Основната причина за атаките срещу ПРБ са образуваните и приключени дела срешу цяла серия от олигарси
Бившият прокурор от ВКП Мила Георгиева, която сега ръководи две неправителствени организации „Център за приложно-правни изследвания и практитки„ (ЦППИП) и комуникационната платформа „Диалог за правосъдие“, (ДП)изпрати остро писмо до Висшия съдебен съвет-ВСС заради политическия натиск върху прокуратурата и атаките на изпълнителната и законодателната власт срещу главния прокурор Иван Гешев. Според Георгиева върху прокуратурата в момента се упражнява политически рекет от свързани с подсъдими олигарси лица. Ето позицията й:
Неправителствените организации „Център за приложно-правни изследвания и практитки„ (ЦППИП) и комуникационната платформа „Диалог за правосъдие“ (ДП), поставят на сериозното Ви внимание безпрецедентния за България и ЕС натиск върху съдебната система, граничещ с елементите на политически рекет по отношение, на Прокуратурата на Република България (ПРБ).
Систематичните усилия за разрушаване на авторитета на съдебната власт и в частност на ПРБ представляват изключителна опасност за демократичните устои на Република България и имат смразяващ ефект по отношение на ефективното противодействие на престъпността. Трудно би могло да се намери обяснение за подобни разрушителни действия, особено ако вземем предвид и настоящите открити наказателни производства, срещу представители на българската олигархия, които не намират аналог в институциоаналната история на ПРБ.
Република България търпи сериозни критики по отношение на ефективното преследване на престъпността по високите етажи на властта и поради тази причина правоохранителните органи в страната имат нелеката задача да обърнат тази негативна тенденция и изпълнят дълга си пред българската и европейската общественост.
Преодоляването на това тежко институционално наследство, изразяващо се в неравно приложение на закона, отказ от правосъдие и ефективно преследване на престъпността започна със създаването на структурите на специализираното правосъдие през 2012 г. При създаването на системата за специализирано правосъдие, законодателят на Република България му постави една основна задача – противодействие на организираната престъпност в страната. Много е важно да се отбележи, че въпреки създаването на специализирана структури корупционните престъпления, както и престъленията, касаещи представителите на високите на етажи на властта продължиха да бъдат разглеждани в системата на общото правосъдие.
Още в първите години на работа, специализираното правосъдие постигна изключително добри резултите, успявайки да прекърши гръбнака на българската организирана престъпност, което направи поръчковите убийства, отвличания, рекет и измами неприятен спомен от миналото. Във всяка правосъдна система има място за усъвършенстване.У нас следва да се отбележат постиженията на специализираните съдилища и прокуратури, въпреки опитите на разполагащия със сериозен финансов ресурс престъпен свят, да създаде пред българската общественост абсолютно противоположна представа за реалността.
Едва през 2017 година българският законодател прие законови промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които прехвърлиха корупционите престъпления, извършени от висши представители на държавната власт в юрисдикцията на специализираното правосъдие. Тези законови промени не бяха приети безпроблемно, тъй като изненадващо Върховния Касационен Съд (ВКС) на Република България сезира Конституционния съд (КС) на Република България за противоконституционност на тези промени. Този опит за блокиране на реформите, целящи по-ефективно противодействие на корупцията по високите етажи на властта бе неуспешен. През 2018г. КСъд единодушно прие,че законовите промени съответстват на Конституцията на Република България.
Резултатите не закъсняха и през април 2018 г. кмет на район в столицата гр. София бе арестуван с подкуп и белязани пари, а към настоящия момент е с осъдителна присъда, потвърдена от апелативна инстанция и очакваща разглеждане пред ВКС.
Този кратък хронологичен преглед бе необходим, за да може да се демонстрират времевите рамки и ефективността на специализирано правосъдие, тъй като сред политическото говорене през последните години се прави опит да се „имплантира“ мнението, че от 2012 година няма осъдени за корупционни престъпления, което е основен индикатор за „неефективността“ на специализираните съдилища и представлява основен аргумент, за закриването им. Твърдение, което не само не е вярно, но е и дълбоко порочно, тъй като руши и без това крехкото доверие в правораздавателните органи в България.
Тъй като тези усилия, финансирани щедро от престъпни капитали не произведоха очаквания от престъпният свят и техните политически представители резултат, акцията по закриване на специализираното правосъдие доби лични измерения.
