимо ли е хората да контролират неговата продължителност със закони или събитията трябва да следват естествения ход, колкото и тежки да са обстоятелствата? Можем ли да си играем на Господ и хуманни ли са законите, които позволяват да се разпореждаме със съдбите на най-уязвимите човешки същества?

Не убивай“ е една от Десетте Божи заповеди. Но колкото повече се развиваме технологично, толкова повече се отдалечаваме от духовното и от всички Божи заповеди. Вместо тях налагаме нови. Или интерпретираме старите по нов начин, който оправдава определен политически дневен ред.

Именно такъв е случаят с неомарксизма (културния марксизъм) и либерал-прогресивизма. Те ревизират същността на традиционни термини като състрадание и загриженост, за да оправдае политики, които нямат нищо общо с истинския смисъл на тези понятия. Ако питате либерал-прогресивистите, те ще ви отговорят, че закон, който позволява аборт до момента на раждането, е грижа за репродуктивното здраве и правата на жените. Или че да се предложи евтаназия на инвалид, който при подходящи грижи би могъл дори да е полезен на обществото, е проява на състрадание към ближния.

Но нека започнем още от зачатието.

За или против абортите

С отмяната през юни 2022 г. на федералния закон за абортите „Роу срещу Уейд“ (Roe v. Wade) от 1973 г., Върховният съд на САЩ върна темата за абортите там, където повелява конституцията на страната – в компетентността на щатите. Всеки отделен щат – чрез политическите предстaвители на местните граждани в щатския законодателен орган (Конгрес) – ще решава дали абортите да са позволени, дали да има определени ограничения или да бъдат напълно забранени.

Тази стъпка поляризира американското общество и отново постави полемиката за абортите на челно място не само в САЩ, но и извън тях. Защитниците на неродените бебета (pro-life), поддържани от консервативната Републиканска партия, приветстваха решението и правото на всеки щат сам да гласува законите, регулиращи прекъсването на бременност по желание или необходимост. Привържениците на абортите (pro-choice), поддържани от либерал-прогресивната Демократическа партия, избухнаха в масови протести под лозунга „My body, my choice“ („Моето тяло, мой избор“).

Тук обаче трябва да уточним нещо: да, тялото на майката е нейно, както и изборът какво да прави с него. Но тялото на бебето не е нейно тяло, а на бебето (което впрочем не може да бъде заченато, ако няма и баща). Така изборът какво да прави майката с тялото на бебето не е толкова елементарен. Плодът, разбира се, е изцяло свързан с и зависим от тялото на майката, но бебето има свое собствено ДНК, физиология и усещания, за които все още не знаем достатъчно. Благодарение на 4D изображенията и клиничната неонатология, животът в утробата става все по-малко мистериозен. Научаваме все повече за развитието на неродените бебета и науката продължава да потвърждава тяхната човещина и уязвимост.

Неродените бебета усещат болка

Абортът е ужасяващо преживяване за една майка. Но докато тя може да разкаже през какво е минала физически и психически по време на процедурата, бебето, чието съществуване в този случай завършва със смърт, не може да сподели дали го боли, дали го е страх и дали знае какво му предстои.

Съвременната медицина вече е доказала, че 12-седмичен зародиш може да изпитва болка. Това твърди проучването „Преосмисляне на феталната болка“ (2019 г.) в Списанието за медицинска етика (Journal of Medical Ethics). Най-забележителното в научния труд са гледните точки на двамата автори. Единият е pro-life, а другият – pro-choice. Заедно, те разглеждат нови доказателства за феталната болка. Единият смята, че абортът е неетичен, а другият – че абортът е необходим за здравето, правата и независимостта на жените. Въпреки различните отправни точки, двамата се съгласяват, че зародишът наистина започва да изпитва болка в 12-а – 24-а гестационни седмици.

Досега повечето учени и медицински специалисти, включително двамата изследователи в гореспоменатото проучване, смятаха, че болка може да се усети в 22-а гестационна седмица. Стюарт Дербисшайър и Джон Бокман обаче стигат до заключението, че усещането на болка започва още от 12-а седмица.

Тук трябва да отбележим, че абортът е процедура, при която не се прилага упойка или аналгезия за бебето.

