„Брент“ е основен ценови ориентир за около 80% от петрола, търгуван в световен мащаб
Към 13:20 ч. българско време фючърсите на „Брент“ с доставка през януари се търгуваха за 91,2 долара за барел, което представлява понижение от 1,5%. По-рано през деня цената им за кратко падна под психологическата граница от 90 долара. Американският лек суров петрол WTI също поевтиня – с 1,2% до 85,8 долара за барел.
„Брент“ е основен ценови ориентир за около 80% от петрола, търгуван в световен мащаб.
В понеделник Тръмп заяви, че войната с Иран може да приключи „съвсем скоро“, като добави, че Техеран разговаря „много учтиво“ с Вашингтон. Думите му дойдоха след среща с премиера на Катар шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани в Белия дом.
„Виждаме напредък към прекратяването на този конфликт. Мисля, че той ще приключи съвсем скоро“, каза американският президент. По думите му във военно отношение Иран „на практика е приключил“.
В публикация в социалната мрежа Truth Social Тръмп посочи, че Катар, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Бахрейн и Кувейт предпочитат запазването на сегашното положение. Това означава продължаване на морската блокада срещу Иран и ограничаване на възможностите на страната да използва сухопътни маршрути за транспортиране на съвременни оръжия и други материали.
Петролните пазари остават силно чувствителни към всяка промяна в развитието на конфликта между САЩ, Израел и Иран. От началото на годината цената на „Брент“ премина през сериозни колебания – от около 60 долара за барел в началото на януари до 130 долара през март и април, когато военните действия се изостриха. През юни и юли последва понижение, но впоследствие котировките отново се доближиха до високите стойности, тъй като конфликтът започна да изглежда все по-продължителен.
Самият Тръмп и вицепрезидентът Джей Ди Ванс признаха, че общественото недоволство от войната с Иран и високите цени на енергията са сред факторите за тежкото поражение на републиканците на междинните избори в САЩ миналата седмица.
Макар представители на Вашингтон и Техеран да продължават да си разменят остри изявления, особено по въпроса за контрола над Ормузкия проток, от септември насам САЩ до голяма степен се въздържат от военни удари. В началото на октомври Тръмп заяви, че такива няма да бъдат подновявани преди междинните избори.
Американските сили все пак нанесоха удари по Иран, които президентът определи като „незначителни“. Това стана след информации, че две ракети са поразили остров Кешм, намиращ се близо до Ормузкия проток край южното крайбрежие на Иран.
Пазарните анализатори имат различни оценки за следващите действия на американската администрация. Въпреки първоначалната положителна реакция на петролните пазари и надеждите за споразумение някои експерти не изключват нова ескалация след убедителните победи на демократите на междинните избори.
Според анализаторите на ING Ева Мантей и Уорън Патерсън пазарите постепенно премахват част от натрупаната през последните седмици премия за геополитически риск заради очакванията за деескалация на конфликта.
Те отбелязват, че възстановяването на петролните потоци в региона оказва допълнителен натиск върху цените. Съобщенията, че Иран може да смекчи позицията си относно контрола над Ормузкия проток, също намаляват опасенията от продължително прекъсване на доставките по един от най-важните маршрути за транспортиране на петрол в света.
Въпреки това експертите предупреждават, че несигурността около регионалните преговори и рисковете за енергийната инфраструктура ще продължат да правят цените силно зависими от събитията в Близкия изток.
По-песимистична оценка даде председателят на енергийната консултантска компания FGE Ферейдун Фешараки. Във вторник пред CNBC той заяви, че въпреки пазарните движения не вижда реални перспективи за мирно споразумение между САЩ и Иран.
По думите му различията между двете страни са прекалено големи, за да бъдат преодолени. Вашингтон настоява всички ядрени материали, включително обогатените, да бъдат изнесени от Иран – условие, което според Фешараки иранският режим няма да приеме. Другото сериозно препятствие е искането Ормузкият проток да бъде отворен за свободен превоз на петрол, както е било преди войната.
„При тези две пречки просто не виждам как може да бъде постигнато споразумение“, коментира той.
Според Фешараки Тръмп е изправен пред избор – да обяви победа и да се оттегли или да започне нова война. Ако избере втория вариант, американският президент и израелският премиер Бенямин Нетаняху разполагат с около две седмици, за да предприемат действия. В противен случай, по оценката на експерта, нова война няма да има в обозримо бъдеще.
Политическата ситуация в Израел също остава несигурна. Партията на Нетаняху не успя да спечели мнозинство на изборите в страната миналия месец. В неделя неговият съперник Гади Айзенкот, бивш началник на Генералния щаб на Израелските сили за отбрана, официално получи мандат за съставяне на правителство.
