Русофилската агентура – вечно неразбрана, вечно „дискриминирана”. И винаги обвиняваща
Капитан I ранг о.з.
Васил Данов *
От сайта на Атлантическия съвет на България
Иванчо пита баща си:
Тате, абе тия хора със скъпите
коли какво толкоз са продали?
– Родината , сине, Родината…
На 5 и 6 юни в курорта Ливадия (сигурно идва от „ливада”) в окупирания от путлеристки войски украински Крим се е състоял четвърти международен русофилски форум под наслов „Руският свят и световното хуманитарно пространство“. Организаторите на сборището смятат, че русофилството, насочвано и заплащано от Москва, представлява важно направление в „народната” дипломация. Народна дипломация означава контакти и сътрудничество между обикновените хора, незаемащи държавни постове.
От руска страна обаче са участвали предимно служители на Кремъл, депутати, научна и културна номенклатура на Путиновия режим. Ливадийският форум работи под егидата на Съвета на Федерацията, горната камара на Федерално събрание на Руската федерация. Каква „народна” дипломация? Хибридни войски от най-чист вид. Говорят за ценности, за история и култура, за намаляване на международното напрежение и изграждане на конструктивно партньорство, но насоките, които си определят, са неразривно свързани с политическата и идеологическата агресия на Москва срещу европейската същност на европейски държави.
„В условията на напрегната геополитическа ситуация и информационна война срещу Русия възможността да се каже истината, да се изрази гледната точка на Русия придобива особена стойност“, смята заместник-председателят на Кримския парламент Ефим Фикс.
„Стремим се да разсеем фалшивото недоверие и митовете за Крим, изкуствено създавани от редица западни държави“. Сиреч, не е имало зелени човечета с автоматчета, не е насрочван референдум под дулата на руски диверсионни батальони, не са били арестувани и хвърлени в затвора украински патриоти и активисти на кримските татари.
Друг „народен” дипломат, председателят на Комисията по международни отношения към Съвета на федерацията Константин Косачов, смята, че в редица западни държави умишлено и последователно се насаждат и раздухват антируски настроения. Което изисква да бъдат разработвани нови подходи в сферата на международното хуманитарно сътрудничество, както и да се засили взаимодействието с конструктивно настроените към Русия сили в гражданските общества на чуждите държави.
„Тяхната дейност е насочена към развитието на многостранните приятелски отношения с Русия, те подкрепят популяризирането на руското историческо и културно наследство и полагат усилия да разпространяват информация за положителния принос на Русия в историята на техните страни“, твърди др. Косачов.
Уж чужди държави, пък искат от тях да обичат РФ повече от собственото си Отечество.
Шизофрения, милорд…
Терминът “русофили” бил сътворен в проруско културно-политическо движение в Австро-Унгария, в Закарпатието и Галиция след 1848 г. Сигурно затова КГБ и Червената армия в процентно отношение са изклали най-много жители на тези области.
„За Русия трябва да се говори не чрез Песков, а чрез Пушкин“, споделя социо-културното си ноу-хау др. Николай Малинов, председател на българското национално движени „Русофили“. Със заслужена гордост той споделя за фестивали и песенни, танцови и др. конкурси, в които участват над 30 000 деца !?! Руската агентура организира кабинети за изучаване на руски език в детските градини (!), преди още дечицата да започнат да сричат родния език. Всъщност, кой е родният език, ако питаме професионалните русофили?!
„Създаваме атмосфера, с която нашите врагове са принудени да се съобразяват. Дразнят се, но не могат да ни спрат, защото сме болшинство от народа“, пъчи се тов. Малинов. Според него е необходимо Русия да създаде междуведомствен съвет, който да взаимодейства с русофилските организации по света. Преди да изгради подобна административна структура, РФ създава танкова армия, насочена срещу държавите от НАТО в Централна Европа.
В специално ливадно заявление участниците в IV международен Ливадийски форум изразяват възмута от дискриминацията на руския език в редица страни, където рускоезичните граждани са притискани и ограничавани. Участниците се обръщат към международните правозащитни организации и призовават върховния комисар на ООН за правата на човека, върховния комисар на ОССЕ за националните малцинства и комисаря на Съвета на Европа по правата на човека да дадат обективна оценка на тази „антидемократична политика”.
Търсят се още „конструктивно настроени“ спрямо Русия българи.
Но не като Раковски, Левски, Стефан Стамболов, Захарий Стоянов, Константин Стоилов, генерал Иван Колев, цар Борис Трети и др. „объркани“ индивиди. Ако Левски е бил „конструктивно настроен“, едва ли е щял да увисне на бесилото.
И Стамболов едва ли е щял да бъде заклан като прасе насред София.
И Захарий едва ли е щял да бъде отровен в Париж на 34-годишна възраст.
И 40-хиляден руски корпус не би се стоварил върху българския народ в Добруджа през 1916 г.
Сталинският подизпълнител БКП не би разгърнала братоубийствена война срещу народа си от 1918 до 1944 г.
Нямаше да избухне „първото в света антифашистко въстание”, отнесло живота на 850 български селяни.
Нямаше да има зловещият атентат от 16 април 1925 г.
Цар Борис нямаше да си отиде от инфаркт, удивително приличащ на предизвикания от рицин сърдечен удар, прекършил таланта на писателя Георги Марков.
И червената армия-„освободителка” нямаше да окупира „братска” България през есента на 1944-а.
И повече от 20 000 българи нямаше да бъдат избити без съд и присъда във Вартоломеевите нощи през септември и октомври същото лето Господне.
И други 2 875 почтени българи нямаше да чуят „В името на народа осъждам на смърт…”
И други около 300 000 българи нямаше да оставят костите или години от живота си в 34-те концентрационни лагера на сталинския комунизъм.
И българската държава нямаше да се лута 45 години в лабиринта между СИВ, Варшавския договор, здравия разум и „здравите сили”, предвождани от другарите Димитров, Червенков, Живков, Гриша Филипов, Пеко Таков, Мако Даков, Добри Терпешев и други светкавици на човешкия интелект и „конструктивно настроени“ спрямо СССР.
Списъкът на неконструктивно настроените българи обаче е безкраен. Затова България е независима държава.
Хората полудяват масово, но се връщат към нормалното си съзнание поединично.
И българските русофили, и българските гей-сдружения твърдят, че стават все по-многобройни. Има ли още нещо общо между лицата и задниците в тези социални общности?
Как да няма, има – надупването.
*Капитан I ранг о. з. Васил Данов е журналист, публицист, военен експерт, офицер от резерва, координатор на Медийния съвет към Атлантическия съвет на България
