В документа остава формулировката за „общата история“ на България и РСМ
Европейският парламент одобри доклада за напредъка на Северна Македония по пътя към членство в Европейския съюз. Това се случи след продължителни дебати по текстове, свързани с изпълнението на поетите от Скопие ангажименти в рамките на преговорния процес.
Един от най-оспорваните моменти беше предложението за отпадане на параграф, свързан с работата на съвместната историческа комисия между България и Северна Македония.
Поправката беше отхвърлена с убедително мнозинство, като евродепутатите запазиха текста, който настоява комисията да постигне конкретни резултати въз основа на обективни исторически източници и в съответствие с договореностите между двете държави. В документа остава и формулировката за „общата история“ на България и Северна Македония.
В окончателния вариант на доклада Европейският парламент отново подчертава, че напредъкът на Скопие към ЕС е пряко свързан с изпълнението на ангажимента за конституционни промени, включително вписването на българите в Конституцията на страната. Посочва се, че Съветът на ЕС е готов да свика следващата междуправителствена конференция веднага след приключването на необходимите конституционни процедури.
Документът обръща внимание и на нарастващото външно влияние в Северна Македония. Изразена е тревога от задълбочаващите се връзки със Сърбия, както и от засиленото икономическо и политическо присъствие на Китай чрез инфраструктурни проекти и кредитиране. Специално място е отделено и на руското влияние в страната.
Евродепутатите предупреждават и за рисковете, свързани с концепцията за т.нар. „сръбски свят“. В доклада се призовава Европейският съюз да подкрепи Северна Македония в противодействието на външни влияния и на наративи, които поставят под съмнение суверенитета и териториалната цялост на държавите от региона.
Сред критиките е липсата на активен политически диалог между София и Скопие. Отбелязва се, че съвместната междуправителствена комисия между двете държави не е заседавала от юли 2022 г., като се отправя призив за възобновяване на работата ѝ възможно най-скоро.
В доклада се осъждат и случаите на унищожаване или подмяна на български исторически паметници и надписи. Европейският парламент настоява за по-добра защита на културното наследство.
Като приоритети са посочени още развитието на транспортната свързаност между двете държави чрез Коридор VIII, изграждането на железопътната връзка между България и Северна Македония, както и изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека.
