Ако има класация на наглостта в българската политика, лицето Агов без съмнение би трябвало да е в първата десетка
Антон Тодоров, zonanews.bg
Ако има класация на наглостта в българската политика, лицето Асен Агов без съмнение би трябвало да е в първата десетка. Там ще прави заслужена компания на своя колега и демиург по шайка Иван Костов. „Подлостта му нямаше граници, тя беше част от екстаза“, би казал за неговия случай Емил Чоран. Нека разобличаването на лицето Агов започне сега. Трябва да разочаровам всички, които си мислят, че познават това лице. Не случайно с другаря Иван Костов са неразделни дружки вече три десетилетия – безсрамието и нечовешкото коварство, съчетани с безгранична подлост описват тези двама килъри на дясното по неподражаем начин.
Забележете – когато след 10 ноември 1989 г. трябва да напишат собствената си биография, те непременно стигат до лъжата и натъкмяването на „фактите“ в нея така, както им изнася. И задължително с огромни бели полета за годините преди падането на комунистическия режим. Заровиш ли се там, задължително се разнася воня. През 1998 г. Асен Агов се появи в списъка на кредитните милионери с дълг към Първа частна банка 40 млн. 578 хил. лв. (неденоминирани).[1]
Асен Агов, който по това време е шеф на парламентарната комисия по външна политика е много чевръст и в краткото време преди списъка да бъде огласен връща заема. Но това е само частичка от неговия истински облик. Ако прочетете официалната автобиография, която е написал и депозирал в деловодството на СДС в средата на 90-те години на миналия век, ще се изумите от нивото на недостоверност – най-меко казано. Сравнете с дезинфекцираните автобиографии на Иван Костов и други седесарски лидери, за да разберете, че безсрамно напаснатите според новото време биографии на т.н. „автентично десни“ български политици е като зараза:
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА
на Асен Агов
Дата на раждане: 8 ноември 1948 г. в гр. София
Образование: Висше, международни икономически отношения
Средно образование завършва в 34-та гимназия в гр. София, след изключване от английската гимназия и след полагане на приравнителен изпит, издържан с отличие.
Висше образование завършва през 1971 година във Висшия икономически институт, специалност „Международни икономически отношения“. Не е допуснат до разпределение за работа по специалността, заради неблагонадеждност на семейството.
Професионална дейност: Професионалният му път е свързан с журналистиката. От 1972 г. да 1985 г. работи в Българската телеграфна агенция като репортер и старши репортер. От 1985 г. до 1987 г. работи в българското национално радио като коментатор. От 1987 г. до 1993 г. работи в българската национална телевизия като коментатор (1987-1991 г.), директор „Новини“ (1991-1992 г.) и генерален директор (1992-1993 г.).Уволнен е от правителството на Беров.
Политическа дейност:
Май 1989 г.-защита на етническите турци във възродителния процес, за което е спрян от работа в БНТ.
Ноември 1989-февруари 1990 г.-организиране на протестни действия в БНТ, които водят до премахване на първичните партийни организации оттам преди решенията на кръглата маса и отстраняването на Филип Боков от поста председател на Комитета за радио и телевизия.
Юни 1990-„независим“ кандидат в изборите в кватал „Надежда“ на София, издигнат от дейци на СДС, поради недоверие към тогавашния кандидат Ст. Радославов, определен от П. Симеонов и Ст. Гайтанджиев. Членство в „Демократичен фронт“, по-късно „Християн-демократически съюз“-членове на СДС. Замразяване на членството поради работа в БНТ.
1993 г.-възстановяване на членството в ХДС и избиране за политически секретар на ХДС. Октомври 1994 г.-избран за председател на ХДС.
1993-1994 г.-заместник-председател на СДС. 1994 г.-избран за депутат от Старозагорски район в 37-то народно събрание. Заместник-председател на комисията по външна политика и европейска интеграция. Член на българската делегация в Североатлантическата асамблея. От 1993 г. член на Американската политическа академия в Ню Йорк, избран след поредица лекции в университетите харвард и Тафтс, САЩ…
Родители:
Баща-Йордан Агов, роден 1922 и починал 1994 г. Възпитаник на ВНВУ, випуск 1944 г.