Когато става дума за вътреутробно лечение на бебета, които родителите искат да запазят, лекарите се отнасят към тях със същата грижа и внимание, както към пациенти извън утробата. Случаят обаче не е такъв, когато става дума за бебета, които ще бъдат абортирани. При абортите се игнорира фактът, че неродените бебета изпитват болка. Което прави процедурите най-малкото нехуманни.

Науката вече е установила, че рецепторите за болка на бебетата се развиват рано. В изслушване пред Американския конгрес от май 2012 г. д-р Колийн Малой от Медицинския факултет на Северозападния университет „Файнберг“, САЩ описва следните основни етапи в развитието на нероденото дете; те показват ранно усещане на болка. В 8-а гестационна седмица се появяват лицевите сензорни рецептори; в 14-а гестационна седмица в гръбначния мозък растат сетивни влакна и се осъществяват връзки с таламуса (част от мозъка); между 13-а и 16-а гестационни седмици моноаминовите невротрансмитери (нервни клетки и влакна) достигат мозъчната кора (друга част от мозъка); между 17-а и 20-а гестационни седмици таламо-кортикалните връзки (пътища към мозъка за сензорна информация) проникват в кората; не по-късно от 20-а гестационна седмица рецепторите за болка са налице и свързани.

Д-р Малой също обяснява, че благодарение на съвременните технологии като 4D ултразвук е видимо как бебе само на 8 гестационни седмици се движи в отговор на стимули. До 20-а гестационна седмица то вече реагира на звуци. Бебето се движи, мърда, потрепва и отдръпва при докосване с остри предмети. Например, когато се взема кръвна проба от черния дроб, бебето в утробата се отдалечава от иглата.

Подобно на възрастните, при неродените бебета се повишават нивата на хормоните на стреса при болка. Според д-р Малой, хормоналният отговор на болката е идентичен при неродено дете, недоносено бебе и възрастен човек. Когато се използва игла за вземане на кръв от бебе в 18-а гестационна седмица, хормонът В-ендорфин се увеличава с 500%. Кортизолът, друг хормон на стреса, се повишава със 183%. Освен това P субстанцията – невротрансмитер, участващ в предаването на болка – се открива от 11-а гестационна седмица, а от 13-а седмица е налице енкефалин, участващ във възприемането на болка.

Оказва се също, че неродените бебета имат нужда от по-високи дози упойка. В доклад на Министерството на правосъдието на САЩ, анестезиологът и водещ експерт в областта на феталната болка д-р Канвалкийт Ананд, пише: „Възприеманата от плода болка вероятно е по-силна от тази, възприемана от износени новородени или по-големи деца“.

Но това не е всичко. Според д-р Малой има данни, че системата на бебето за справяне с болката се развива до края на бременността. Това означава, че то е „изцяло нервно“. Подобно на пациент с изгаряне, бебето е без защитни бариери срещу болката.

Рецепторите за болка в гръбначния стълб са много по време на първата част от бременността, докато инхибиращите болката рецептори са малко до по-късен стадий. Всъщност, когато бебетата в утробата биват оперирани, хормоните на стреса са с нива 3-5 пъти по-високи, отколкото при възрастните. Това обяснява защо за недоносени бебета са необходими завишени дози упойка.

Според д-р Малой няма съмнение, че бебетата усещат болка по време на аборт.

Извършвам процедури ежедневно и ви гарантирам, че когато правя изкуствено обдишване или венозно вливане, бебето го усеща.“

Бивш директор на клиника за аборти става pro-life активист

Медицинската технология, която ни позволява да наблюдаваме на екран развитието на неродените бебета, е променила живота на много хора.

Един от тях е Аби Джонсън – pro-life активистка и бивш директор на клиника от веригата „Планирано родителство“ (Planned Parenthood) в САЩ. Организацията „Планирано родителство“ управлява 53% от всички клиники за аборти в страната.

Джонсън започва работа в „Планирано родителство“ в стремежа си да помогне на жени в нужда – нещо, което прави в продължение на 8 години. Но това драстично се променя на 26 септември 2009 г., когато Аби асистира по време на направляван с ултразвук аборт. Тя гледа с ужас как 13-седмичният зародиш се бори за живота си, като в крайна сметка губи битката. В този момент тя осъзнава какво представлява процедурата и на какво е посветила живота си.

