Има забавяне по приемането на еврото от около 18 месеца и то е заради политически решения, заяви Димитър Радев от парламентарната трибуна
„Липсата на редовно правителство и ясен политически ангажимент за процеса са основен проблем пред присъединяването към Еврозоната. Пропускаме срокове. Миналата година беше подписан меморандум с Хърватия за бъдещите евромонети. Това е предварително изискване. Ние изоставаме с месец и половина от графика“. Това обяви пред парламента управителят на БНБ Димитър Радев, цитиран от Tribune.
Депутатите изслушват членовете на Управителния съвет на БНБ по повод планираното приемане на еврото в страната ни.
„Моля, постарайте се да решите политическата криза“, призова Радев и припомни, че в момента няма нито редовно правителство, нито постоянно ръководство на БНБ – той е изпълняващ длъжността, въпреки че мандатът му приключи. Предходният парламент тежко катастрофира в опита си да избере негов заместник, а скандалите между ПП и ИТН дали да сложат начело на банката Андрей Гюров или Любомир Каримански стана една от причините за разпада на Четворната коалиция.
„Със служебен кабинет и служебно ръководство на БНБ няма как да стане“, подчерта обаче Димитър Радев.
„Истинският дебат днес е „за“ или „против“ еврото като символ на европейския проект и нашата ангажираност с този проект. Въпросът за Еврозоната е преди всичко политически, а не експертен. Отговорът на този въпрос трябва да бъде даден от Народното събрание. Въпросът е дали България да остане неопределено дълго време в бъдещетоq закотвена в дълбоката периферия на Европа с бедност, корупция, външни зависимости и институционална немощ, или това да се промени чрез ускоряване на вече забавения процес за присъединяване към Еврозоната“, каза той от парламентарната трибуна. Докладите на БНБ са категорични, че предимствата от членството ни в Еврозоната са в пъти повече от рисковете.
„Няма необърнат камък по тази тема. Има достатъчно представителни и сериозни анализи. Добавянето на нови трудно ще добави качество. Нуждаем се не от нови анализи, а от конкретни действия“, призова шефът на БНБ.
На въпрос от ГЕРБ Димитър Радев заяви, че дейността по банковия надзор и преструктуриране на банки е интегриран в eвропейския банков надзор и в механизма за преструктуриране. „Когато говорим за българския говорим за европейския банков надзор. Нашият надзор е напълно интегриран”, обясни той и заяви, че ние участваме в най-важните решения в европейския банков сектор.
По думите на Радев има забавяне по приемането ни в еврозоната от около 18 месеца, и то е заради политически решения. „Бяхме лидерът в процесът по въвеждане на еврото. Свършихме много работа, която не беше видима относно ръководния механизъм. Механизмът, който ние създадохме и който е в писмото за намерения, беше приет от еврогрупата и ЕЦБ като механизъм ще се прилага за всяка една кандидат -членка. Хърватия копира всичко, което бяхме подготвили. Разликата е, че ние сме съпоставими относно условията за кандидатстване. Хърватия направи обаче политически демарш и ангажимент и така те успяха и вече са по-напред и от 1.01. 23 ще са член на еврозоната”, каза управителят на БНБ.
„Ако нямаме бюджет, изискванията от Маастрихт ще висят във въздуха. Вижте движението на лихвите. Допълнително забавяне ще забави още процесът”.
Подуправителят на БНБ Калин Христов обясни, че при влизане в еврозоната валутните резервите ще намалеят – така те ще станат от 10 на 1%. „Нашият баланс ще се свие и ние ще осигурим резерви на търговските банки“, обясни Калин Христов.
Той заяви, че след като имаме приспособяване на баланса, ще имаме два компонента – единият, от които е частта, в която трябва да внесем валутните резерви на Европейската централна банка (ЕЦБ) и текущите изчисления са, че нашият дял ще бъде 0,98%, което означава, че трябва да внесем около 500 милиона еквивалентна валута на еврото или в злато.
„Ние трябва да ги конвертираме в резервни валути и в този момент те ще останат резерви на БНБ, национални, и могат да се управляват само по ограниченията, зададени от обща рамка на ЕЦБ“, уточни Христов и добави, че те не могат да бъдат използвани за финансиране за правителствена политика.
