Преди второ четене скалата може да се промени, защото всеки депутат може да предлага корекции. Ако тя се запази непроменена, папиросите ще поскъпват плавно до 2025 г., евтините с повече от по-скъпите
Нов акцизен календар за цигарите, предложен от финансовото министерство, гласува на първо четене бюджетната комисия. Решението бе взето след кратък дебат с 15 „за“ и 4-ма „въздържал се“, съобщи „24 часа“.
Предложението, записано в поправките на Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс, предвижда плавно увеличаване на косвения данък за папиросите от 1 март 2023 г. до 2025 г. В него има и конкретни ставки, при които специфичните ставки се вдигат повече от пропорционалните. Това означава, в следващите 4 години цените на евтините цигари ще се вдигнат повече от тези на скъпите. Според експертите на финансите това означава около 20-30 ст. на кутия за масовите цигари, а в хазната се очакват над 600 млн. лв. след новото облагане.
Графикът за вдигането на акцизните ставки и предложените им размери предвиждат всяка година акцизът за цигарите да се увеличава средно с около 5%, което означава нарастване на цената на кутия цигари с около 20-30 стотинки. За тютюна за пушене нарастването на акциза е с по 10% годишно.
Още в началото на дебатите, депутатът от ДПС Йордан Цонев предложи да „не се сблъскваме да не отделяме огромно количество време по този въпрос, който заедно с облагането на хазарта предизвикват истинско цунами от дебати и възражения“.
Представители на бранша пък обвиниха финансовото министерство, че не е представило предложенията си за акцизни промени за обществено обсъждане, а се е съобразило със становищата само на някои от големите тютюневи компании в страната. Представителят на „Карелия България“ дори каза, че промените облагодетелстват една-единствена голяма фирма“, без да я назове поименно. Причината е, че в по-висока степен се вдига специфичният акциз, който се начислява на килограм и брой цигари, а в по-малка степен пропорционалният, който се начислява върху продажната цена.
Друга конфликтна точка между депутатите и между компаниите се оказа облагането на бездимните цигари, които са също толкова вредни колкото конвенционалните. „Защо бездимните цигари се облагат с тези стойности, които предлагате? Защото са полезни ли? Изправят бръчки и изглаждат кожата“, попита Йордан Цонев.
Повечето представители на компаниите обаче подкрепиха идеята за този начин на облагане с аргумента, че 22 държави вече са коригирали акцизните си ставки за цигарите, като при всички тях акцентът е върху облагането на количества, защото така се гарантират интересите на фиска, тъй като те не зависят от ценовите решения на всяка от отделните компании. Критики от бранша имаше против начина на вкарване на предложението в нарушение на процедурата да има преди това обществено обсъждане.
„Не сме предлагали акцизните промени за обществено обсъждане, защото такова имаше в началото на годината. Повишението на тютюневите акцизи трябваше да се случи с актуализацията на бюджета, но бе отложено“, отговори зам.-министърът на финансите Людмила Петкова. Тогава тютюневите компании поискаха отсрочка, защото обявиха, че нямат време да облепят новите бандероли.
Депутатите Румен Гечев и Йордан Цонев от БСП и ДПС поискаха информация за становището на здравното министерство относно другата цел на акцизите – да оскъпят тютюневите изделия и да отказват хората от тютюнопушене. „Настояваме за изравняване на акциза за всички видове тютюневи изделия. Не трябва да има облагодетелствани“, призова д-р Маша Гаврилова от асоциация „Без тютюнев дим“. Тя посочи, че с 5%-ни увеличения на специфичния налог няма да се постигне намаляване на тютюнопушенето, а трябва по-драстични ръстове – поне 15%.
Представители на тютюневите компании контрираха това предложение, като припомниха 2010 г., когато при подобен по-висок скок на акциза, се е стигнало до 30-40% нелегална търговия с цигари на следващата година.
От „Възраждане“ пък настояха промяната в Закона за акцизите да бъде извадена от преходните разпоредби на ДОПК и да бъде отново преразгледана от финансовото министерство. Председателят на бюджетна комисия Петър Чобанов отхвърли това предложение и обяви, че между първо и второ четене всеки депутат има право да иска корекции.