Майка-Мария Агова, родена 1922 г., по професия фармацевт. Родителите са изселени в 1948 г. в София заради тесни връзки на Йордан Агов с Никола Петков. Признати са за репресирани от комунистическия режим.“[2]
А сега прочетете онова, което Асен Агов никога не си е помислял дори да напише в биографията си. Нито пък си е представял, че един ден всичко потулено ще стане явно. Същата скритност като Иван Костов, който чак след публикуването в края на 2014 г. на първи том от неговата тритомна политическа биография, която написах преди 7-8 години и в която документално доказах, че през 80-те години на миналия век Иван Костов е в екипа на висшия комунистически номенклатурчик Мако Даков, където се е занимавал с изготвянето на модел на горското стопанство в България.[3]
Асен Агов носи името на дядо си, левия земеделец и авиатор Асен Йорданов Агов, който е роден на 7 юли 1890 г. в Долна Оряховица. Влиза в Кадетския корпус на Военното училище през 1904 г., което завършва през 1908 г. Оттам се познава с Коста Янков, главатар на Военния отдел на ЦК на БКП и други бъдещи левичари-терористи.[4] Участва във войните 1912-1913, 1915-1918 като пилот и се уволнява в запаса с чин майор. Става член на БЗНС, вследствие на което получава назначение като директор на гражданската авиация. От 1920 г. става началник на Отделението за въздухоплаване към Министерството на железниците, пътищата и телеграфите, но всъщност под тази форма след забраните на Ньойския договор 1919 г. функционира българската военна авиация.[5] Под тази форма след забраните на Ньойския договор 1919 г. функционира българската военна авиация. По указание на министър-председателя Александър Стамболийски Асен Йорданов Агов ръководи изпълнението на програмата на земеделското правителство за създаването на гражданска авиация в България по европейски образец, а негов заместник е летецът Иван Миланов.[6] Асен Агов е принадлежал към лявото крило на БЗНС, което е в близки отношения с терористичния Военен отдел на БРП, оглавяван от Коста Янков.[7] Дядото на днешния нахалник от ДСБ е бил близък приятел на Коста Янков, Николай Петрини и Христо Коджейков.[8]
Ето какво пише в неговата биография, публикувана по време на тоталитаризма:
„Организира нелегална група в летище Божурище. На 12.09.1923 г. е арестуван. Освободен е през ноември 1923 г. и се включва активно в работата на Единния фронт. В дома му са заседавали ръководителите на военния отдел на ЦК на БРП. Разпространява в-к „Войнишки глас“- комунистически вестник за пропаганда сред военните. Той рекрутира съселянина си Иван Паунов за работа във Военния център. Същият убива прокурорът Димчев, проф. Никола Милев и комуниста-предател Кузинчев, след които атентати намира винаги убежище в дома на Агов. Поддържа връзки с военни и особено с такива от Пловдивския гарнизон.“[9]
Дядото на Асен Агов, който също се казва Асен Йорданов Агов, е бил член на т.н. „група на болшевиките“, където са мишкували заедно с национални предатели като Николай Петрини, комуниста Петко Енчев и Иван Миланов. Казвате, че е Аговата наглост минава всякакви граници? Имате пълни основания да мислите така! Според един от най-авторитетните ни военни историци, който години работеше във Държавния военно-исторически архив във В. Търново, полк. доц д-р инж. Георги Кокеров (вече покойник), автор на студията „Трагедията на Велики четвъртък. Атентатът в катедралата „Свети Крал“ на 16 април 1925 г.- „…взривът е доставен от запасния майор Асен Агов“.[10] Истината е, че дядото на Асен Агов доставя детонаторите, с които е задействана адската машина. А взривът е доставен от виенската резидентура на ИНО на ОГПУ, за което в своите спомени признава един от знаковите съветски агенти по това време в България – Йордан Панов(Шемшето). Ето факсимиле от тези спомени.
Ето това няма да прочетете в нито една биография на Асен Агов отпреди 10 ноември 1989 г. Но пък принадлежността на дядото Асен Агов към най-сатанинското крило на промосковската банда в България е ползвана от „репресирания“ баща на Асен Агов преди това като аргумент за кариерно израстване на синовете му. Вижте какво пише лично до тогавашния министър на вътрешните работи Димитър Стоянов Йордан Агов:
„Детството ми бе белязано от мъката по убития от фашистката власт баща Асен Агов от Долна Оряховица, Търновски окръг, който беше началник на българската авиация. На 30 април 1925 г. той е повален от куршумите на фашистката полиция край тютюневите складове на бул. „Руски“ в Пловдив. Падна в кървавия епилог на злокобните априлски дни на 1925 година, с Единния фронт на комунисти и земеделци, на чийто шестчленен върховен военен съд заедно с близките си.“
Понеже качеството на факсимилето не е от най-добрите ще си позволя да публикувам целия текст:
До Министъра на вътрешните работи
ТУК
ИЗЛОЖЕНИЕ
от Йордан Асенов Агов, бул. „Бирюзов“ №10 „В“, София, тел. 43-73-05
Уважаеми другарю Министър, правдоподобността на субективната оценка за себе си, човек определя в зависимост от това дали неговата честност, искреност, убеденост, обществена култура, мироглед, възпитание и образование са издържали проверката на времето и хората, с които е живял и работил. Изхождайки от тези предпоставки, стигам до извода, че през изтеклите шестдесет години на моя живот, спрямо мен е извършвана неведнъж дълбока и огорчаваща житейска несправедливост. Едва ли човек би направил друг извод, ако животът му е протекъл като моя: детството ми беше белязано от мъката по убития ми от фашистката власт баща Асен Агов от Долна Оряховица, Търновски окръг, бивш началник на българската авиация. На 30 април 1925 г. той беше повален от куршумите на фашистката полиция край тютюновите складове на бул. „Руски“ в Пловдив. Падна в кървавия епилог на разправа през злокобните априлски дни на 1925 г. с единния фронт на комунисти и земеделци, на чиито шестчленен върховен военен съвет редом с близките си другари Коста Янков, Христо Коджейков, Иван Минков, Николай Петрини, Иван Миланов, бе член и той. Майка ми, братът на баща ми насаждаха у