След „промяната“: Бюджет 2023 с дефицит от 11 млрд. лв. и 14 млрд. лв. нови дългове

0
178
бюджет
Разходите на България излизат извън контрол.
Николай Димитров - ГЕРБ/СДС Николай Димитров - ГЕРБ/СДС

Може да се окажем свръхзадлъжняла държава

Стефан Антонов, „Гласове“

Рекорден бюджетен дефицит се очертава за идната година, както в номинално изражение, така и в относителен план. Междинната прогноза на Министерство на финансите сочи дефицит от 11 млрд. лв., което прави 6.9% от брутния вътрешен продукт (прогнозиран на 165 млрд. лв.).

Това е очакването при запазване на сега заложените политики, енергийни помощи, пенсии и други социални разходи. За рекордния дефицит държавата ще се принуди да изтегли 14 млрд. лв., с което отношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт ще доближи 40%.

В същото време икономическият растеж се прогнозира на скромните 2%, но и това ще е добър резултат, ако се постигне, на фона на очертаващата се европейска рецесия. Непосредствено това означава практически край на амбициите ни да влизаме в еврозоната догодина (поне това е добра новина), защото срещу България почти със сигурност ще се открие процедура по свръхдефицит от Европейската комисия. Дългосрочните последствия обаче ще са далеч по-тежки.

С бюджетни дефицити между 5% и 8% спрямо брутния вътрешен продукт и необходимото за покриването им дългово финансиране, на България ѝ остават четири, максимум пет години преди да стигне предела на здравословна задлъжнялост от 60% спрямо БВП (критерий за еврозоната).

Далеч преди това лихвите ще започнат да се повишават, като ще става все по-трудно публичните финанси да издържат без вдигане на данъци или осигуровки. За обедняването на българите ще допринася и структурата на разходите, които ще са изключително концентрирани в текущи плащания и ще поддържат инфлацията висока при растеж значително по-нисък от потенциалния.

Къде сбъркахме?

Няма съмнение, че отговорността за такъв сценарий е на „Продължаваме промяната“, защото очертаващият се дефицит е при допускания да няма отклонение от сегашните политики. Разходите на „Продължаваме промяната“, умножени по инфлационните ангажименти срещу приходи, които следват собствен ход, главно зависещи от растежа и от инфлацията, но само когато потреблението расте. Азбучна истина, призната от всички икономически школи (освен от Симеон Дянков и избирателно от Кристалина Георгиева) е, че във времена на криза разходите се увеличават, а при растеж следва консолидация. С колко и кога и как, е въпрос на компетентност.

Но „Продължаваме промяната“ опитаха да пренапишат учебниците по политикономия като обявиха всички разходи за инфраструктура за априорно корупционни и отказаха да плащат за пътно строителство, ремонти, почистване и поддръжка.

Освен влошаване на пътната инфраструктура и изолиране на региони, тази политика пречи и отказва бизнеса да влага спечеленото. И в първата година след локдауните и пандемията България ще се окаже със силно редуцирани и закъснели инвестиции.

Малко контекст

В десетте години след Жан Виденов България намали задлъжнялостта си до 14% спрямо БВП. За 10 години (от 2010-2020) ГЕРБ я удвоиха в номинално изражение и я докараха до 26% от БВП в относителен план. Сега за две години политика на Кирил Петков и Асен Василев задлъжнялостта ще стигне 40% от БВП и без спешни мерки преди да изтече първата половина на десетилетието може да се окажем свръхзадлъжняла държава.