Когато кметът застане публично зад една организация, той поставя зад нея и авторитета на длъжността си, казва Деян Николов
Деян Николов от “Възраждане” попита Васил Терзиев пак ли би дал тези 251 000 лева на групата на Ивайло Калушев, информират от пресцентъра на партията.
„На 12 март Васил Терзиев потвърди, че е дарил 251 000 лева за хората от „Петрохан“, и заяви: „Ако ме питате, пак бих ги дал“. Шестимата вече бяха мъртви. Въпросите около групата вече бяха публични. Днес, след представените нови експертни заключения, смятам, че кметът на София дължи отговор дали продължава да стои зад тези думи“, пита Николов.
На брифинга на 14 септември бяха представени тежки експертни изводи за отношенията в общността около Ивайло Калушев. Криминалният психолог Росен Йорданов описа модел на зависимост и манипулация, посочи сексуално насилие над подрастващи в представения анализ и определи част от загиналите като жертви.
„Това са изводи в рамките на продължаващо разследване, които трябва да бъдат оценявани заедно с всички доказателства. Тежестта им обаче изисква сериозно отношение и от хората, които публично защитаваха тази общност. Връзката на Васил Терзиев с тези хора е потвърдена от самия него. Той разказа за многократни срещи, посещения в хижата и съвместни излизания в планината. Обясни също, че дарението е преведено по личната сметка на Ивайло Иванов, защото така бил помолен. Терзиев твърди, че е подкрепял опазването на природата и не е забелязал нищо нередно. Приемам, че човек може да бъде подведен, включително когато има добри намерения. Но личните впечатления имат граници. За мен увереността, с която един кмет защитава хора, чиято дейност очевидно не познава изцяло, е основателна причина да поставя под съмнение преценката му“, се казва в позицията.
„През март Терзиев определи атаките около дарението като „медийна истерия“ и говори за „убийство на критичното мислене“. Обясни, че информацията за преводите е предоставена на разследващите и че средствата са използвани за техника. Това е неговата версия и тя трябва да бъде чута. Но критичното мислене предполага да допускаш, че собствената ти оценка може да е погрешна. То изисква да прецениш и неудобните сведения, особено когато засягат хора, на които си дал значителна финансова подкрепа. Обидата от политическите атаки не е достатъчен отговор на тези сведения.
Днес беше поставен и въпрос, който пряко засяга столицата. Според казаното от Росен Йорданов, е имало комуникация между Терзиев и Калушев за евентуална дейност по охрана на парк „Витоша“. Съобщеното не установява сключен договор или разход на общински средства. Но заслужава ясен публичен отговор от кмета. Какви разговори са водени, кога и в какво качество е участвал в тях? Обсъждани ли са конкретни функции и източник на финансиране? Била ли е ангажирана общинската администрация? Като общински съветник, смятам тези въпроси за напълно основателни. София има право да знае как се подбират хората и организациите, с които кметът обсъжда подобни дейности.
Дарението само по себе си не доказва съучастие или знание за престъпление. Публичната отговорност на Терзиев обаче включва собствените му решения и изказвания. За мен е недопустимо въпросите към тази преценка да бъдат отхвърляни с обяснението, че парите са лични. Разбира се, че са лични. Но когато кметът застане публично зад една организация, той поставя зад нея и авторитета на длъжността си. Гражданите имат право да оценят как е използвал този авторитет и дали е способен да преосмисли позицията си при нови данни.
Очаквам от Васил Терзиев конкретен отговор за разговорите около Витоша и ясна оценка на собствената му публична защита на групата. След толкова категорични изявления той дължи повече от възмущение срещу критиците си. Един кмет трябва да може да обясни на кого се е доверил, защо го е направил и какво мисли сега. Ако днешните разкрития са променили оценката му, нека го каже. Ако още би дал тези 251 000 лева, нека обясни защо“, казва още той.
