Изданията „Димократия“ , „Атика Таймс“ и „Кефалония Магазин“ поставят въпроси за правния статут на върнатите предмети
Гръцки медии отправиха критики към споразумението между България и Гърция за връщането на църковни реликви, съхранявани в Националния исторически музей в София.
В публикации от 8 ноември изданията „Димократия“ , „Атика Таймс“ и „Кефалония Магазин“ поставят въпроси за правния статут на върнатите предмети, условията на меморандума и обвързването на процеса с предаването на останките на цар Самуил на България.
В публикация със заглавие „Нови въпроси около споразумението с България заради частичното връщане на свети реликви в Серес“ вестник „Димократия“ определя договореностите като „неравнопоставено споразумение с България“.
Изданието поставя въпроса защо гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и министърът на културата Лина Мендони не са предали върнатите реликви и на манастира „Панагия Ейкосифиниса“. В публикацията се поставя и въпросът за собствеността върху предметите, като се твърди, че те не са предадени окончателно на Гърция, а са поставени в режим на безвъзмездно ползване, пише БГНЕС. „Реликвите не са предадени на Гърция като собственост, а са поставени в режим на безвъзмездно ползване“, се посочва в материала на „Димократия“.
По-остър тон използва изданието „Атика Таймс“ в публикация на Сотирис Скулудис, озаглавена „Българска „неприличност“: Дадохме им останките на Самуил, а те реагират срещу откраднатите реликви, които ни върнаха“. Авторът определя изнасянето на църковните предмети от периода на Първата световна война като разграбване, а не като законно придобиване. „Не ставаше дума за дарения или законни покупки, а за разграбване по време на българската окупация“, пише „Атика Таймс“.
В същата публикация се твърди, че Националният исторически музей на България не е оповестил пълния списък на историческите ценности. Според изданието общо 53 предмета продължават да се водят като българска собственост в музейните регистри. „Предметите – общо 53 – дори не са заличени от регистрите на музея и продължават да се водят като българска собственост“, се казва в материала.
„Атика Таймс“ цитира и Александър Кашъмов, юрист и изпълнителен директор на програмата „Достъп до информация“, който определя отказа за оповестяване на информацията като „странен и юридически необоснован“.
Критики към споразумението отправя и „Кефалония Магазин“ в материал на Хараламбос Пападопулос. Заглавието е „Неравнопоставено ли е бездействието, господин Мицотакис? Не! Неравнопоставено е да даваш насрещни престации, за да ти върнат онова, което са ти отнели!“. Авторът поставя под съмнение решението връщането на църковните реликви да бъде обвързано с предаването на останките на цар Самуил и друг антропологичен материал. „Защо възстановяването на една историческа несправедливост беше обвързано с предаването на останките на цар Самуил и друг антропологичен материал?“, пита публикацията.
„Кефалония Магазин“ поставя и въпроса дали връщането на реликвите представлява окончателно прехвърляне на собствеността или само временно предаване за съхранение. „Става ли въпрос за окончателно връщане на реликвите в Гърция или за взаимно предаване за съхранение, без окончателно прехвърляне на собствеността?“, се пита в материала.
В друга част от публикацията авторът формулира критиката си към договореностите с въпроса: „България постигна една национална цел. Какво осигури окончателно Гърция?“.
