Прокурори, съдии и следователи: Измененията в конституцията и в Закона за съдебната власт са вредни за обществото

0
74
Владимир Николов

По думите на Владимир Николов пряко е застрашена независимостта на съдебната власт

Настоящото събитие е уникално за последните години, пред вас заставаме с лицата си като представители на българските съдии, прокурори, следователи и съдебни служители. Поводът за това е един – нашата искрена загриженост и притеснение за това, на което ставаме свидетели. Ние сме правоприлагащи органи, изпълняваме конституцията и законите такива каквито са, дори когато знаем, че са непрофесионални и неудачни. Това обаче не отменя нашия професионален и граждански дълг да заявим това, в което вярваме – принципите ни. С измененията в конституцията бе предприета една вредна за обществото стъпка. Нашата позиция не се е променила – защитавахме я с аргументи. Това заяви на брифинг Владимир Николов, председател на Асоциацията на прокурорите в България.

„За съжаление, това не беше чуто от законодателя, нашите избраници в обикновеното Народно събрание. В навечерието на Деня на българската конституция, нашият професионален празник, наш дълг е да кажем, че измененията, касаещи съдебната власт, са противоконституционни, контрапродуктивни и вредни. Налице е опасност от необратимо накърняване на интересите на обществото“, предупреди той.

По думите на Николов пряко е застрашена независимостта на съдебната власт. „Засягат се пряко основни демократични принципи – разделението на властите, ликвидирана бе единната съдебна система. Ние имаме и ще имаме прокуратура, която е пряко контролирана от политическия сегмент на властта. Съдебната власт е юридическа и тя трябва да балансира контрол и отчетност на останалите две власти.“

„Резултатът от всичко това е измяна на идеите, които съдебната реформа въплъщава. Това е изкривяване на всичко това, което искаме, което искат и българските граждани – усъвършенстване на работата на съдебната система. Реформата е на всички, не е само на отделни политически партии и организации. Държим гласът на разума и на професионализма да бъде чут“, подчерта още той.

Николов допълни, че има и втора тенденция в момента – широко рекламирани изменения в Закона за съдебната власт: „Измененията в закона са централната част на реформата, ние от години ги искаме, но не по този начин. Трябва да се изслуша мнението на всички заинтересовани страни, не чрез диктат и неглижиране на това, което професионалистите казват. Обединяваме се около становището, че срокът за обществено обсъждане трябва да бъде удължен и да бъде свършена сериозната работа, която да позволи този законопроект да бъде истински изразител на стремежите на гражданите и съсловията за усъвършенстване на съдебната система.“

Пенка Велинова, член на УС на Българската съдийска асоциация, допълни: „Още в началото, когато се заговори за конституционните промени, не очаквахме да бъдат толкова бързо приети. Не участвахме в комисията в НС, защото не получихме покана. Липсата на мотиви винаги е основание за отмяна на един закон и това е изключително тежък порок на този закон, който бе приет. Особено когато става дума за Конституцията.“

Тя каза още, че са против орязването на правомощията на главния прокурор.

Според Преслава Петкова, председател на Камарата на следователите в България, трябва да се изчака Конституционният съд да се произнесе и да се забави гласуването на Закона за съдебната власт. „Пороците в основния закон, видими от всички, ще доведат до тяхната отмяна.“

„От години в страната ни текат процеси, целящи да подчинят прокуратурата на политическата власт. Може би защото прокуратурата работи, цифрите го доказват. Упорито и последователно се правят внушения, че прокуратурата е слаба, некадърна, неработеща, корумпирана“, заяви от своя страна говорителят на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова.

„Конституционните промени доведоха до това политическата квота в прокурорския съвет да надвишава професионалната, така че на практика политическата да взема решенията, без дебат дори. При обсъждането на проекта на Закона за съдебната власт гласът на професионалната общност не бе чут, защото такава бе политическата воля. Създаде се проект, който страда от твърде много и твърде тежки недостатъци. Ние обаче гледаме на професията си като призвание, тя не е власт. Тя е отговорност и трябва да остане такава. Ние ще се борим да я защитим от всякакво политическо влияние“, категорична е тя.