мен светлостта на бащиния ми образ, възпитаваха ме така, че да знам кои са виновниците за неговата смърт, кои са неговите убиици. Невръстни, със сестра ми израснахме като сираци. Семейството ни бе обект на наблюдения, интернирвания, обиски и потискане. Глава обаче, никой от нас не склони. Юношеството ми – строго програмирано по образование, възпитание и обществено положение в интерес на голямата цел за установяване на народна власт и нейното градивно осъществяване. В изострената борба до септември 1944 година вършех всичко, което можеше да помогне за падането на фашизма и вземане на властта от прогресивните сили. Без да съм бил герой, участвувах в подготовката и завземането на властта на 9 септември 1944 г. Всичко, което бях натрупал в себе си, вложих в осъществяване на новата власт. Не допуснах никакво отклонение от честността, искреността към новото общество, към Отечеството, от мирогледа на баща си. Свято пазя неговата чест и честта на другарите му комунисти и земеделци, тяхната памет, уважението към общественият порядък и правата на хората. До 9 септември 1944 година, в различни етапи на израстването ми, всичко се осъществяваше в непрестанна борба с моралното потисничество от страна на буржоаското общество, в неспирно стенание в духовната и политическата област. Дразнеше го това общество, че не можеха да ни превъзхождат в никакво отношение. След 9 септември 1944 година бяхме с правото си да бъдем окрилени и не можехме да имаме резерви към осъществевяне на онова, което бе животът ни. През ноември 1948 година, необяснимо и досега да за мен, някой бе повярвал на интриги със съмнителна стойност и съпругата ми, синът ми Асен, който беше навършил едва 8 дни и аз бяхме изселени от София. Майка ми и чичо ми дълбоко преживяха тази несправедливост. В родния край на баща ми местните ръководители ми забраниха да казвам, че съм изселен, защото това би угнетило хората предвид известното им дълбоко минало на семейството ни. Чичо ми не можа да преживее това и скоро почина. От тази 1948 г. до 1954г., когато временното ми жителство в София беше заменено с постоянно, съществуването ми беше ограничавано. Към мен се криеха някакви резерви, но аз и в този период не отстъпих от принципите и вярата, че общественият строй, който чертаехме, обществения строй, който наложихме е справедливият и хуманният. В своята вяра не останах излъган. Настъпи ведростта от преценката след април 1956 година. Моят случай не само не остана извън този процес, а съвсем задълбочено и съпричастно беше обследван от органите на МВР. В резултат на всичко, което бе установлено, ми бе изказано искрено съжаление за понесеното от мен. Всичко, което е било отрицателно за мен, посочиха другарите, се е оказало невярно. Уверен бях от тях, че всичко е изчистено изчистено, че съм напълно реабилитиран. От тогава за мен не са съществували проблеми за ралота и пътувания в чужбина. Вече 20 години работя в ресора на външната търговия и съм останал абсолютно верен на принципите си, като не съм излъгал с нищо доверието, което ми бе гласувано. Всичко, което излагам дотук, е издържало проверката на времето и на хората, с които съм живял и работил. И въпреки това, два момента с моите синове хвърлят сянка и огорчение. Когато постъпваше през 1973 г. в казармата, малкият ми син Владимир, бе определен да служи в строителни войски по причин, както ми се обясни, на неблагоприятни моменти в моята биография. Веднага повдгнах въпроса пред органите на МВР и ми се отговори, че това са стари и изчистени работи, които неправилно са послужили за оценяване благодежността на сина ми. Сега наново, аналогичен случай възникна с големия ми син Асен. По повод служебното му служение в БТА и влизане в Партията е постъпила информация за „черни моменти“ в моята биография. Аз съм дълбоко възмутен от подобна информация! Недопустимо е сега да има такъв двоен аршин. Настоятелно и с най-голяма сериозност, Искам да бъде извършено пълно изясняване на моята биография. Възпитавал съм синовете си в дълбоко уважение съм жертвата на дядо им, към мирогледа и борбата на семейството и фамилията, да бъдат убединени в строя, който ние все повече утвърждаваме. Като баща, аз се гордея със синовете си! Те израснаха съзнателни и добри граждани, високо образовани и напълно убедени защитници на нашата правда, активни участници в духовното изграждане на нацията ни. Малкият ми син Владимир е художник и участва в най-представителните оформления на музеи от национално значение (Новият музеен комплекс в Плевен, Националният музей в София), на Вела Пеева във Велинград и редица други, както и в пространствено оформление на най-представителните експозиционни палати на „Експо-81“, на Пловдивският панаир-пролет и есен, на ТНТМ и някои зад граница. Големият ми син Асен, завеждащ отдел в редакция „Международна информация“ на Българска телеграфна агенция е оценен млад журналист с редовни външнополитически коментари по телевизията, радиото и пресета, както и външнополитически събеседвания из цялата страна. Всичко, което е изградено от тях е плод на способноститите им, упоритият ми труд и разум, плод на оформеният им от детството мироглед. И ето – бащата със „съмнителна биография“. Може ли човек с такова минало и такъв живот като мен да бъде със „съмнителна биография“? Какво ще бъде разочарованието на моите синове, когато техният баща е такъв, че „неговата биография“ пречи на техния живот, и то в нашето общество. Те познават живота на своя баща, познават своя произход с имената по паметните плочи, с писанията в толкова много книги, с улиците и паметниците на дядо им. Срамно е и е несправедливо! Аз съм вече над 60 години. Мой дълг е да оставя ясно и чисто наследство на моите синове, такова, каквото съм го получил от своите прогресивни родители и фамилия. Още веднъж категорично настоявам и Ви моля да бъде окончателно и до дъно изчистено всичко онова, което хвърля сянка в моята биография, да бъде всичко обстойно изяснено, за което моля да бъда осведомен писмено! С уважение“. Край на цитата.
