Жътвата на ечемика в района е приключила на около 90 процента, като средните добиви са между 600 и 630 килограма от декар
С добиви от 600 и нагоре кг ечемик от декар, възстановка на ритуала „Зажънване“ и водосвет зърнопроизводителите в района на Генерал Тошево започнаха жътвата.Те очакват добра реколта от есенните култури, ако метеорологичните условия останат благоприятни до края на жътвената кампания, съобщава „24 часа“.
„Към момента посевите са в много добро състояние, влагозапасяването е добро, а при есенните култури има основания да се очакват добри добиви. За пролетните култури – слънчоглед и царевица, все още е рано за прогнози, но и те се развиват добре“, каза председателят на Асоциацията на българските зърнопроизводители – 2006, Генерал Тошево, Коста Костов. Започна и разжънването на по-ранните сортове пшеница, добави той. Костов уточни, че жътвата на ечемика в района е приключила на около 90 процента, като средните добиви са между 600 и 630 килограма от декар.
„Тази година 160 евро за тон ечемик предлагат търговците, а през м.г. беше 170 евро. По-лошото е, че има обявена цена, но не се извършват сделки. Още по-лошото е, че такава цена не покрива себестойността за продукция от декар. – разходите ни са 20-30 процента по-високи от м.г. заради поскъпналите торове, горива“, каза за притесненията на земеделците Костов. .
„От няколко години ние буквално оцеляваме, от една страна са климатичните условия, от другата – цената на земеделската продукция , която постоянно пада. Не можем да правим по-дългосрочни планове, заради тези два фактора. Между тях са и собствениците на земя, които чакат рентата си всяка година“, обясни Костов. Добрата реколта през тази година би дала необходимата „глътка въздух“ на сектора. „Имаме нужда от глътка въздух, тъй като земеделците имат неплатени задължения за торове и препарати, кредити към банки. Тази глътка въздух ще ни даде възможност да преосмислим ситуацията“, каза още Костов.
„В района царевицата е намалена с около 50 процента заради трайното засушаване през последните поне четири години. Царевицата е от най-влаголюбивите растения. Затова сме принудени да я заместим с рапица, пшеница, ечемик. Есенниците започват да преобладават в сеитбооборота, което от научна гледна точка не е съвсем правилно, но от финансова сме принудени да го правим. Ние сме адаптивни стопани, но нямаме напояване“, обяснява реалността Костов.
„По този проблем нямаме чуваемост в правителствата. Ние предлагаме възможности – напояване от река Дунав, от Черно море – чрез обезсоляване на водата, подводните води в Добруджа са на около 600 метра дълбочина и не се знае какъв точно е дебитът им“, почти мечтае Костов. „Ако проблемът с напояването не бъде решен на национално ниво, земеделието не го очаква нищо добро“, добави съвсем реално той.
„24 часа“
