В ГЕРБ/СДС знаем от опит, че най-трудната битка в политиката е битката със самия себе си. Със собственото си его, със собствените си илюзии и със собствените си недостатъци
Десислава Атанасова, фейсбук
В ГЕРБ – СДС знаем от опит, че най-трудната битка в политиката е битката със самия себе си. Със собственото си его, със собствените си илюзии и със собствените си недостатъци. Тази битка е далеч по-важна от конюнктурните битки с актуалния политически опонент, защото е решаваща за дългосрочните перспективи пред всяка политическа сила. Ние знаем, че изходът от тази битка зависи от самите нас и от силите ни да преодолеем самите себе си. От възможността за осъществяване на качествена промяна, която рано или късно намира своя положителен резултат.
През последните две години, ние бяхме подложени на редица изпитания, но най-голямото от тях беше изкушението да се превърнем в секта. Да се затворим в себе си и да заживеем в собствен свят – далеч от действителността и нейните предизвикателства. Да се отдадем на мечти за реванш и жажда за отмъщение. Да забравим основните си политически задачи и ангажиментите си пред обществото и да ги подменим с изразяване на лични емоции. Да обявим всички останали за неверници или за еретици. Да заживеем с усещането, че сме жертва, която инстинктивно мечтае да бъде палач. Най-голямата ни победа през последните две години беше, че не позволихме да се превърнем нито в жертва, нито в палач.
През цялото това време от тази опасност ни спасяваше непрестанното самонапомняне, че най-непосредствената ни задача като политическа формация е да решаваме реалните проблеми на обществото, да се стремим да съхраняваме неговата цялост и да следваме дневния ред на мнозинството от българските граждани. Именно институционализирането на този дневен ред и превръщането му в официална държавна политика е нашата най-голяма задача днес.
Този дневен ред стои далеч от фикциите и фиксациите на злободневните политически борби. Той не може да се осъществи в абстрактните и общи формулировки на празнодумието. Неговото съдържание е конкретно и изисква действия. То се състои в непосредствената възможност за трайно и устойчиво решаване на политическата криза, което от своя страна да даде ефективен отклик на икономическите, финансовите, геополитическите и социалните предизвикателства пред българското общество. Тези предизвикателства са далеч по-значими и по-важни от емоциите на всеки един от нас.
И ако българските граждани имат пълното право да бъдат емоционални, то ние, техните представители нямаме това право. Ние имаме единствено задължението да преработим тази гражданска емоция и да я превърнем в позитивен дневен ред на страната.
От позицията на първа политическа сила ние сме наясно, че българският народ показа, че нито една от партиите в 49-ото народно събрание не може да реши политическата криза сама. Ние все още нямаме самочувствието, че сме спечелили изборите, защото много ясно виждаме, че нашата гледна точка не просто не е доминираща, но и е една от многото в този парламент. Имаме ясното разбиране, че нашата победа няма как да се състои в проценти, числа и депутатски места. Нашата победа би била валидна, единствено ако 49-ото народно събрание успее да възстанови базовите обществени консенсуси, да излъчи стабилно, ефективно и компетентно управление и да създаде среда на взаимоотношения отвъд конфликтите и скандалите.
В името на тази победа, ние сме готови не просто да разговаряме с всяка от партиите, които българските граждани са изпратили в парламента, но и да се съобразим с различните аргументи. Ние сме тук, не за да разширяваме обществените разломи и да отваряме нови рани в тъканта на нацията, а за да дадем конкретна политическа форма на разбирането, че можем не просто да живеем заедно, но и заедно да постигаме успехи за цялото българско общество.
Както в предишния парламент, така и в този, решаването на политическата криза не може да се случи по удобен за нито една от партиите начин. Няма работеща управленска конфигурация, която да не породи напрежение сред нашите членове и симпатизанти. Въпрос на политическо лидерство е правилните решения да се взимат навреме, независимо от вътрешнопартийните недоволства. Въпрос на смелост е да излезем от рамките на тактическите сметки и да насочим политическата си енергия към работа за цялото общество, а не само за собствената си формация.
Убедени сме, че в дългосрочен план, подобен подход ще даде добри резултати и за укрепването на политическите тенденции, които представляваме. През последните две години, българската политическа система претърпя огромна трансформация. Промяната е факт, както в политически, така и в обществен план. Тя може би не е такава, каквато сме си я представяли от своите различни гледни точки, но нейното присъствие е действителност, която не може да бъде отменена.
Въпросът оттук нататък е, в състояние ли сме да приемем реалностите на промяната и да се опитаме да управляваме разумно процесите, които е породила? Имаме ли достатъчно политическа смелост и самочувствие да се изправим пред собствените си страхове и илюзии и да ги отменим в името на бъдещето? Способни ли сме да правим разлика между желано и действително и да потърсим вината за собствените си провали и несполуки първо в себе си, а след това в останалите? Вярвам, че ще бъдем на нивото на предизвикателствата, пред които сме изправени и решенията, които ще взимаме в 49-ото народно събрание няма да бъдат водени от тези две мотивации. Желая успех на всеки един от Вас и Бог да пази България!
П.П Декларация на ГЕРБ – СДС, с която се откри сесията на 49- тото НС. И тогава и сега смятаме, че трябва да превъзмогнем себе си, в името на по-голяма цел – успех за България! Съединението прави силата!
