Част 1-Митовете за скоростта
За шест години, от 2011 до 2016 г., в България при катастрофи са загинали 3915 души, а са ранени 52 255 души. От лицето на земята си е отишъл един малък град. България е като бойно поле с толкова жертви и пострадали при катастрофи.
„На нас война не ни трябва, сами се избиваме на пътя”, казваме с въздишка след поредната новина за тежък пътен инцидент с жертви.
Сега правителството и отговорните институции, а те не са малко, правят пореден опит със законови промени да намалят жертвите на пътя.
До момента всички опити с наказателни мерки да се направи това не дадоха резултат. Последните промени в Закона за движение по пътищата бяха направени преди една година, но това не спира смъртта на пътя и безумното шофиране.
Breeaking.bg ще се опита в поредица статии да анализира причините за войната по пътищата и защо жертвите на тази война се увеличават вместо да намаляват.
Малцина знаят, че има Национална стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 – 2020 г., която е в унисон със стратегията на Европейския съюз (ЕС).
В Стратегията на нашата страна към 2020 г. е заложена цел загиналите при ПТП да бъдат намалени с 50%, а тежко ранените при ПТП с 20% спрямо началния период – 2010 г., т.е. към 2020 г. броят на загиналите при ПТП не трябва да надвишава 388, а на ранените – 6363.
За съжаление, след шестата година от десетгодишния период 2011 – 2020 г. данните сочат увеличение нивото на загиналите с тенденция към известно задържане. При ранените продължава да се наблюдава силно изразена тенденция към увеличаване на техния брой. Като цяло общият травматизъм при пострадалите при ПТП хора – загинали и ранени, от 2011 до 2016 г. е завишен, като се отчита тенденция към увеличаване спрямо прогнозираното.
Тоест България смело върви към челното място по брой на загинали и ранени в катастрофи в Европа.
Ако сравним цифрите на реално загиналите и ранените при катастрофи с прогнозните от Стратегията резултатите са направо стряскащи.
В периода от 2011 г. до 2016 г. реалният брой на загиналите при ПТП през 2014 г. е най-близко до прогнозния – 660/620 (+40), и най-далече от него през 2016 г. – 708/543 (+165).
Реалният брой на ранените се различава най-малко от прогнозния в началото на периода – през 2011 г. – 8303/7908 (+395), като през всяка следваща година тяхната разлика се увеличава.
През 2016 г. тази разлика достига до 2324 ранени повече от прогнозния им брой и така съотношението „реално-прогнозно” по отношение на разликите през 2016 г. е почти 6 пъти (~5,93) по-голямо от това в началото на периода, когато разликата е била 395.
Аналогично изменение се наблюдава и в разликите при общия брой на загиналите и ранени участници в движението по пътищата през последните 6 години, но при този брой съотношението „реално-прогнозно” по отношение на разликите през 2016 г. е почти 8 пъти (~7,88) по-голямо от това през 2011 г. От изложеното се затвърждава негативната тенденция реалният брой на загиналите и ранените при ПТП да се увеличава, а оттам – и да се отдалечава от заложения в Стратегията прогнозен брой, сочат данните от анализа на МВР за миналата година.
През миналаата 2016 г загиналите бяха 708 души, а ранените 9374. Какви са основните причини за жертвите на пътя според анализа на пътната полиция ?
Данни показват, че най-голям дял за тежките катастрофи с жертви имат нарушенията на водачите. Те са 96, 79% от всички 7404 катастрофи и 94,92% от всичките 708 жертви. 1,11% причините за смърт на пътя са заради нарушения на пешеходци и едва 0,08 % причината е пътни условия.
След като управляващите внесоха промени в Закона за движение по пътищата, с които да отпаднат знаците за поставени камери на Пътна полиция, в медиите се завъртяха твърдения, че скоростта е най-малкият проблем и жертвите на пътя от превишена скорост са сравнително малко.
Този мит обаче се развенчава от данните на Пътна полиция категорично.
През 2016 г. поради нарушения на водачите са настъпили 7166 ПТП (~96,79% от общо 7404 ТПТП) с 672 загинали (~94,92% от общо 708 загинали) и 9117 ранени (~97,26% от общо 9374 ранени). През 2015 г. ПТП са били 6967 – със 199 по-малко; загиналите са били 669 – с 3 по-малко, а ранените са били 8720 – с 397 по-малко. През отчетния период се регистрира увеличаване броя на ПТП, загиналите и ранените, допуснати поради нарушения на водачите.
Най-често допусканото от водачите нарушение, водещо до ТПТП, и през 2016 г. е несъобразената и превишена скорост, следвано от отнемането на предимство и неправилните маневри.
Заради превишена или несъобразена скорост през 2016 г са станали 2575 катастрофи, с 333-ма убити и 3408 ранени. На второ място са катастрофите поради отнемане на предимство-2473, с 118 убити и 2950 ранени.
През 2016 г. несъобразената и превишена скорост продължава да е с най-голям дял за пътните инциденти по вина на водачите. Поради тази причина са настъпили най-много ТПТП по вина на водачите – 2575 (35,93% от 7166 ТПТП по вина на водачите), при които са загинали най-много хора по вина на водачите – 333 (49,55% от 672 загинали по вина на водачите), и са ранени най-много участници в движението по пътищата по вина на водачите – 3408 (37,38% от 9117 ранени по вина на водачите). За сравнение през 2015 г. настъпилите ПТП по тази причина са били 2534 – с 41 по-малко, загиналите – 334 – с 1 повече, а ранените – 3210 – със 198 по-малко. Настъпилите ТПТП и ранените поради управление на водачите с несъобразена и превишена скорост през 2016 г. са се увеличили в сравнение с 2015 г. съответно с 1,62% и с 6,17%. Тежестта е разпределена с един загинал в приблизително всяко осмо ПТП (~7,73).
Анализите на Пътна полиция са категорични, че през последните шест години жертвите и ранените при катастрофи причинени от висока скорост нарастват. Като през 2016 г. са най-високи.
Затова помогна и пълното бездействие на депутатите от 42-то Народно събрание с мнозинството на БСП и ДПС, които една година не намериха време да променят Закона за движение по пътищата след решението на Върховния административен съд за камерите на пътя. Безнаказаността и нехайството даде резултат и жертвите на пътя скочиха веднага, след като в предишните години имаше тенденция към спад.