Днес Аби пътува по целия свят, споделяйки своята история и образова обществеността по въпроси, свързани с правото на живот на неродените бебета. Тя не е единствената, коренно променила кариерата си, за да защитава живота в утробата.

Аборти в напреднала бременност

За съжаление, съществуват закони, чиято цел не е да защитават неродените бебета. Седем държави в света позволяват абортиране на плода след 20-ата гестационна седмица, включително до момента на раждане. Това са САЩ (седем американски щата), Северна Корея, Китай, Виетнам, Сингапур, Канада и Нидерландия.

Европейският парламент превърна на 24 юни 2022 г. противоречивия доклад „Матич“ в резолюция, която насърчава „свободен и законен аборт без прегради“, прикрит зад призива за сексуално и репродуктивно здраве и права на жените. Документът е дело на евродепутата от групата на „Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент“ Предраг Фред Матич, член на Хърватската социалдемократическа партия.

Неминуемо възниква въпросът защо това е позволено. Още повече, че съвременната медицина може да спаси недоносени бебета дори преди 22-ата гестационна седмица на бременността.

Най-рано роденото бебе, оцеляло извън утробата, е Къртис Зай-Кийт Мийнс. Той идва на бял свят на 5 юли 2020 г. в Бирмингамската болница в щата Алабама, САЩ, на гестационна възраст 21 седмици и 1 ден, т.е. 148 дни, което го прави 132 дни преждевременно роден.

Тогава не е ли законният аборт след 20-ата седмица на бременността законно убийство на невинни човешки същества, които могат да оживеят извън тялото на майката? Разбира се, тук не става дума за изключенията, когато продължаването на бременността застрашава живота на родилката.

Евтаназия на бебета в Европа

Оказва се, че има държави, където убийството на бебета е законно дори след тяхното раждане.

Сърцераздирателен доклад от Белгия разкрива, че 24 родени бебета са умъртвени чрез евтаназия в периода 2016-2017 г. Докладът не използва думата „евтаназия“, но описва умишленото умъртвяване със смъртоносна инжекция на бебета с медицински проблеми.

Проучването проследява смъртта на всички новородени бебета на възраст под 1 година в белгийската провинция Фландрия между септември 2016 г. и декември 2017 г. Шокиращото е, че в 10% от случаите (24 бебета) лекарите са имали „изрично намерение да съкратят живота им“.

Още по-тревожно от убийството на невинни и беззащитни бебета е причината за евтаназията. Според доклада, медицинските екипи са сложили край на живота на новородените, тъй като са сметнали, че те „нямат надежда за поносимо бъдеще“. Т.е., субективна оценка за качеството на живота на невинни човешки същества е послужила като оправдание за убийството им.

Според експерти, практиката на евтаназия на бебета е дори незаконна. Майкъл Кук, редактор на биоетичната медия BioEdge отбелязва, че законът разрешава евтаназия единствено на непълнолетни.

През 2014 г. Белгия стана първата страна, която узакони асистираното самоубийство на непълнолетни – ход, осъден от мнозина, загрижени за благосъстоянието на беззащитни младежи. Законът изисква непълнолетният да е неизлечимо болен, в пълно съзнание и способен да вземе решение за асистирано самоубийство. В резултат на въпросния закон, в периода 2016-2017 г. евтаназия са потърсили три деца.

Специалисти считат за обезпокоителен факта, че евтаназиите на 24-те бебета може да са били ненужни. Според Алекс Шаденберг от Коалицията за предотвратяване на евтаназията, това, че бебетата не са имали „надежда за поносимо бъдеще“ не означава непременно, че са били неизлечимо болни.

Тези деца са имали реален шанс да оцелеят, но медицинският екип заедно с техните родители, са преценили, че животът им не си заслужава“, писа Шаденберг.

Но има и примери, когато родителите не са дали съгласие за евтаназията на децата си. Печално известни са случаите на Чарли Гард и Алфи Еванс – деца, умъртвени в Обединеното кралство, въпреки възраженията на родителите и реалните шансове за продължаване лечението на децата по предложение на чуждестранни медицински центрове. И в двата случая британските лекари побеждават в съда и „спечелват“ смъртта на момченцата.

