Светлите слова на монасите от Бигорския манастир засрамиха родните клирици
Светослав Пинтев, Factor.bg
Доживяхме българският и македонският премиер да отидат заедно и да сведат глави пред гроба на Гоце Делчев.
На 2 февруари 1992 г. българският парламент призна Република Македония. Залата тогава избухна в овации, депутатите от БСП мълчаха.
На 1 август 2017 г. беше подписан Договор за добросъседство и приятелство между Република България и Република Македония, който обещава да стопи ледовете между нас и македонските ни братя, безспорен успех на дипломацията ни. Особено думите в договора:
„Имайки предвид общата им история, която свързва двете държави и народите им“
Ще рече – ние сме един народ, с различни клонове, разделени от превратностите на историята. Това вече е записано в официален документ.
„Здравите сили“, в смисъла влаган в това понятие от сталинизма, очевидно са потресени, че делото им ерозира. Навярно са очаквали, че пропагандната отрова отново още произвежда бесни кучета.
Поразителна е липсата на реакции на някои основни фактори в обществения ни живот.
БСП отново мълчат. Едно гузно и смутено, но и враждебно мълчание, което показва, че нищо старо не са забравили и нищо ново не са научили, както казваше д-р Петър Дертлиев.
Петолъчката на Кремъл, създала чрез Коминтерна и БКП най-голямата фалшификация в историята, сякаш помръкна, а тя очевидно е единствената пътеводна звезда, която ги интересува.
Мълчи и президентът Румен Радев, който би трябвало пръв да приветства Договора със специално изявление.
В деня на подписването му с интерес научихме от пресслужбата на президентството, че
държавният глава е разговарял по телефона с емира на Катар
Като мъдро се е изказал за мерките, които трябва да се вземат за стабилизиране на обстановката в Персийския залив. Същински Хару́н ал-Раши́д – Харун Справедливия
Добре, че е той, да умиротвори арабските лидери. Другият, за който се сещам да прави усилия в тази посока е президентът на Турция Реджеп Тайп Ердоган. Защо Радев да не покаже лупинги във висшата политика около Залива, като един Доналд Тръмп, за да не спомене Македония.
Изобщо не ми пука дали президентът ни се разхожда по джапанки и шорти или ходи до тоалетната във вила „Калина“ с фрак, стига да е адекватен държавен глава. Случаят не е такъв, както виждаме.
„В договора с Македония нищо ново не се представя.
Това е скок на място
Да преподписваш едни договори, които от повече от 15-16 години са факт, и да го представяш като някаква революция и огромно постижение е никому ненужно кресчендо“, заяви в една телевизия Румен Петков от АБВ. Очевидно това е мнението и на бившия президент Георги Първанов, който трябва да има пръст в слагането във фризера на отношенията с Македония.
Текстът преповтаря споразумението от 1999 г, подписано от тогавашните премиери Люпчо Георгиевски и Иван Костов, негодува Румен Петков. Той май още не е разбрал, че политиката се прави стъпка по стъпка, а за последната чакахме толкова дълго, не без активната намеса на „здравите сили“, които никак не са му чужди.
„Костов и Георгиевски си отидоха, отиде си и разумът“, както писа един германски анализатор.
Щеше да е интересно Първанов и Румен Петков да се включат в групата граждани, които организираха протест в центъра на македонската столица срещу подписването на Договора, за да закръглят бройката им до 30. Липсата на реални протести на хората в Македония срещу споразумението трябва да е шокирала и марионетките, и кукловодите от Север.
Жабляновски „Параграф 22“
Истинската реакция на БСП е тази на Валери Жаблянов, който заяви едновременно, че онези български политици, които искат да подпишат договора, са чиста проба национални предатели, но пък македонците трябва да са напълно луди, за да се съгласят да го подпишат.
Лудите, лудите, те да са живи, както е забелязал класикът.
Последва рязък завой, усетиха, че позицията им става нелепа.
По време на срещата на председателя на БСП Корнелия Нинова с македонския премиер Зоран Заев, тя заяви, че от партията няма да се противопоставят на подписването на договора, защото с управляващите в Скопие са от сестрински партии. Убийствен аргумент за национален лидер. Като братската дружба едно време.
