Снижаването на прага за плащане в брой е лобизъм в полза на банките според опозицията
Депутатите дебатираха днес предложението на финансовото министерство за промяна в прага на кешовите плащания и други текстове от Данъчно-осигурителния кодекс. Най-активни по темата бяха ИТН и „Възраждане“, ГЕРБ не взеха отношение, нито ДПС или БСП. Защитник на текстовете от името на ПП бе Искрен Митев, а Мартин Димитров от ДБ, с когото са в една парламентарна група, изрази забележки, но все пак обяви, че ще гласува „за“ на първо четене, съобщава „24 часа“.
Гласуването по измененията обаче остана за друг път, тъй като депутатите не успяха да стигнат до него, въпреки че удължиха работния си ден с час и половина.
Според ИТН предложенията по Данъчно-осигурителния кодекс са „тежък, долен, брутален, гнусен лобизъм в полза на банките“. Текстовете за заведенията, предвиждащи ресторантьорите да плащат по банков път пък можело да доведат до изкуствено намаляване на категоризацията на заведенията, предупреди от трибуната Тошко Йорданов. Той подчерта, че има населени места без банкомат, а поддръжката и зареждането на много места е под всякаква критика. „Как ще разполагат с налични средства, за да пазаруват в местния магазин за хранителни стоки, там няма и задължение за поставяне на ПОС терминал?“, попита той.
„Много често и грозно се лъже от финансовото министерство, че това се прави за изсветляване на икономиката. Асен (Василев – бел. ред.) е грозен, некадърен лъжец по отношение плащанията в брой“, настоя шефът на парламентарната група на ИТН. И посочи, че в Австрия, Германия, Естония, Исландия, Ирландия и Холандия няма лимит на плащанията в брой. „В Германия и Австрия сивата икономика е 0,0000. В Хърватска лимитът е 10 хил. евро, или 20 хил. лв., в Люксембург – също. В Унгария – 42 хил. евро, в Обединеното кралство няма лимит, но при покупка над 10 хил. евро трябва да уведоми“, продължи да цитира статистика той към колегите си и към „оня във финансовото министерство“.
„Асен Василев е некадърен и трябва да си подаде оставката. Всички мантри, които в момента казва финансовото министерство, не са верни. Една тоталитарна държава може да контролира гражданите си, когато нямат право да се разплащат в брой – през банковата система“, предупреди депутатът от ИТН.
От „Възраждане“ разкритикуваха т. нар. поправка бонус-донус. Йордан Тодоров заяви, че предвидените финансови стимули за докладване на укрити данъци „потвърждават провала на данъчните служби и невъзможността им да се справят със сивата икономика изобщо“. Промяната в прага на кешовите плащания пък нарече лобистко предложение в полза на банките. Според него ЦРУ посочвало, че данъчната ни администрация била най-корумпираната в страната – „Митниците“ били на 3-4 място. „25% от установените данъчни разкрития отиват в сметка за модернизация на данъчните служби. Тези пари не влизат в бюджета, освен ако се боядиса някоя стена в някоя сграда, тези пари отиват за премии на служители на НАП и финансовото министерство“, заяви Тодоров. На уточняващ въпрос от Искрен Митев от ПП-ДБ той потвърди, че НАП е на първо място по корупция. Митев обаче попита дали намаляването на разплащанията в брой е средство за намаляване на корупцията.
Павела Митова от ИТН обаче даде неочакван пример за потенциална дискриминация, ако бъде въведено задължително плащане по банков път в хотелиерския бизнес. „Говори се, че има народен представител, който предпочита да получава своите възнаграждения само и единствено в кеш, говори се, че това е ген. Атанасов. Представете си, че в края на политическа си кариера той стане сервитьор. Тогава няма да получава заплатата си в кеш. С какво ген. Атанасов в качеството си на депутат е по-привилегирован от ген. Атанасов в хипотетичното му качество на сервитьор“, попита тя.
А в отговор съпартиецът й Йорданов отбеляза, че депутатите са привилегировани спрямо всички останали, в случая се дискредитират работещите в туристическия бранш, ресторантьорския. „Две неща от предложените, с доказателства, за нищо не стават, и доводите за ограничаване на сивата икономика не са верни, има изследвания, които показват обратното“, настоя той. И се обърна към ГЕРБ с въпрос: „Има ли среднощни обаждания, срещи, сглобки“ и ще подкрепят ли в зала това, което отхвърлиха в бюджетната комисия по-рано.
33% е сивата икономика в България, каза Митев, който бе депутатът от ПП-ДБ, защитаващ най-активно предложенията на финансовото министерство. С промените щяло да има изсветляване на бизнеса и повече пари в бюджета и проследяемост. Търси се намаляване на измамите, свързани със скриване на обороти. Той намери за неоснователни твърденията, че промените са лобизъм в полза на банките.
Димо Дренчев от „Възраждане“ отбеляза, че миналата година в ДАНС са подадени 377 хил. сигнала и няма кой да ги обработи. „В Министерството на финансите има още 5000 сигнала на обща стойност 700 хил. лв., цитирам по памет. Ние се докладваме твърде много и няма кой да обърне внимание на всички тези доноси. Това ли е пътят, по който вървим? 89-а година решихме, че не искаме да вървим по пътя на доносничеството. Затова такива мерки са органически неприемливи за мен“, каза той.
Банките пък имали 66% ръст на печалбите – благодарение и на поправки от парламента. Според Дренчев са „абдикирали от основната си дейност да кредитират бизнеса и са се насочили към такси и комисиони, което е по-доходно“.
Мартин Димитров от ПП-ДБ призова да се търси експертен, а не политически разговор. И отбеляза, че още като видял идеите на финансовото министерство за кешовите плащания, започнал дебат с тях. „За 10 г., в които не е намаляван прагът, натрупаната инфлация е над 50%, т.е. реалната покупателна способност на тия 10 хил. лв. е спаднала наполовина, ако намалим още наполовина, намалението става прекалено голямо“, смята той. Но призна, че в малките населени места има проблем с развитието на банковата мрежа, ПОС терминалите и др.
Въпреки сериозните критики, които сам отправи на законопроекта, Димитров обяви, че той трябва да мине на първо четене. „Ако не мине, детайлите няма да се уточнят между първо и второ четене. На първо е, за да се види дали въобще трябва да има такъв законопроект или не. Между първо и второ четене тези въпроси трябва да бъдат доизкусурени“, не посмя да пореже той изцяло предложенията на финансовия министър от ПП.
И Димитров отбеляза, че са имали критики към т.нар. „бонус-донус“. Обоснована била опасността да не се превърне това в деклариране на всеки конкурент.
Той обаче одобрява текста, че докладването ще е за „неща, които не са известни на данъчната администрация“, а не е някакво общо писмо от типа „подозирам някого, че не плаща данъци“.
В крайна сметка дебатът по темата не бе довършен, както и гласуването на първо четене.
Източник: 24 часа