Димитър Стоянов саморъчно пише резолюция на изложението на Йордан Асенов Агов и насочва документа към ген. Нанка Серкеджиева. Нямам никакво съмнение, че Асен Агов е подкрепян в кариерата си от едни много специфични структури на тоталитарна България. Ама какво говоря – та той е бил кандидат за кадрови офицер в Първо главно управление на Държавна сигурност. Удивително е как такива хора през последните над 30 години окупираха говоренето срещу Държавна сигурност и естествено го дискредитираха. Когато през есента на 2012 г. попаднах на документ в служебния архив на Първо главно управление на Държавна сигурност, доказваш без никакви съмнения, че Асен Агов е бил кандидат за кадрови офицер там, първата мисъл, която ми хрумна беше що за нечовек трябва да си, след като знаеш какво си правил и въпреки това десетилетия наред се изявяваш като подозрително яростен противник на същата ДС, в която си драпал да работиш. След това се замислих за онези, които му дадоха „коридор“ във висшите ешелони на „десните“ политически елити след 1991 (Агов през 1990 г. продължаваше да е близък с БКП/БСП, а на парламентарните избори през 1991 г. се яви като независим, подкрепен от тях, срещу кандидата на СДС). Накрая нямаше как да пропусна в размислите си и тъжната равносметка за опропастените възможности България да стане нормална държава, а куките и кандидат-куките да получат според това, което са правили. Има ли изобщо граници в българската политика за нахалството на куките от Държавна сигурност? Безкрайно безочие и циничност ли е това тяхното или хитро използване на демократичната слабост да се справя с враговете си? Ето какво пише в този прелюбопитен и ценен документ за другаря Асен Агов:
„ПРОТОКОЛ
рег. № 2704/18.02.1980 г. за унищожаване на секретни документи, литература, заповеди, бележници, тетрадки и др.
Комисия в състав: Председател полк. Христо Цветков Арабаджиев и членове: 1. Бонка Томова, 2. Иванка Станиславова извърши проверка и отдели за унищожаване следните ненужни секретни документи /зачертано в оригинала, бел.моя/: материали на кандидати, изучавани за ПГУ-ДС преди 5 и повече години:
1972 г.:
1. Антоанета Кирилова Смилянова
2. Асен Василев Новачков
3. Асен Йорданов Агов
….
7. Боби Николов Бобев“[11]
Когато преди десет години за пръв път публикувах този документ в тогавашния в. „Република“, Асен Агов не пропусна да прояви неизтребимото си безсрамие. В писмо до издателя на вестника Петьо Блъсков той написа следното:
„В брой 585 от 20.09.2012 г. на Вашия вестник е публикувана статия, в която се посочва, че съм бил кандидат за офицер в I-во Главно управление на Държавна сигурност. Никога не съм кандидатствал за подобна позиция. Опит за вербуването ми от страна на Иван Гарелов, удостоверен от Комисията по досиетата като офицер от ПГУ на ДС, приключи с моя ясен отказ.“[12] ОРОН „Талев“, познат като Гарелов реагира светкавично: „Асен лъже, никога не съм вербувал никого. Ако бях правил опит, това щеше да е отразено в досието ми, което може да бъде прочетено от всеки“, заяви Гарелов пред Дартс нюз“[13]
Цялата истина, за съжаление, никога няма да научим докрай. И затова защо няма да я научим докрай, трябва да попитате хората, които са унищожавали масово документите на бившата Държавна сигруност. Но фактът си е факт – следите остават, следите са останали, всяко досие води като следа към друго… Независимо, че са унищожавани документите, независимо, че сътрудници масово са били лъгани от оперативни работници, че всичко им е унищожено, че няма опасност те да бъдат разкрити. Вероятно на унищожаването е разчитал и дългогодишният депутат от СДС, ОДС, ДСБ Асен Агов. В интервю с бившия шеф на архива на МВР през 90-те Серафим Стойков получих следните обяснения: „След откриването на този документ може да сме сигурни, че Асен Агов е кандидатствал за кадрови офицер в структурите на външното разузнаване на Държавна сигурност. Кандидатстването става като напишеш собственоръчно молба, молиш се, каквато беше практиката тогава, не като пишеш заявление, а молба…Напълно сигурно е, от този документ, че Асен Агов е имал желание да започне работа в ПГУ-ДС. Много е важно, че не всеки е можел да кандидатства там – Асен е имал някой близък човек, задължително е трябвало да има някой близък човек или в самото ПГУ, или в МВР, който да гарантира за него. Ако нямаш близък познат или кръвен роднина в МВР, даже и до ден-днешен тази „тъпа“ практика не е приключена“ коментира Серафим Стойков. Според него процесът на проучване за работа в ПГУ е бил много по-сложен и по-продължителен от този за работа в други структури на МВР, можело е да продължи с години. Кой е този гарант ли? Естествено бащата Йордан Агов, който също е имал зависимости. Бил е юрист, много близък до определени структури, пътувал е където си иска по света, както по-късно ще пътува и синчето Асен Агов. Бащата Йордан Агов например е човекът, който подготвя договорите на българския спортен тотализатор за внедряване на опита на Сингапур, където отива, за да проучи техния опит. Там се засича с тогавашния търговски представител в Сингапур Виктор Вълков, който в личен разговор подробно ми разказа сагата.
Ето какво пише в личното дело в архива на Комисията по досиетата на агент „Талев“ (Иван Гарелов), който е проучвал Асен Агов:
„СВЕДЕНИЕ
В подбора съм се ръководил от условието посочените лица да бъдат млади журналисти, но едновременно с това да са показали признаци за перспективно развитие в професията, солидна политическа и езикова подготовка.
