„Възраждане“ пратиха „резервите“ при Йотова, а те поискаха от президентката референдум за еврото

0
29
Илияна Йотова

Потресен съм от това, което чух от Гълъб Донев, че ще теглят нов дълг, заяви Ангел Славчев

На консултация при президента Илияна Йотова дойдоха четирима представители на „Възраждане“, които обаче не станаха депутати. При последните консултации в президентството от партията на Костадин Костадинов отказаха да участват в разговорите. На тези разговори Йотова кани представителите на парламентарните групи в Народното събрание, а в този случай и четиримата представители на „Възраждане“ не са част от нея, пише „24 часа“.
„Започва същинската работа, в нова политическа ситуация сме – „Прогресивна България“ спечели пълно мнозинство. В демократичните общества не по-малко важна е и ролята на опозицията, каквато вие заявихте, че ще бъдете. Хората се нуждаят от бързо свършена работа по 2 направления – бюджет и промени в съдебната система“, каза държавният глава.

„Бяхме подготвили 4 теми, по които искахме да разговаряме с вас, но аз лично съм потресен от това, което чух от Гълъб Донев, че ще теглят нов дълг, което автоматично означава, че това, за което предупреждавахме през цялата кампания ще стане: тръгваме по дълговата спирала, като Гърция, към фалит на държавата. Смятаме, че трябва да се проведат разговори за връщане на българския лев, защото само така можем да излезем от тази ситуация“, коментира Ангел Славчев.

Той отново напомни, че над 600 хил. българи са се включили в подписката за провеждане на референдум срещу влизането в еврозоната, който бе отхвърлен от Народното събрание. Припомни, че и бившия президент и настоящ лидер на „Прогресивна България“ Румен Радев е искал референдум по темата. И дори цитира старо изказване на Илияна Йотова, в което казва, че подкрепя искането на Радев и трябва да има референдум.

„Топката е във ваши ръце – с предшественика ви Радев имате и законодателната, и изпълнителната и президентската власт, за да покажете вашата последователност. Дължим това на българските граждани“, каза още бившият депутат от „Възраждане“.

Друга тема, която е важна за тях, бил дългът, поет от служебното правителство за Украйна, както и санкциите към Русия и въглеродните емисии.

„Когато цитирате мое изказване за решението на президента Радев за отлагане на приемането на България в еврозоната, коректността изисква да бяхте изкарали и друго мое изказване, когато вие предложихте референдума и аз бях един от политиците, които ви защитиха. Да започнем от историята на проблема, най-малкото, защото аз смятам, че когато са събрани толкова много подписи и това е волята на немалка част от гражданите, другите институции са длъжни да уважават избора им. Това беше моята принципна позиция още тогава, затова аз намирам последователност в своите изказвания“, заяви държавният глава, след като Славчев свърши с изказването си.

Относно Украйна тя поясни, че решението България да бъде част от подкрепящите новите 90 млрд. евро помощ за Украйна, е било взето от кабинета „Желязков“, а не от служебния на Андрей Гюров.

„Това, което стана с онова споразумение, са други средства по инструмента „Пърл“. Трябва да представяме истината и само истината. Нека не вкарваме в заблуждение. Съгласието за този втори инструмент, също е взето от последното правителство, а защо не е разгледано в парламента, не е въпрос към мен. Надявам се оттук нататък, от предложенията и работата на новото правителство да бъде изчистена позицията на България и в двете отношения. Една страна, която е пълноправен член на ЕС, трябва да бъде предвидим партньор, защото иначе попада в друга категория държави, в която аз не искам да бъдем“, каза още държавният глава.

„На трето място говорите за санкциите за Русия. Ако проследите моята биография ще видите, както обичате да цитирате неща, които съм казала, още от 2014 г. съм изказвала, че санкциите не са най-доброто решение, защото те дори не постигат това, което тези, които ги налагат, искат. Трябва да се направят ясни баланси до каква степен работят или не. Имаме необходимост гласът ни да се чува в Европа, за да се преосмисли цялостната европейска политика по темата“, заяви Йотова.

И допълни, че по отношение на въглеродните емисии също трябва да се намерят нови измерения.

„24 часа“