Старата поговорка лесно може да даде определение за кръга от лица, проповядващи руските ценности сред населението за негова сметка
През последните седмици Николай Банев реагира с насмешка на намеренията на КПКОНПИ да отнеме негови активи на стойност приблизително 140 милиона лева, за които има данни, че са придобити със средства от незаконна дейност. Според намиращият се в ареста мултимилионер, а според някои източници – милиардер, българските институции, в частност прокуратура и КПКОНПИ, не разполагат с капацитета да оценят професионално „мащабната му икономическа дейност“.
И може би има доза истина в твърдението, защото за сметка на българските граждани, хилядите работници в десетките предприятия, , унищожени, задлъжнели или просто ликвидирани, над три десетилетия олигархът се обогатяваше и харчеше. А над рамото му бдяха „апостолите“ от Държавна сигурност и руските му кукловоди, за чиито ръце се беше вкопчил техният любимец от град Любимец.
Родом от малкия южен град, прочут с отглеждането на дини и пъпеши Банев и семейството му се радват на уникален комфорт и възможност за развитие в ерата на комунизма, основно благодарение на главата на фамилията Йордан Банев – най-младият официално презнат АБПФК (активен борец против фашизма и капитализма) в Хасковско. След 9 септември Йордан Банев работи като кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност.
Николай Банев стартира номенклатурната си кариера от Комсомола, където е покровителстван лично от Андрей Бунджулов, първи секретар на ЦК на ДКМС в периода март 1986 – юли 1989 г. Първоначално Николай Банев е щатен комсомолски секретар на ДМКС в Хасковски минерални бани. После комсомолски секретар на завода за релета в Харманли, после инструктор в ОК на ДКМС-Хасково и накрая-организатор в ЦК на ДКМС за Врачански и Плевенски окръг. През пролетта на 1990 г. Николай Банев влиза в предизборния щаб на Янаки Стоилов.
С оглед това, което ще прочетете след малко, е важно да се каже, че Янаки Стоилов е сред хората, които активно комуникират с представители на руското военно разузнаване ГРУ в наши дни, както може да видите от снимките. На тях виждате военния аташе на Руската федерация Виктор Авдеев и неговият помощник до лятото на 2017 г. Максим Чередниченко да си говорят свойски с Янаки Стоилов.
Но да продължим с бизнес историята на Банев. Той влиза в бизнеса като подставено лице на двама кадрови офицери от ДС. Съкращението „АКБ“, което присъства в почти всички негови днешни бизнес структури, идва от първото търговско дружество, в което участва-колективната фирма „Араклиев, Костадинов, Банев“ (КФ „АКБ“). Тя е регистрирана в София на 30 септември 1990 г., а съдружници са му двама бивши служители на държавна сигурност-Костадин Костадинов и Росен Араклиев.
Араклиев е приятел с шеф на „Балканбанк“ Иван Миронов и благодарение на това КФ „АКБ“ склучва договор да охранява клоновете на банката. Миронов им предплаща за една година. От парите Банев и тогавашната му съпруга Дочка си купуват апартамент в София.
През 1996г. взема заем в размер на 3,5 милиона долара от чешката „Форест Инвест” и участва в масовата приватизация посредством учредения от него приватизационен фонд „АКБ-Форес” АД, в който има 99 % от акциите. Над 100 000 българи влагат боновите си книжки в него, но никой от вложителите не вижда никакъв дивидент, а самият фонд, след като сменя формата си на собственост, се оказва изпразнен от съдържание, като придобитите активи са прехвърлени на други фирми, собственост на Банев и управлявани от него. За всички е видно днес, че Николай Банев е унищожил и източил десетки дружества и предприятия в периода на прехода, заграбил е огромни парцели от черноморското крайбрежие, превръщайки всиичко това в пустиня.
Но вероятно малцина знаят, че с припечелените пари бившият комунистически номенклатурчик, който обичаше да се качва с Майбах-а си на сборищата на БСП на Бузлуджа, дълги години се опитва да получи статут на благородник и в кръговете на московския елит, като в замяна извършваше множество услуги на Русия на наша територия.
Задължителен гост на организираните от Руската федерация официални мероприятия в България, Банев е близък приятел на бившия посланик в България, а към момента първи заместник-министър на външните работи на Русия – Владимир Генадиевич Титов. Вероятно и по времето на Титов в руското посолство е имало достатъчно дипломати под пагон, много повече от изгонените няколко руски дипломати през последните месеци.
Такъв вероятно е бил икономическият съветник в посолството и близък приятел на Банев Анатолий Подсипанин – приятелство, датиращо от началото на 21 век. От тогава до сега, под диктовката на руски икономически кръгове и разузнавателни служби, Банев се трансформира в обществен деятел и отдаден лидер наеправителствената организация „Евразийски клуб България“, като с присвоеното от българската държава и нейните граждани финансира президентската си кампания и кампанията на съпругата си Евгения Банева за евродепутат. Ироничното е, че проповядваната от „икономическия гуру“ идеология се базира на три основни точки – вън България от ЕС, вън България от НАТО и най-близки отношения с Русия. Защо тогава самият той иска да оглави държава-член на посочените съюзи, а съпругата му да дебатира в Европарламента?
Защото през последното десетилетие новият му ментор в лицето на нежелания вече в България генерал от КГБ Леонид Решетников му е възложил да яхне „меката сила“ като инструмент за влияние. И вероятно е помогнал на негова страна да застанат рафинирани именити руски бизнесмени като брата на един от най-богатите хора в световен мащаб Владимир Потанин – Ярослав.
В България Николай Банев и Ярослав Потанин са съдружници в „Потанин и Банев инвестмънт“ ООД, което инвестира по всяка вероятност основно във вече споменатите дейности. След всички положени усилия е обяснима истерията на Банев, който по скрит в килията си телефон зовеше след ареста за „хибридна война“ на Русия срещу България и българските институции.
Халюцинирайки грандиозна стопроцентова подкрепа за себе си и съпругата си от страна на българския народ, Николай Банев се опитваше с всичките си контакти на руска територия, които учтиво и успокоително са му обещавали, че ще се вслушат в препоръките му, да се подклажда обществено недоволство, което да доведе до промяна на властта в страната. Очевидно към посочения момент Банев се е считал за отдушник на народния гняв, макар несъзнавайки, че той би го съдил по-строго от българските магистрати.
Да заложиш на човек с толкова лош имидж като Банев просто заради верността и отдадеността му в периода на криминален преход и главната му роля в него, дава на Русия малък шанс да наложи геостратегическите си интереси на българска територия. И колкото и да са специални руските служби за сигурност, а „хибридните“ им идеолози умели, налице е обидно подценяване на народната памет.
Защото е видно, че ако запишеш с главни букви името си в най-новата ни история като грабител и „вулгарен капиталист“, нито предците ти, нито приятелите ти могат да го заличат и препишат на друго място. По-вероятно е да накараш българите да ги отъждествяват с теб самия.
