„Прозрачност без граници“: Съдебната система в България е най-корумпирана

Основна причина са страхът и недоверието в институциите

0
89
съд
Реформаторите не знаят какви са правомощията на главния прокурор

Следват парламентът и данъчните служби

Българите имат ниска степен на готовност да се ангажират с конкретни действия, когато са свидетели на корупция. Това сочат данните от Световния корупционен барометър за Европа и Централна Азия за 2016 г. на ”Прозрачност без граници”, съобщи БТА.

Според изследването съдебната система, парламентът и данъчните са трите най-корумпирани сектора в България. То е проведено сред 60 000 граждани от 42 страни в Европа и Централна Азия.

„Все още у нас институциите от съдебната система се възприемат като най-силно натоварени с корупционен риск“, каза изпълнителният директор на „Прозрачност без граници“ Калин Славов, цитиран от БТА. Той уточни, че в изследването е потърсено възприятието на хората, а не прекият им опит. Когато въпросът касае прекия досег на хората с корупция, на първо място е посочено здравеопазването, следвано от университетското образование и пътната полиция.

Общо 22% от българите, участвали в изследването, са посочили, че са готови да подадат сигнал, ако са станали свидетели или са били въвлечени в корупционни практики. В държави като Испания, Гренландия, Португалия, Великобритания, Франция, процентът на хората, които са заявили, че са готови да отделят цял ден за да могат да свидетелстват за корупция, за да може тя да бъде наказана, е 80.

Един от основните изводи в изследването е, че гражданите на държавите от бившия социалистически блок демонстрират значително по-ниска степен на готовност за противодействие на корупцията. Сигнализирането в такива случаи масово се определя като социално неприемливо поведение. Една от ключовите интерпретации е въз основа на това, че все още подаването на сигнал се свързва с доносничество, сочат от „Прозрачност без граници“.

Сред основните причини да не се подават сигнали за корупция у нас са и страхът от негативни последици и недоверието в институциите. Близо 22 на сто от анкетираните в България са посочили, че тя е трудно доказуема, а 17% са отговорили, че „нищо не може да се направи“. Един на всеки десет анкетирани няма мнение по въпроса.