Училището трябва да подготвя за бъдещето, когато днешните ученици ще сменят 5-6 професии на пазара на труда, коментира Галин Цоков
„Ще опитаме да намалим фактологическата тежест в материала, ще акцентираме върху формирането на отношения, което е важно и за изграждането на компетентности. Обмисляме да намалим броя на текущите оценки през срока при някои от учебните предмети. Това също е проблем“, коментира пред „24 часа“ министърът на образованието Галин Цоков.
„Ще направим преглед на модулите в профилираната подготовка след 10-и клас. В момента учениците трябва да получават оценка за срока по всяка учебна дисциплина във всеки модул, а може да я обединим и тя да е обща за модула на профилирано обучение в рамките на съответния срок. С тези промени ще направим първата крачка по отношение на промяната в учебните програми и оценяването на учениците“, обясни той.
Според доклад на групата от ОИСР за Стратегия за уменията в България, се препоръчва промяна, насочена към преструктуриране на учебните програми с цел създаване на рамка от компетентности, повече интердисциплинарност, което ще промени начина на структуриране на учебното съдържание.
„Това обаче е по-дълъг процес и изисква поне година работа. Това трябва да бъде изпробвано. Има проект, който ще започне от началото на следващата година – за въвеждане на компетентностния подход в българското образование. Рамковите и интегрални учебни програми може да се експериментират в училища клъстери в отделни места в България. Такава промяна ще даде друга стойност на образователната ни система. Тя ще е много по-компетентностно ориентирана и насочена не толкова към наизустяване и възпроизвеждане на знания, а към развитие на умения и компетентности – нещо принципно важно за съвременното образование“, разказа Цоков.
В момента тече анализ на резултатите от матурата.
„На база на този анализ ще се промени и формата на външното оценяване. Много сериозно ще прегледаме отворените въпроси за 7-и клас и за матурите. Те трябва да бъдат структурирани така, че да се проверява не само наизустеното, но и мисловните умения на различни равнища. Тестологията е сложна научна дисциплина. Ще привлечем специалисти, които да формулират работещи тестови задачи. Като специалист в областта на педагогическите науки мога да кажа, че разработваме тестове за 7-и клас и за матурите, които не са добре апробирани.
Апробацията ще ни покаже какво е нивото на трудност на задачите. Ние чак след изпитите виждаме, че нивото на трудност на задачите понякога е твърде голямо за външно оценяване. Първите анализи от изпитите след 7-и клас например показват, че дори децата от някои паралелки в математическите гимназии имат по-висок успех по български език и литература, отколкото по математика. Значи задачите, особено от втория модул, са били доста трудни, включително и за тези ученици. По всички принципи на тестологията подобни по трудност задачи трябва да се изпробват предварително в различни съвкупности, за да се види какви тестови задачи да дадем на децата. Може би по-ниските резултати произтичат и от това. Ще търсим възможност за промяна“, обеща той.
В екипа на министъра дискутирали да се опитат да променят и формата на някои от елементите на външното оценяване.
„Защо трябва да бъде преразказ, а не отговор на творчески въпрос – нещо, по което децата работят в рамките на прогимназиалния етап. Какво по-хубаво от това да видим творческото мислене на децата, тяхната креативност. Виждам в този момент шанс образователната система наистина да се промени и да се ориентира компетентностно. Резултатите на външните оценявания са важни, но още по-важно е как след това младежите ще се включат в съвременния пазар на труда.
Всички футуролози казват, че представителите на поколението алфа, които ще завършат през следващите няколко години, ще упражняват 5-6 различни професии в житейския си път. Това означава, че училището и университетът трябва да им дадат подготовка, насочена към формиране на меки умения, на ключови компетентности, които ще им позволят след това бързо да се ориентират в нови професионални области. В момента това се случва в много други образователни системи“, обясни министърът.