Случаят с Тинсли Луис от американския щат Тексас е напомняне, че лекарите са упълномощени от несправедливи закони да действат против желанието на родителите на детето.

В Холандия съществува т.нар. Грьонингенски протокол, според който евтаназия може да се извършва дори на новородени. Той няма статут на задължителен закон, но на практика спазването на насоките, съдържащи се в него води до липса на наказателно преследване от страна на прокуратурата при извършена такава евтаназия.

Закони в САЩ легализират „перинаталната смърт“

В Съединените щати има закони, които легализират смъртта на новородени поради действие или бездействие на майката.

Проектозакон АВ 2223 в щата Калифорния, внесен от конгресмена-демократ Бъфи Уикс, беше одобрен през април 2022 г. Той гласи, че на майките не могат да бъдат налагани санкции „заради действия или бездействия“ довели до перинатална (следродилна) смърт поради причини, свързани с бременността.

Терминът „перинатална“, която законът не дефинира, обикновено се отнася до няколко седмици преди и след раждането на бебето. Световната здравна организация (СЗО) определя като перинатален периода между 23-а гестационна седмица и 7 дни след раждането. Според дефиницията на Американската академия по детска дентална медицина (AAPD) „перинаталният период е периодът около раждането, започващ със завършването на 20-28-ата гестационна седмица и приключващ 7-28 дни след раждането“.

Именно употребата на термина „перинатална“ предизвиква опасения сред поддръжниците на pro-life, че законът може да легализира бебеубийството.

Pro-life активистката и президент на НПО Live Action, Лила Роуз, изрази опасения, че съгласно този закон, ако откриете мъртво бебе в контейнер за боклук, се очаква органите на реда да не разследват случая, ако сметнат, че детето е починало след неуспешен аборт или поради причина, свързана с бременността.

В щата Мериленд е внесен законопроект, който също има потенциала да легализира убийството на новородени.

Законът за свободата на бременните хора от 2022 г. на първо място канонизира безмислицата, че „хора“, различни от жените, могат да заченат и износят дете. Също гласи: „Този раздел не може да се тълкува като позволяващ каквато и да е форма на разследване или наказание за лице: … преживяло спонтанен аборт, перинатална смърт, свързана с бездействие или мъртво раждане.

Тук „перинатална смърт, свързана с бездействие“ също е неуточнено понятие. Изглежда, че предложеният (отново от демократи) закон цели да прекрати защитата на беззащитните новородени, като посочва, че те могат да бъдат умъртвени поради „бездействие“ – например отказ от медицинска помощ, храна или одеяло. След което пояснява, че нито „човекът“, който е родил бебето, нито някой, който му помага, могат да бъдат подведени под съдебна отговорност.

С други думи, законодателните мерки в двата щата казват следното: бебе, родено живо вследствие на неуспешен аборт или по време на нормално раждане, може да бъде оставено да умре в рамките на първите дни от живота си (до 28 дни) и никой няма да бъде обвинен в убийство.

Проектозаконът в Мериленд дори изрично упоменава, че плодът няма никакви права: „Нищо в този раздел [на проектозакона] не бива да се тълкува като предоставяне на самоличност или каквито и да било права на плода“.

Евтаназия на възрастни

Но да оставим бебетата и видим как стои положението с пълнолетните. Несъмнено напредъкът на медицината и технологиите е нещо прекрасно, защото дава възможност да бъдат спасени повече човешки същества. Но в същото време позволява хората да бъдат освободени от мъките им, като „състрадателно“ им предлага евтаназия.

Според „Енциклопедия Британика“, евтаназията, или „убийство от милосърдие“ е акт или практика на безболезнено умъртвяване на хора, страдащи от мъчителна и нелечима болест или инвалидност. Или умъртвяване чрез спиране на лечението или изкуствените животоподдържащи грижи. Това може да се разглежда като самоубийство (ако е извършено от самия пациент) или убийство (ако е извършено от друг), като например в случаи, когато лекарите законно решат да не удължават живота на пациент с агонизиращо страдание.

Британската медия „Гардиън“ прави разлика между евтаназия, асистирана смърт и асистирано самоубийство. Евтаназията е силно противоречива и незаконна в повечето държави. В момента евтаназията е легална в Швейцария, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Канада, Австралия и Колумбия. Девет американска щата също узаконяват процедурата.

