Кандидатът на „Възраждане“ за управител на БНБ Любомир Христов заяви, че има рискове пред бързото влизане в еврозоната
От периферията трябва да стигнем до ядрото на еврозоната. До 2029 г. пред БНБ стои консолидация на постигнатото и надграждане. Това заяви настоящият управител на БНБ Димитър Радев и кандидат за втори мандат по време на изслушването му в парламента в бюджетната комисия. Той е издигнат от ГЕРБ-СДС, има и заявена подкрепа от ПП-ДБ.
Вторият кандидат за поста, Любомир Христов, е издигнат от „Възраждане“. В представянето си пред депутатите той представи 7 приоритета, с които би започнал, ако бъде избран, първият е изработването и представянето на анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото в страната.
На извънредно заседание във вторник депутатите ще изберат новия гуверньор на централната банка. Кандидатурите са само две, тъй като БСП оттегли третата – тази на Николай Каварджиклиев.
Пред депутатите Радев изброи свършеното през мандата му по отношение на влизането ни в еврозоната. Той посочи, че страната ни вече е напреднала като позиция в европейската финансова структура, тъй като сме в Банковия съюз. Това прави централната ни банка и банковия сектор равноправен член в еврозоната. Въвеждането на еврото като официално разплащателно средство у нас, според Радев, трябва да се случи възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 година. Независимостта на централната банка пък е онова, което Радев посочи, че трябва да остане непроменено през следващия мандат на новия гуверньор на банката. Той подчерта, че онова, което предстои пред БНБ през следващите 6 години може да бъде обобщено в две посоки – консолидация на постигнатото и надграждането му.
Той беше категоричен, че след присъединяването ни в еврозоната БНБ чрез гуверньора си вече ще участва активно във вземането на важните решения. Ще отпадне и необходимостта от поддържането на огромните ликвидни буфери.
Радев ясно разграничи два етапа – преди и след 1 януари 2025-а. Според него през първия трябва да видим приемственост на затягането на монетарните условия, а през втория – безпроблемното функциониране в рамките на споделения паричен суверенитет.
Радев посочи, че пълният пакет законодателни промени, подготвяни от БНБ, ще бъде внесен в Народното събрание през септември. По отношение на техническата готовност на страната ни за приемане на еврото БНБ и банковият сектор до голяма степен ще бъдат готови до края на тази година.
Вторият кандидат за БНБ – Любомир Христов, посочи, че има известни рискове пред влизането ни в еврозоната бързо, като уточни, че еврото има и редица предимства. Ако бъде избран за гуверньор на БНБ, той щял да започне работата със 7 приоритета. Като първи Христов изтъкна изработването и представянето на анализ на средносрочните ефекти от въвеждане на еврото. Според него, ако се присъединим към еврозоната сега и в следващите 10 години изпаднем в криза, това би изтрило всички възможни ползи.
Според него не е вярно, че колкото е по-ниска лихвата, толкова по-добре, тъй като в икономиката имало естествен лихвен процент и за България той е в размер на 2 п.п. по-висок, отколкото е характерен за еврозоната.
Той посочи, че е възможен приток на чуждестранен капитал, инвестиран в нископроизводителни сектори като строителство и търговия, който да е спекулативен. Втори риск било временно надуване на балони и неустойчиви дефицити по текущата сметка на платежния баланс.
„В такъв момент, ако сме в еврозоната, можем да реагираме само със затягане на колана до последна дупка. Искам да уточня, че говоря за рискове, не за предопределеност“, каза Христов. Това е историята на еврозоната, но и нашата от минали години, каза още той.
„За да се противопоставим на това е вариант да ограничим входящите потоци на капитал. За мен единственият начин да се смекчат тези рискове, е страната да се концентрира върху ускоряване на растежа с цел по-бърза конвергенция на страната към средноевропейските нива, с което всички тези рискове ще станат по-ниски“, каза още той.
Имало нужда и от становище на БНБ по пакета за цифровото евро, по който предстои произнасяне на ЕП. Решенията в УС на БНБ трябва да се взимат с консенсус, смята още Христов. Така всеки въпрос би се оглеждал от всички страни.
