Преди 23 г. някой приложи същото на мен и на Васил Гоцев
СТЕФАН ТАШЕВ
Покрай скандалите и полемиката около развитите болтове на мерцедеса на Лозан Панов се сетих, че и моята скромна персона преди 23 години за малко щеше да отиде в небитието по същата причина. И то заедно с един бъдещ депутат, после министър и член на Конституционния съд.
Беше началото на декември 1994 г. В страната върлуваше предизборна кампания, предсрочните избори бяха насрочени за 18 декември. Подвизавах се като кореспондент на вестник „Демокрация” за Велико Търново и региона. Накратко казано пълен новобранец в професията.
Водач на листата на СДС за Велико Търново бе младата звезда Надежда Михайлова, а след нея юристът Васил Гоцев.
Моята основна задача бе, да придружавам навсякъде двамата по предизборните им обиколки из района и да ги отразявам. Това ми бе наредено от ръководството на вестника от София.
Случи един студен ден с Васил Гоцев да пътуваме първо до Горна Оряховица, където той имаше предизборна среща, а вечерта трябваше да сме в град Елена.
От централното ръководство на СДС в София бяха изпратили на помощ в Търново един микробус „Фолксваген”, с един много готин шофьор. Той ни превозваше по срещите в различни градове на Великотърновска област.
Срещата на Васил Гоцев в Горна Оряховица мина спокойно, но решихме на връщане да спрем до Младежкия дом във Велико Търново, където се помещаваше централата на СДС. Първо имахме време, второ аз трябваше да си изпратя дописката за срещата в Горна Оряховица в София, а Васил Гоцев и шофьорът малко да починат преди да тръгнем за Елена.
Реално сме се бавили не повече от половин час в СДС. Както ще се окаже по-късно това е било напълно достатъчно на някой да развие болтовете на предната дясна гума на буса.
Тръгнахме към Елена в отвратително време-суграшица, студ и мъгла, а започваше да става и тъмно.
Предстояха ни отвратителните „еленски завои”. Явно някой е знаел къде отиваме, то не беше някаква тайна, и си е направил добре сметката. Точно на един от тези завои-дясната предна гума ни „изпревари” и полетя към дерето. Буса поднесе и аха да паднем в дерето. Само майсторлъка на шофьора и бързата му реакция ни спасиха. Криво-ляво успя да овладее колата, да спре някак си на сантиметри от дерето.
Васил Гоцев, човек на години, запази хладнокръвие, аз се отървах само с уплаха. Тогава нямаше мобилни телефони. Слава богу спряха други коли, помогнаха ни и ни закараха до Елена. Седнахме в една кръчма, Гоцев се обади на семейството си в София, да каже че е добре, а аз в редакцията, за да опиша случката. Това си беше чист атентат.
Заподозряхме нашите политически противници от БСП, централата им тогава беше на съседната пряка. Шофьорът спасител прегледа гумата и болтовете и беше категоричен, че те са развити умишлено.Явно някой е искал да се преобърнем точно на опасните завои в лошото време.
Инцидентът стана известен на другия ден, мисля, че беше събота, звъняха ми колеги от редакциите в София да питат за подробности. Не сме викали полиция, не вярвахме, че ще открият нещо.
Така, че опитът с развити болтове да се инсценира катастрофа не започва с Лозан Панов. Познат е отдавна, но явно продължава да се прилага срещу политически противници.
А тезата на прокуратурата със саморазвилите се болтове и то на кола на НСО е направо смешна.