1. Асен Йорданов Агов, репортер в „Международна информация“ при БТА – 84-61 (написани на ръка с ситен шрифт, с химикал; отляво е написано на ръка, с червен химикал: Интересен. Проверка по отчетите!, 30.05.1972 г., бел.моя).
Асен Агов е роден на 8.XI.1948 г. в София. Живее на улица „Иван Асен“№ 6. Завършил е външна търговия през 1971 г. Владее английски, френски, италиански. Баща му Йордан Асенов Агов работи в „Нефтохим“ като главен юрисконсулт (това е невярна информация и Агов често стъпва на нея, за да обяви всичко друго за невярно. Но това са възможностите на Иван Гарелов – агент „Талев“, бел. моя). Майка му Мария Агова, доколкото ми е известно, работи в някаква секретна лаборатория на БАН. След завършването на висшето си образование Асен Агов е работил известно време във вестник „Орбита“, след това, предвид на отличната му езикова подготовка, бе приет на работа в БТА. Много амбициозен, той се посвети главно на проблемите на Общия пазар. При неговото трудолюбие може да се очаква, че в бъдеще ще се развие като един от перспективните кадри на агенцията. Проявява се отлично и в обществената работа. Член е на комсомолското бюро, където отговаря за политическата работа. Партийното бюро го е набелязало като кандидат за приемане в БКП. Доколкото ми е известно, баща му е член на Земеделския съюз, но самият Асен Агов е ориентиран към БКП. Трябва да се има предвид, че Агов не е служил войник и по всяка вероятност трябва от тази есен да отбие военната си служба. От разговорите си с него съм установил, че има желание да отбие службата си на работа в някое от изданията на БНА. Интелигентен, културен, лесно установява контакти. Пътувал е често в чужбина, вероятно по частен път.“[14]
Плосък и неефективен опит да изпереш със задна дата съвестта си. В предаването „Свободна зона“с водещ Георги Коритаров (вече покойник) по телевизия ТВ+, бившият вицепремиер и министър в правителството на Филип Димитров – Димитър Луджев – каза, че „Асен Агов в първите избори се яви като независим, подкрепен от БСП. Баща му е висш служител, офицер от Държавна сигурност. Той е имал, имал е желание да бъде, да работи там, но по различни съображения не е бил утвърден (става дума за Асен Агов). По най-различни съображения, техни съображения. Те си имаха свои критерии. Била е провеждана работа по неговото назначаване. За това имаше следи. Това е, което аз мога да кажа по въпроса“[15]
Ето че „репресираният“ от комунистическата власт Йордан Агов според един информиран бивш силов вицепремиер и историк (тоест с респект към фактите и документите), бащата на Агов е бил и висш служител на същата, репресирала го Държавна сигурност. Бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев коментира горния документ така: „Първият извод е, че са съществували секретни документи, които са касаели въпросното лице. Това означава, че във връзка със съществуването на тези документи е имало причина, която ги и породила. Такива документи могат да се появят в следните ситуации – или ако службата има интерес към дадено лице то да бъде привлечено към нейния апарат, или ако има изявено желание от конкретното лице да постъпи на работа в службата. В случая не става дума за първото, а за второто, тоест за документирано желание от страна на Асен Агов да кандидатства във въпросната служба за кадрови офицер“ е мнението на Методи Андреев.
В разговор с мен той продължи с разсъждаване по един много логичен въпрос в тази ситуация – кои по онова време можеха да си помислят, че въобще могат да кандидатстват и да разчитат, че могат да започнат работа в ПГУ на ДС. Най-малкото те е трябвало да са убедени, че проверката, която ще бъде направена за тях по линия на ПГУ ще бъде положителна за тях, тоест, ще отчете, че те са в идеологически правилна насока, че произхождат от невражески семейства. Това, че Асен Агов е кандидатствал означава, че той не се е чувствал ограничен, не се е чувствал дискриминиран от онази система. Точно обратното – той се е чувствал толкова приобщен към нея, че е можел да предположи, че е било възможно да започне служба в ПГУ, коментира Методи Андреев.