В Швейцария законите, които регулират евтаназията, са най-свободни и нямат възрастова граница.

Някои критици твърдят, че само Бог има правото да дава и отнема живот. Други се опасяват, че ако евтаназията е легална, тогава лекарите може да започнат да умъртвяват пациенти против волята им. Каквито случаи има.

Например в нацистка Германия е съществувала програмата T4 за евтаназия на хора с психически и физически недъзи, включително деца, като впоследствие в нея са включени и евреите. Целта е била да се запази чистотата на арийската раса.

В съдебен иск от 2018 г. Роджър Фоли от канадската провинция Онтарио, твърди, че законите за асистирана смърт са противоконституционни. Случаят предизвика внимание поради това, че на инвалид – вместо медицински грижи – е предложена „медицинска помощ за умъртвяване“.

42-годишният Фоли страда от церебеларна атаксия – дегенеративно неврологично състояние, което силно ограничава движението и прави невъзможно човек да се грижи сам за себе си. Пациентът се оплаква, че назначените от канадските власти болногледачи са го пренебрегвали и малтретирали, като са му давали развалена храна, отказвали са му лекарства и са му причинили травми, докато са го раздвижвали. В резултат на това се е наложил спешен прием в болница. Фоли се надявал, че ще може да се възползва от правителствените програми и дори сам да избере екип, който да се грижи за него в дома му. Но такава грижа му била отказана под предлог, че инвалидността му не отговаря на изискванията. Междувременно, болницата заплашва Фоли, че ще го изпише принудително и ще го остави на грижите на същата компания, от която той не е доволен. Когато пациентът отказва, служител на болницата му дава ултиматум: или да плаща по 1800 канадски долара (2700 лева) на ден, за да остане в здравното заведение, или да се възползва от услугата „асистирана смърт“.

Докъде може да ни доведат случаи като този на Фоли? Не ни ли спускат по едно хлъзгаво нанадолнище, по което някой ден да започнем законно да „приспиваме“ по наше усмотрение болните и недъгавите, защото нямаме пари и средства да се грижим за тях? А може би и не само тях?

Тук неизбежно възниква моралният въпрос – кое е проява на хуманност: безболезнената бърза смърт на ближния или грижата за неговото благосъстояние докато не настъпи естественият край?

Праведните религии и духовни философии ни учат, че човекът е създаден по Божие подобие. По тази причина те считат човешкия живот за свещен и безценен. Те също разглеждат убийството като смъртен грях. И предупреждават, че убиецът и дори неговите наследници страдат, докато изплатят греха (кармата) от насилственото прекратяване на невинен човешки живот.

Може би трябва преди всичко да се вгледаме в себе си, за да разберем защо страдаме. Може би ако подобрим своя морал и започнем наистина да се грижим повече за ближните си, отколкото за самите себе си, страданията ще намалеят.

Източните учения, които вярват в прераждането, считат, че хората страдат заради кармичните си дългове и че тези дългове непременно ще бъдат изплатени – ако не сега, то по-късно. Те също разглеждат възможността едно същество да се прероди като човек – за уникална благословия, защото само човекът може съзнателно да избере дали да поеме по пътя на доброто или злото.

Случващото се в Белгия, САЩ и Канада трябва да послужи като предупреждение за останалия свят. Там, където асистираното убийство и самоубийство са законни, можем да очакваме погубване на все повече невинни животи.

Едно нещо свързва всички тези човекоубийствени политики, които позволяват да се прекрати животът на неродени бебета, болни и инвалиди. Тези политики се пропагандират от неомарксистки, либерал-прогресивни политици и активисти – под прикритието на фалшиви милосърдие към страданието на ближния и грижа за човешките права.

Нека само напомним, че точно тези политици и активисти са хората, които не вярват в съществуването на Бог и духовността; някои дори отричат и опорочават религиозните празници, символи и традиции.

Те са същите, които опошляват жените, гаврят се с женския пол, пропагандират джендър идеологиите и теориите за почти 100 пола, и сексуализират децата още от детската градина.

Сега е моментът да покажем своята човечност и да решим на коя страна на историята искаме да застанем.