От една страна председателят на ВКС открито критикува специализираното правосъдие, инициира сезирането на КС, демонстрира изненадващо съвпадение в тезите си с представители на различно олигархично-политически кръгове в страната като например тезите на ПП „Демократична България“, на медийната империя на г-н Иво Прокопиев (срещу когото е открито производство за отнемане на незаконно придобито имущество в размер на над 200 млн евро), на г-н Васил Божков (български бизнесмен преследван за редица престъпления, сред които избягване на данъчни задължения в размер на над 300 милиона евро) и тезите на г-н Цветан Василев (банкер, обвинен за източването на средства от подопечната му банка в размер на над 2.5 милиарда евро).
Изненадващия синхрон в неприязанта срещу специализираното правосъдие от страна на председателя на ВКС намери и други измерения. Към настоящия момент г-н Лозан Панов е в лабиринт от опити да накаже съдията, постановил възивната, осъдителна присъда по делото за корупция срещу столичния районен кмет г-жа Иванчева. Накратко докато в този период на улицата се организират протести в полза на подсъдимите по това дело, в сградата на ВКС председателят упорито преследва дисциплинарно съдията от специализирания съд Георги Ушев, потвърдил на възивна инстация осъдителната присъда, въпреки неколкократно констатираната липса на нарушения от негова страна.
Сега остава да видим дали този очевиден и безцеремонен натиск спрямо съдиите, работещи по делото на г-жа Иванчева ще има отражение и в присъда от ВКС. Съдебният състав ще трябва да вземе окончателно решение, знаейки за съдбата на колегата си от предходната инстанция. Съдиите от ВКС ще трябва да направят лична преценка за риска в кариерното си бъдеще, което пряко зависи от административния им ръководител г-н Лозан Панов и от новоизбрания председаел на ВКС, който е от най-близкото му обкръжение.
Като финал на активното противодействие срещу структурите на специализираното правосъдие г-н Лозан Панов, докато е действащ председател на ВКС бе номиниран за кандидат президент на президентските избори през 2021 г. от една от неправителствените организации, проявили активност в публичните протести в полза на подсъдимите по делото срещу районния кмет г-жа Иванчева. В инициативния комитет издигнал г-н Панов, влязоха редица фигури близки до обвиняеми или разследвани от бългаските правоохранителни органи, а кандидатурата му беше публично подкрепена и от ПП “Да България“, което за пореден път осветли връзки и взаимоотношения, развиващи се в тайна и поставящи сериозни етични въпроси. Един такъв въпрос е етично ли е действащ съдия да излезе в неплатен отпуск, за да отиде на избори, а впоследствие да се върне на мястото си и да продължи да правораздава.
А съвсем отделен аспект от етиката на г-н Панов е обстоятелството, че на 07.12.2018г. Върховния касационен съд, е разгледал дело №4/2016г., касаещ тълкувателен въпрос по „Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“ (ЗОПДНПИ) в заседание с участието на г-н Панов. Интересно е, че към този момент г-н Панов е бил в съдебна процедура с „Комисията за противодействие на корупцията и отнемането на незаконно придобито имущество“ (КПКОНПИ), които са пряко зависими от изхода на тълкувателното дело по ЗОПДНПИ. Г-н Панов не само е участвал, но и лично е ръководил заседанието по делото на ОСГК на ВКС.
Експертното мнение на ЦППИП е, че решението, което бе постановено в рамките на тълкувателното дело е изцяло в полза на престъпния свят и във вреда на обществото и държавата. То създава непреодолими пречки пред приложението на закона, като го дописва и изменя духът му.Създава силна връзка между наказателното преследване, водено от ПРБ и производството по гражданска конфискация, водено от КПКОНПИ, макар и изрично да е записано в закона, че не следва и няма връзка между двете производства. Решение, което бе директно свързано с прекратяване на редица производства за конфискация и освобождаването на голямо количество престъпен капитал, който вероятно в момента е ангажиран в нестихващите атаки срещу българското правосъдие и правоохранителни органи.
На 19 март 2020 г.,обаче, Съдът на ЕС (СЕС) постанови решение по преюдициално питане на Софийски градски съд (СГС) в абсолютно противоположен смисъл, а именно, че делата за гражданска конфискация не са обвързани с установяване на вина и с наказателна отговорност. През 2021 г. по друго преюдициално питане на СГС, СЕС повтори това свое решение.
Изразяваме надежди, че когато разглеждате обвиненията на правосъдния минстър срещу Главния прокурор на Република България и развилата се пред ВСС административно-наказателна процедура срещу съдията Ушев, обвинен в накърняване престижа на съдебната власт, ще съпоставите поведението на председателя на ВКС, което може да бъде прието като уронващо престижа на съдебната власт.
