Страната заема челно място сред всички европейски страни според доклад на СЗО
Консумацията на алкохол в България се е увеличила с 1,4 литра на глава от населението, от 2010 до 2020 г., става ясно от доклад Световната здравна организация (СЗО). Страната ни заема челно място сред всички европейски страни за изследвания период.
Сред „голямата четворка“ на ЕС по отношение на икономиката и населението най-голяма консумация на алкохол има в Германия (10,6 литра), следвана от Франция (10,4 литра), Испания (7,8 литра) и Италия (7,7 литра). В Обединеното кралство този показател е 9,7 литра. Ако разгледаме промените на национално ниво между 2010 г. и 2020 г., консумацията на алкохол е намаляла в 25 държави, докато в 11 държави се е увеличила.
В някои от тях са регистрирани незначителни промени, но в повечето държави се наблюдават забележителни промени през този период. Консумацията на алкохол е намаляла с над един литър в 14 държави, докато в 5 държави, обратно, се е увеличила през този период.
Най-голям спад в потреблението на алкохол през този период е регистриран в Ирландия и Литва. То е намаляло с 2,1 литра и в двете държави, следвани от
Испания и Гърция (и в двете по 2 литра).
Нидерландия, Франция, Кипър и Финландия също бележат спад от над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било намалението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.
Най-голямо е увеличението в Латвия, където консумацията е нараснала с 2,3 литра, в България – (1,4 литра), Малта – (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също отбелязват значително увеличение. В Норвегия, Италия и Исландия увеличението е над 0,5 литра.
Много европейски държави са въвели редица политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като например данъчно облагане, ограничаване на предлагането на алкохол и забрана на рекламата на алкохол.
Според ОИСР обаче ефективността им е възпрепятствана от слабото им прилагане на място и ограничените ресурси. Консумацията на алкохол се различава значително в зависимост от пола и образованието. Вместо количеството се изследва делът на тежките епизодични напивания.
Това е делът на пълнолетните лица на възраст 18 години и повече, които съобщават, че са изпили 60 грама или повече чист етанол в един случай през последните 30 дни. Това се равнява на 6 или повече питиета.
През 2019 г. почти един от всеки пет възрастни (19%) съобщава за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в страните от ЕС – дял, който остава стабилен от 2014 г. насам.
Във всички страни мъжете са по-склонни да съобщават за тежко епизодично пиене, отколкото жените. През 2019 г. средно за страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените.
Най-висок дял на тежко епизодично пиене при мъжете е отчетен в Румъния (55,2 %). Този процент е над 35% в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.
Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия показват най-висок дял на тежко епизодично пиене, който е над 20%.
Образователното ниво също е от значение за употребата на алкохол. Хората с по-ниско ниво на образование не са с по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.
Средно 12,5 % от хората с по-ниско от средно образование съобщават за тежко епизодично пиене в сравнение с 20 % или повече от хората с поне средно (22,3 %) или висше образование (20,2 %).
Тези разлики в значителна степен отразяват по-голямата покупателна способност.
„Алкохолът е по-достъпен за хората с по-високо образование и по-високи доходи. Въпреки това, когато се разглеждат вредите, свързани с алкохола, тежестта е по-голяма за хората с по-нисък социално-икономически статус“, се констатира в доклада на ОИСР.
Най-високият процент на изоставане в образованието на пиещите тежки алкохолни напитки се наблюдава в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва.
В тези държави процентът на тежко епизодично пиене при хората с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото при хората с висше образование. Това е прост въпрос с прост отговор: не, няма такава разлика.
„Не можем да говорим за така нареченото безопасно ниво на употреба на алкохол. Няма значение колко пиете – рискът за здравето на пиещия започва от първата капка от всяка алкохолна напитка“, обясни Карина Ферейра-Боргес, изпълняваща длъжността ръководител на звеното за управление на незаразните болести и регионален съветник по въпросите на алкохола и незаконните наркотици в Регионалния офис на СЗО за Европа.
Въпреки това количеството алкохол все още е важно.
„Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че колкото повече пиете, толкова по-вредно е – или, с други думи, колкото по-малко пиете, толкова по-безопасно е“, каза Ферейра-Боргес.