Има още един интересен факт в биографията на Асен Агов, който е почти напълно неизвестен. До 1954 г. той се е казвал Никола-Асен Агов. Името идва от неговия чичо, на когото първоначално Агов е кръстен. Историята е доста любопитна – убитият заради терористична дейност майор Асен Агов е имал брат, Никола. Никола Агов е роден през 1885 г. в Долна Оряховица. През юни 1909 г. Никола Агов завършва първия випуск на Търговската гимназия в Бургас и от есента на същата година започва да следва държавни науки в Университета „Фридрих-Александър“ в Ерланген, Германия. През октомври 1915 г. във Философския факултет на този Университет той защитава успешно дисертацията на тема „Корабоплавателното дело в България“, като негов референт е таен съветник проф. д-р Карл фон Ееберг – известен специалист по финансово дело и стопанска история:
“ Непосредствено след това д-р Н. Агов се завръща в България и близо три десетилетия работи като финансист в няколко банки в София. След убийството на брат му се грижи за неговото семейство и му помага да преживее трагедията… Не се задомява, след Деветосептемврийския преврат е изселен с цялото семейство в Долна Оряховица, където през 1949 г. умира от инсулт. Според спомени в семейство Агови, той не успява да преживее насилственото включване на семейните земи в ТКЗС. Няколко месеца преди смъртта му се ражда бъдещият народен представител Асен Агов и в знак на благодарност за стореното от д-р Н. Агов за семейството го кръщават Никола-Асен. По-късно обаче соцрежимът забранява българските граждани да имат две собствени имена и от 1954 г. Никола-Асен е преименуван на Асен“.[16]
А сега се върнете към официалната биография на Асен Агов, която публикувах в началото. Спомняте ли си твърдението му, че през май 1989 г. е защитавал етническите турци поради, което е бил спрян от работа в БНТ. Този човек е заклет неприятел на истината! Вижте какво показват документите – през пролетта на 1989 г. подробно и с особен апломб Асен Агов информира различни структури за срещите си със западни журналисти, които се опитват да научат повече за репресиите на комунистическия режим срещу българските мюсюлмани, като стриктно парира опитите на журналиста Едуард Стийн в тази посока:
„Обяснение от Асен Агов, отговорен редактор в Дирекция Информация на БТ
На 3.7. т.г., понеделник, в десет часа сутринта се срещнах с кореспондента на британския вестник „Индипендънт“ Едуард Стийн, който беше пристигнал в София в командировка. Срещата стана в Гранд хотел София“, където той беше отседнал…След първоначалните любезности – виждах Е. Стийн за пръв път и дори поисках от рецепцията на хотела паспорта му, за да видя неговата снимка (помислете какъв трябва да си, за да поискаш в онези времена паспорта на някого, в случая чужденец, и от рецепцията да ти го дадат, бел. моя) – кореспондентът ми каза, че е дошъл в България, тъй като българското правителство е недоволно от изопачаването на фактите за събитията в последния месец. Потвърдих, че в западния печат се публикуват много истории, които просто не отговарят на истината за реалното положение в страната. Главния въпрос, който интересуваше Стийн, беше защо е това масово преместване на население от България към Турция. Обясних му, че главната причина е новият режим за задграничните паспорти, който дава права на всеки българин да пътува, където иска и да се завръща у нас, когато поиска. Втората причина според мен е масовата психоза…
Някъде да четете, че е „защитавал етническите турци“. Точно обратното, защитава тоталитарния режим, който репресира турците. Прави го, както винаги го е правил десетилетия преди това. Нечистоплътността на Асен Агов през годините достига неподозирани висини. Той например е активен участник в разгрома на в. „Народна младеж“ в средата на 70-те години на миналия век, когато след скандално интервю с Радой Ралин и Борис Димовски ръководството на вестника и куп журналисти са уволнени от ЦК на ДКМС:
„Днес е трудно да бъде обяснено дали това е станало по сценарий на Държавна сигурност или пък е било случайно „политическо издънване“ на кадърни и критични журналисти от неговия екип. Но скандалното уволнение на шестима вестникари от младежкия всекидневник гръмна като бомба не само в българското обществено мнение, но имаше отзвук и в чужбина. Няколко западни вестника писаха за тях и публикуваха снимкитете им, дни наред радио „Свободна Европа“ започваше и свършваше емисиите си със случката… „Антипартийните елементи“ са шестима млади журналисти тогава: Пенка Чернева, Елеонора Владимирова, Ива Йолова, Любомир Коралов, Яков Янакиев и Йордан Янев. След публикацията на скандалното интервю започнаха унизителни разпити от оперативни сътрудници на ДС, от комсомолски и партийни функционери.. Преди уволнението на вестникарите върху главите им се струпаха унизителни разпити, реплики, откровени обиди, ругатни и квалификации…Само един комсомолски шеф застана в защита на журналистите-поетът Георги Константинов, тогава член на Бюрото на ЦК на ДКМС… През този продължаващ няколко месеца кошмар, се появи само един колега-юнак, който водеше телевизионното студио на БТА. Става дума за днешния депутат Асен Агов, тогава журналист-международник в агенцията. В едно от предаванията си той дълго убеждаваше зрителите, че шестимата журналисти от „Народна младеж“ са правилно уволнени. И всичко това правеше с подкупващ синеок поглед, с артистичен топъл глас и красиво лице на манекен. В една от емисиите си той включи по телефона една журналистка от Париж, която отговори утвърдително на въпроса му, че ако се засягат интересите на работодателя, той трябва да уволнява. „Ето сами виждате, драги зрители – така е и на Запад!“, сложи точката на своя коментар тогава, сегашния депутат Агов.“[17]
Какъв позор! И този човек, Асен Агов след 10 ноември 1989 г. беше шест мандата депутат в парламента от т.н. „десница“. Седесари и десебари обичат да говорят срещу „ченгетата“, но си умират да издигат и да подкрепят точно такива като Агов. Прочетете свидетелствата от личните сблъсъци на дисидента Николай Колев-Босия с Асен Агов няколко месеца преди да падне комунистическия режим:
