Министърът на отбраната обмисля създаването на нови специализирани звена за борба с руските дезинформационни послания
Новият министър на отбраната на България Тодор Тагарев заяви, че страната му се стреми да засили подкрепата си за усилията на ЕС да достави на Украйна боеприпаси, необходими за продължаване на борбата с войските на Москва.
Министрите на отбраната на НАТО се срещат в Брюксел в четвъртък и петък, за да обсъдят как да увеличат индустриалния капацитет на алианса в подкрепа на Украйна – както и възможностите за отбрана и възпиране в навечерието на ключовата среща на върха във Вилнюс следващия месец.
През май държавите от ЕС финализираха сделката за изпращане на 1 милион 155-милиметрови снаряди и ракети на Киев до март следващата година, като се съгласиха да предоставят боеприпаси веднага от собствените си запаси, а държавите-членки да получат частично възстановяване на разходите за усилията си. Те се споразумяха за 1 млрд. евро за тази част от плана и за още 1 млрд. евро за съвместна схема за снабдяване, която да осигури снаряди на Украйна и да попълни техните запаси. Комисията предложи също така инициатива на стойност 500 млн. евро за повишаване на способността на Европа да произвежда оръжие и да постигне тези цели.
Като част от този стремеж Европейската агенция по отбрана (EDA) стартира проект, в рамките на който държавите-членки да закупят съвместно боеприпаси, за да попълнят запасите си или да ги изпратят на Украйна. До момента България е една от двете държави от ЕС – другата е военно неутралната Ирландия, които не се присъединяват към схемата на EDA.
„Ние много ясно се стремим да се присъединим към тази коалиция“, каза Тодор Тагарев в интервю за „Политико“.
„Мисля, че ще можем да предоставим някои от необходимите боеприпаси за Украйна. Не е взето политическо решение, но със сигурност ще положим усилия и вярвам, че ще намерим начин“, каза той.
Стъпката бележи рязък завой за балканската страна, чието ново правителство встъпи в длъжност миналата седмица след период на продължителна нестабилност, в който за две години се проведоха пет избори.
В края на март българският президент Румен Радев, смятан от някои за мек спрямо Русия и ползващ се с безпрецедентни правомощия да назначава последователни временни правителства, в края на март изключи възможността да се присъедини към коалицията.
През декември българските законодатели дадоха зелена светлина на пакет от военна помощ за Украйна след дълги спорове, макар че тя се ограничаваше главно до по-леки оръжия.
Въпреки това се съобщава, че в ранния етап на войната с Русия страната тайно е доставяла до една трета от необходимите на Украйна боеприпаси чрез посредници, упълномощени от предишното проевропейско правителство.
Предимството на официалното присъединяване на София към коалицията е, че „традиционно България … е специализирана в производството на малки оръжия, леки оръжия и боеприпаси“ още от съветско време, каза Тагарев.
Украйна също така трябва „задължително“ да бъде допусната в НАТО, „когато условията го позволяват“, добави той, което означава веднага след като войната в Русия приключи.
Все пак прокарването на това мнение няма да е лесно в страна, в която само 46% от хората смятат, че войната в Украйна е изцяло по вина на Русия в сравнение със средно 88% в ЕС, според данни от проучване от декември.
„Много съм притеснен“ от влиянието на Москва в България, призна Тагарев и добави, че обмисля създаването на нови специализирани звена за борба с руските дезинформационни послания.
„Трябва да сме сигурни, че противодействаме ефективно на руската пропаганда, кампаниите за дезинформация и всякакви други видове влияние, които имаме в страната“, каза той.
„Руският посланик тук и някои други политически партии, влиятелни политици, те говорят с един и същи глас – а това не е гласът на нашите съюзници“.
