Фискалният резерв се топи
Към края на април приходите по консолидираната фискална програма (КФП) са 19,840 млрд. лева, каза министърът на финансите Росица Велкова при изслушване в парламента относно изпълнението на бюджетните приходи и разходи и състоянието на фискалния резерв към момента.
Съпоставени със същия период на миналата година приходите нарастват номинално с малко над 2 млрд. лева или 11,5 на сто. Данъчните и неданъчните приходи отчитат ръст, докато помощите от ЕС са по-ниски. При данъчните и осигурителните плащания има увеличение с над 1,9 млрд. лева или 14,2 на сто, каза Росица Велкова.
Разходите по КФП към края на април са в размер на 20,937 млрд. лева – или номинален ръст за същия период от малко над 4 млрд. лева, или 23,8 на сто спрямо първите четири месеца на миналата година. Най-значително растат социалните разходи – над 1,5 млрд. лева. В това число разходите за пенсии се вдигат с 1,348 млрд. лева. Разходите за персонал със 770 млн. лева, за издръжка – над 681 млн. лева и за субсидии – повече от 606 млн. лева, отчете финансовият министър
Към края на април фискалният резерв е в размер на около 11,095 млрд. лева. В това число наличности в БНБ и банки 10,8 млрд. лева.
Към 10 май фискалният резерв, включително и вземания от ЕС, намалява до 10,4 млрд. лева, а по сметки в БНБ до 9,6 млрд. лева, основно заради разходите за пенсии по бюджета на Държавното обществено осигуряване, които между 1 и 10 май са около 1,4 млрд. лева. Основата част от данъчните и осигурителните приходи са във втората половина на календарния месец, докато социалните плащания са през първата десетдневка на месеца, посочи Велкова. Затова при равни други условия наличностите във фискалния резерв в БНБ в края на месеца трябва да бъдат по-високи.
Допълнителен фактор за състоянието на фискалния резерв през миналите месеци е разпоредбата на параграф 15 от преходните и заключителни разпоредби на т. нар. удължителен закон за бюджета. Според нея МС не може да използва пари от Сребърния фонд и от програми и проекти на ЕС, включително от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Това ограничение, приложено към края на април, регламентира, че от сметките в БНБ от 10,1 млрд. лева са налични едва 1,8 млрд. лева – малко над необходимите 1,5 млрд. лева за плащането на пенсиите. Във фискалния резерв има 3,7 млрд. лева от Сребърния фонд и 4,6 млрд. лева по проекти и програми на ЕС. Тъй като те са условно блокирани, към 10 май вече са налични едва 200 млн. лева, каза Росица Желева.
Обслужването на държавния дълг ще става все по-скъпо, има притеснения за приходите и разходите в бюджета, посочи народният представител Румен Гечев по време на разискванията. Към края на април в данните на МС се казва, че бюджетните разходи растат с 24 процента, а приходите с 12 процента. И това става при инфлация 15-16 процента, а в някои стоки, които осигуряват приходите в бюджета, инфлацията беше 25-30 процента. Интересува ни тази тенденция за увеличаване на разходите над приходите. Има проблеми с фискалния резерв. По данни на МФ той е над 16,4 млрд. лева в края на януари, през февруари е с милиард по-малко, а в края на март 12,6 млрд. лева. Затова питам защо се топи фискалният резерв, каза Румен Гечев. (БТА)