„На 25 януари 1989 г. в Стара Загора пристигна група от т. нар. „Дружество Георги Кирков“. То се занимаваше с открита комунистическа пропаганда. Тогава ченгетата от ДС вървяха на 2 метра зад мен открито и отвреме на време се опитваха да ме провокират. Та именно те започнаха да ми дуднат да отида на тази среща и да чуя какво се казва от „информираните“ професионалисти. Влязох в салона на профсъюзния дом в града и видях, че „милата ми БКП“ е изпратила лицето Асен Йорданов Агов, заедно с Радослав Янкулов, Богдана и Стефан. Пръв взе думата Агов и започна да ни разкарва по гори, планини и полянки и да ни обяснява колко добро нещо е „социалистическата демокрация“ , „социалистическата законност“ и как БКП се грижи ежесекундно за нас. Дори ни подари „възродителен процес“. След като заплю американците и западноевропейците попита има ли въпроси. Понеже бях доста далеч от него написах на поканата следния текст: „Знае ли лекторът, че в момента един български поет в Пловдив е привикван и заплашван в МВР-Пловдив, а архивът му е арестуван и той по този повод прави гладна стачка“и я подадох да стигне до него. Отдолу се подписах Н. Колев-38 г. Агов живна и прочете текста ми. След това попита дали авторът има доблест да стане и да каже откъде има тази информация. Станах и му отговорих, че съвсем случайно ми се намира мъничко доблест и му отговорих, че тази информация върви по радиостанциите „Свободна Европа“, „Дойче веле“, „ББС“ и „Гласът на Америка“. Нещо повече, аз лично съм я изпратил до тези радиостанции. След това го попитах дали сутрин на бюрото му няма разпечатка от тези т. нар. тогава „черни“ радиостанции, тъй като той се представи като човек от ГД „Информация“ при Българска телевизия. Агов се наведе към Янкулов и му каза да поеме аудиторията, а той излезе в коридора. Излязох и аз, а след мен и „моите“ хора. Минавйки покрай Агов видях, че ръцете му треперят, а лицето му има неестествено червено-лилав цвят. Изравнявайки се с него му подхвърлих „Брей, трудно се изкарват вече тези пущини-левчетата! Спомням си това, защото се заинетересувах от него и го поставих на особен мониторинг. След година се видяхме в,…да не повярвате…, в американското посолство.“[18]
В американското посолство явно не са много придричиви откъм морала на част от хората, които набедиха в България за „десни“. Явно не са знаели за антиамериканските му пропагандни писания преди 10 ноември. През 1980 г. Партиздат издава книжлето „САЩ – акционерно дружество политика“ с автор, кой мислите?! Асен Агов, разбира се. „Творбата“ му е изпълнена единствено със заклеймяване на САЩ и тяхната политика, възхвала на другаря Громико, на Съветския съюз и миролюбивата политика на социалистическия лагер:
„Пълният провал на опита на американския империализъм да подкопае афганистанската революция в името на изграждането на военен блок в Югозападна Азия подтикна Картър и неговото правителство да предприемат спешно крайни стъпки, с които да заблюдат световното обществено мнение за своите кроежи.“[19]
Направо си го представям как със заучената поза, ръкомахащ с дясната ръка, свита в пестник, с палеца върху показалеца, Асен Агов е разяснявал заплахата от американския експазионизъм и империализъм по време на пропагандистките сборища в градове и паланки на дружество „Георги Кирков“.
Вижте и едно от бизнессъдружията на Асен Агов след 10 ноември 1989 г. Той е основател-съдружник на фирма „Human power“.[20]
Там си партнира с ОРОН (оперативен работник на обществени начала в Първо главно управление на ДС) Васил Василев:
„ЗАПОВЕД №19, 29.06.1989 г.
Привличам за оперативен работник на обществени начала (ОРОН) за отдел 03, ПГУ-ДС Васил Панайотов Василев, на задгранична работа като кореспондент на КТР в Париж, с месечно възнаграждание 80 (осемдесет) щатски долара, считано от 1.06.1989 г.
Препис от заповедта да се даде на отдел „Секретариат“, отдел „Кадри“, служба ФС при ПГУ-ДС и отдел 03, за сведение и изпълнение.
Началник ПГУ-ДС, ген.-лейт. Вл. Тодоров“[21]
Васил Василев е от най-ортодоксалните комунисти, любим журналист на Петър Младенов, член на предизборния щаб на БКП през 1990 г., когато се направиха най-големите изборни измами. През 1992 г. финансовият министър в правителството на СДС Иван Костов разрешава на фирмите „Братя Василеви“ и „Б.Н.К.“ /фирмата на неговия близък приятел и бъдещ съветник по спорта след 1997 г., кадровия служител от ДС Веселин Балевски/да търгуват с петрол и петролни продукти на територията на ГКПП „Калотина“.
Спомнете си десет години по-късно гигантският скандал „Петрол-храни“. В заключителния доклад на комисията на комисията на ООН, оглавявана от Пол Волкър, разследваща злоупотребите по хуманитарната програма на ООН за Ирак „Петрол срещу храни“, посочи, че БСП е получила 3 млн. барела иракски нефт в нарушение на наложено ембарго. Изводите потвърдиха съобщенията във в. „Ал Мада“ от 2004 г. Програмата започва от 1991 г. и продължава до 2003 г. За БСП са били отредени общо 8 млн. барела, от които са доставени малко над 3 млн. Според таблица към доклада доставките са осъществени през две компании – „Братя Василеви“ и „Машиноимпорт“.[22] Върхът на пародията бе, че съдружникът на Васил Василев, Асен Агов беше член на парламентарна комисия, която от българска страна трябваше да разследва скандала!
Безсрамието на Асен Агов очевидно се предава по наследство, след като и неговият син Йордан Агов, хич не си поплюва. Ето какво казва в едно интервю за списание „Амика“: „Казва, че винаги е искал да се занимава с политика и избрал Брюксел, защото тук заплатите на политиците са смешно малки. Таванът му е висок. „Първо премиер, а после ще се пенсионирам като президент“, подхвърля Йордан уж на шега“.[23] В друго интервю признава, заедно с баща си Асен, че семейната им черта е мързела:
– А извън вироглавието като черти на характера?