Бихме искали да отбележим, че в момента най-належащият и сериозен проблем пред противодействието на престъпнноста е поставянето на ПРБ и в частност Главния прокурор г-н Иван Гешев като мишена на новосформираните правителства от м. май 2021 година до сега. Основната причина за атаките срещу ПРБ са образуваните и приключени дела срешу цяла серия от олигарси, които в момента се разглеждат в системата на специализираните съдилища.
Същевременно Главният прокурор на Република България е подложен на непрекъснат натиск да подаде оставка, заради предполагаем и недоказан избирателен подход в преследване на престъпността и корупцията. Критиците на ПРБ не съзнават, а може би и не знаят, че изпълнителната власт разкрива престъпления у нас, а ПРБ работи само в трите фази на наказателното производство разследване, действия след приключване на разследването и съдебното разглеждане на делата. Новата власт, която още в първите дни на парламентарната си дейност, демонстрира видими дефицити в правният си капацитет явно не знае, че няма държава в света, в която срещу всички олигарси или престъпници се водят едновременно разследвания.
До момента, обаче, новата власт не е представила за разследване нито една преписка срешу олигарх или висш държавен служител, макар и от м. май 2021 година управлението в България да се осъществява от кръгове, които силно критикуваха и критикуват ПРБ. Отново, логично е да се мисли, че причина за това са източниците на финансиране на протестите, които от своя страна оказаха силно влияние на изборните резултати в страната, а и отчасти бяха подкрепени с парични потоци, осигурени от следствени и подсъдими олигарси.
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ВСС,
В политическият рекет срещу Главния прокурор, лично министърът на правосъдието, номиниран от ПП „Да България“ не пропуска да споделя в медийните си изяви, че са в ход всички инструменти за отстраняване на Главния прокурор, без да сме сигурни, че тя самата и обкръжението й знаят, че Конституцията на Република България не позволява такава война между трите власти в България и нарушаване на границата между разделението им.
Безпрецедентно и арогантно говорене в този смисъл чухме и от трибуната на Народното събрание.
Новата власт в България, установила се в резултат на съмнително финасирани протести, за които един от подсъдимите олигарси огласи, че ги финансира и структурира, сякаш цели да отмъсти за всички действия срещу престъпността и олигархията през последните 10 години. Разследването по обществено-значимите дела спря и се засили ежедневния, публичен рекет срешу Главния прокурор, заради добре свършена работа в полза на българското общество, затова, че е пречка Прокуратурата на РБ да се използва като инструмент за политическа саморазправа, че отстоява законността и конституционния фундамент на държавата. Може би не толкова изненадващо и на фона на нарастващата престъпност се правят опити да се закрият специализираните съд и прокуратура, цел обслужваща изцяло престъпния свят с публично тиражирани лъжи за липсата на резултати в дейността му.
ЦППИП изразява мнение, че причината за закриването е абсолютно противоположна , а именно постигнатите резултати. Цел, за чието постигане всеки олигарх би платил щедро и с удоволствие.
Срещу Председателя на ВКС обаче няма интерес от критиците на ПРБ, дори и при факта, че сумата по паричната гаранция на подсъдимата Иванчева е внесена по делото от адвокат, член на Инициативния комитет, издигнал кандидатурата на г-н Панов за президент.
Критиците и лично Министъра на правосъдието мълчат за тази странна корелация и суматоха в съда –услужливо преследване на съдията Ушев, номиниране на Председателя на ВКС в политическото състезание на 14.01.2021г., интересът към делото Иванчева от член на инициативния комитет на г-н Панов , адвокат който не е бил ангажиран по делото към датата на внесената крупна сума в полза на подсъдимата.
Молим да извършите проверка тъй като изброените факти създават обществено усешане за необективно правосъдие в предстоящата касационна инстанция.Да установите дали с тези си действия г-н Лозан Панов е увредил престижа на съдебната власт за опазването, на която преследва свой подчинен.
Правосъдната министърка от новосформирания министерски съвет ,която е член на ПП „Да България“, подкрепила кандидатурата на г-н Панов, явно ще продължава да мълчи.
Уважаеми членове на ВСС, отстояването на независимостта на съдебната власт е Ваша основна задача, както много пъти сте доказвали това.
Очакваме да проверите изложените факти и да продължите борбата за независима съдебна власт, опазване на ПРБ и лично на Главния прокурор от ръцете на престъпния свят и техните апологети.
Център за приложно-правни изследвания и практики
Диалог за правосъдие. Председател на УС- Мила Георгиева