Апропо, ЕС, както и всяка европейска държава поотделно, приветстваха договора в първите часове след подписването. Не и БСП.
Нинова преди това настояваше да види договора, да не я измамят нещо. Напомниха й, че проектът на договор вече е подробно представен в Комисията по външна политика в парламента. Кой да чете.
Зад неистовата съпротива на политиканите вътре, в самата Македония, от страна най-вече на опозиционната вече партия на Никола Груевски ВМРО-ДПМНЕ ясно личат амбициите на Сърбия и Русия за запазване на статуквото в региона, наредено още от Сталин.
„Това е една огромна крачка, която правим, но това е само формалната ѝ част. Ще видим какво ще се случи в практиката – дали силите, които тласкат назад, а то има такива. И в Белград има такива сили, и в Москва не желаят това сближаване и работят по всички възможни канали то да не се случи“, казва евродепутатът Андрей Ковачев, като отбеляза, че, че Зоран Заев поема сериозна отговорност и прави смела крачка, която Груевски не пожела да направи 11 години, въпреки че „казваше, че иска евроатлантическа ориентация и добри отношения с България, но на практика виждахме точно обратното“.
Всички думи на политици бледнеят пред
светлото послание на македонския Бигорския манастир
То се появи на страницата на светата обител само минути след подписването на договора между България и Македония. Колко дълго е чакало….
Ужасяващо е, че Българската православна църква не направи опит за нещо подобно, твърде заета да се бори с проф. Калин Янакиев и журналиста Горан Благоев.
Дори да имаше една десета от силата на тези думи, щеше да е велико послание, да влезе в историята.
Словата на македонските монаси засрамиха БПЦ, осветиха зависимостите. Ето откъс от това, което пишат от Бигорския манастир:
„Макар пропагандните отрови да са просмукани от близо един век в личното и колективното съзнание на македонския човек и народ от територията на днешната Република Македония, те полека губят своето пагубно действие и настъпи време, в което можем да кажем какво мислим за някои важни държавни въпроси, без страх да погледнем към нашето национално минало.
Културната идентичност и национална самостоятелност, колкото и да звучи парадоксално, включват в себе си и преплетеност с други идентичности и самостоятелности. Пример за това е историческата симбиоза между македонския и българския народ.
Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци…
Впрочем, да не забравяме, че нашите два народа имат една цивилизационна люлка, общ кръщелен купел – именно мисията на Светите братя Кирил и Методий и особено на техните свети ученици, покръстването във времето на Светия Равноапостолен цар Борис-Михаил и началото на общата ни писменост. Това ни дава право, или по-точно казано, задължение да почитаме това духовно родство и близост, без при това да неглижираме или омаловажаваме нашите културни особености.
Тая вродена близост се проявява в много значими сегменти от обществения живот: език, фолклор, култура, обичаи, дейци…
…Всъщност и брат със брата се различава, и семейство със семейство, и град със град и област с област и говор с говор… Но не се осмеляваме да позволим различностите да станат главния фактор в нашите междуличностни отношения и да станат причина за омраза и раздор. Напротив – много повече са нещата, които ни обединяват, а и самите различности трябва да тълкуваме като наследство от нашето съвместно съществуване.
Въз основа на това, смятаме, че Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република Македония и Република България, чийто зародиш трябва да поставим още в наченките на независимата и самостоятелна македонска държава, е естествена последица от историческите процеси. Той не е просто подпис на едно правителство и премиер и друго правителство и премиер, а логична и неотменима последица от обществените процеси в двете държави. Според нас, договорът е в духа на европейското право, без двусмислени политически фрази, без щети, подценявания и пренебрегвания на едната или другата страна. Допълнителен аргумент за неговата полезност е и насъщната нужда да има най-близък сътрудник и съсед приятел, особено за действията на международното поле.
Ще завършим с краткия, но много дълбок и прекрасен псалм на светия цар Давид за благословената братска любов:
„Колко хубаво и колко приятно е братя да живеят наедно!“
Поклон!