Асен Агов: Малко сме мързеливи.
Йордан Агов: Да… Аз никога не мога да се захвана с нещо, освен ако няма някаква съществена кауза и полза. Трябва от самото начало да виждам крайния позитивен резултат. Иначе не се хващам. Обичам много военните науки, учих ги заедно с международните отношения. Щях да падна, когато в една лекция ни попитаха какъв трябва да е най-добрият генерал – интелигентен и работлив, мързелив и интелигентен или още няколко възможности. Аз веднага реших, че трябва да е мързелив. Оказах се прав. Защото, когато водиш една война – без значение каква, трябва да си търпелив и да търсиш крайния резултат. Значи да си мързелив“.[24]
Правнукът на левия земеделец-терорист Асен Агов май не си дава сметка за престъпленията, в които е участвал прадядото. Воала, Йордан Агов пред паметната плоча на терориста Асен Агов, убит заради участието си в атентата в църквата „Свети Крал“ („Света Неделя“). Плочата се намира в Пловдив, върху стената на бившите тютюневи складове там.
[1] „Пълен списък на кредитните милионери в България“, изд. „Труд“, 1998 г., стр. 181
[2] Архивен фонд на СДС, Автобиография на Асен Агов, оп. 1а, 1б, КД-IV-01, а.е. 769, л. 19-20
[3] Иван Костов: Извън политиката се чувствам много добре, интервю в предаването „Комбина“ с водещи Лора Крумова и Галя Щърбева, НОВА, 14 март 2015 г.
[4] Метев, Л., „Сатрапи и отроци на червената сган. Родословия на безродната олигархия“, 2015 г., С.
[5] Цаков, Цв. „Кой си ти, Асен Агов?“, изд. Еър груп 2000, С., 2001, стр. 32
[6] Цветанов, Б., „Новият дядо Йоцо и неговата трагедия“, в. Десант, 19 юни 2013 г.
[7] „Атентатът в храма „Св. Неделя“. Делото Фридман-Загорски-Коев-Грънчаров-Петрини-Косовски и други“, Фототипно изд., изд. „Македония прес“, б.г., стр. 25
[8] Николай Петрини е роден на 03.12.1899 г. Баща му е руски офицер участвал в Освободителната война и останал в Източна Румелия като военен инструктор. Маика му, Серафима Илиева е от Сливен. Той има две сестри по-големи от него. Учи в еврейско училище и от малък владее български, руски, турски и идиш. По-късно научава немски и френски. Като млад се е чувствал руснак. Влиза в Кадетския корпус на Военното училище през 1904 г. От там се познава с Петко Д. Петков, Асен Агов и Иван Миланов.
[9] Цветанов, Б. „Асен Агов. Биографичен очерк“, С., 1983
[10] Кокеров, полк. о. р. доц. д-р инж. Г., „Трагедията на Велики четвъртък. Атентатът в катедралата „Свети Крал“ на 16 април 1925 г.“,
[11] Архив на КРДОПБГДСРСБНА, ф. 9, оп. 4а, а.е. 377, л. 1, Лични кадрови дела на отказани /КДО/
[12] Писмо на Асен Агов до издателя на в. „Република“, 21 септември 2012 г., писмото се намира в архива на автора.
[13] Дартс нюз, 21 септември 2012 г.
[14] Архив на КРДОПБГДСРСБНА, ЛД на ОРОН „Талев“ /Иван Стефанов Гарелов/, ф.8, a.e.152, t.1, л. 29
[15] ТВ плюс, „Свободна зона“, разговор с Димитър Луджев, 21 декември 2010 г.
[16] Алексиев, Ив., „Д-р Никола Агов /1885-1949 г/-авторът на първата българска дисертация по морско стопанство“, в „Морски вестник“, http://morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/direstivalexdrpromott.html
[17] Янев, Й. „Разгромът на Народна младеж“, Архивите са живи, в. „Наборе“, http://www.nabore.bg/statia/razgromat-na-narodna-mladej-185-14
[18] Колев-Босия, Н., „Асен Йорданов Агов-голямата подмяна“, 15 юли 2014 г., http://bosia.blog.bg/politika/2014/07/15/asen-iordanov-agov-goliamata-podmiana.1281078
[19] Агов, А. „САЩ-акционерно дружество политика“, Партиздат, С., 1980 г., стр. 75
[20] Основатели на Human Power-Васил Василев, Асен Агов, Иван Нейков, http://humanpower.bg/WP_HumanPower/?page_id=142
[21] Архив на КРДОПБГДСРСБНА, ОРОН-и 1989 г., ф. 9, оп. 5, а.е. 464, л. 19
[22] Independent Inquiry Committee Report on the Manipulation of the UN Oil-for-Food Programme
Authors: Paul A. Volcker, Former Chairman of the Board of Governors, Federal Reserve System (1979-87), Richard Goldstone, and Mark Pieth, Published October 27, 2005, Table 3-Committee oil beneficiary table, Summary of Oil Sales by Non-Contractual Beneficiary , р. 16
[23] „Йордан Агов: За бъдещият политик пътят към президентският стол минава по покривите на кънтърбърийското абатство“, сп. „АМИКА“, 08 октомври 2010 г., стр. 72
[24] „Ако жена ти се качи на главата, бягай бързо, с Асен Агов и сина му Йордан разговаря Калина Влайкова“, в. 24 часа, 11 декември 2009 г., http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=310767
