Търсенето на избягали, опасни, бандити е само по документи, никой не си мърда пръста
Стефан Ташев
Кравата Пенка, успяла да мине нелегално границата със Сърбия и обречена по европейските закони на смърт, ще живее. Отдъхна си целокупният български народ и международната общественост. Държавата прояви милост към Пенка.
А ние да проявим милост и да бъдем по-снизходителни към издирвачите в МВР. Не стреляйте по пианиста, той толкова си може. Какво имам предвид ?
През уикенда стана ясно, че наркобосът Мартин Георгиев-Джито се е предал сам в ГДБОП след ТРИГОДИШНО издирване с червена бюлетина на Интерпол. Според адвоката му Георгиев не е бягал в чужбина, а си е стоял у нас и по-точно вкъщи.
Рецидивистите бегълци от затвора Владимир Пелов и Радослав Колев бяха издирвани само три месеца, преди първият да бъде застрелян в родния си Ботевград. От другия Колев още няма следа.
Струва си да си припомним, че шесторният убиец от Нови Искър Росен Ангелов бе „издирван“ осем години заради влязла в сила присъда, но спокойно си живеел край Луково, водел малки момиченца на вилата и работел в София. Голямо издирване е паднало явно.
Между скандалите с Ангелов и бегълците Пелов и Колев на МВР се предаде, предаде, а не беше заловен, Николай Георгиев.
Той бе издирван с европейска заповед за арест от пет години заради влязла присъда от 2013 година. Георгиев щеше да бъде „издирван“ сигурно още три пъти по пет години, ако не беше прегазил хора на рали край Шумен. Останалите рали състезатели и организатори останаха изумени, че издирван от пет години с всякакви бюлетини беглец от правосъдието си кара спокойно с тях. И то не веднъж.
И това са най-скандалните и фрапантни случаи. Към момента над 1100 души са обявени за общонационално издирване. Но реално ще бъдат заловени двама или трима. И реално издирване на опасни престъпници в МВР няма, а всичко е само на хартия.
До 2008 година имаше специална Дирекция „Оперативно издирване“-ДОИ-МВР. Издирвачите се занимаваха и с външно наблюдение, като СРС, според заявките на всички специални служби в страната включително и военните. И това им „изяде главата“ заради мегаскандала в МВР по времето на министър Румен Петков.
Защото шефът на ДОИ Огнян Атанасов имал неблагоразумието да изпрати външно наблюдение пред басейна „Спартак“ в София заради т.нар. Братя Галеви. Обаче в басейна за среща с тях пристигнал и министъра на вътрешните работи Петков.
Издирвачите се обадили в службата с информацията след което им било наредено спешно да изчезват от там.
Огнян Атанасов бе освободен от длъжност през февруари 2007 г, а цялата дирекция бе „бастисана“ с поредните промени в Закона за МВР следващата година, като бе слята с подслушването-ДОТИ. Общата служба стана СДОТО, сега вече извадена от МВР.
Вместо нея в „Криминална полиция“ в Национлната полиция бе създаден сектор „Издирване“. Преди години заради шуробаджанашки назначения на наши хора от ръководството на МВР всички опитни издирвачи напуснаха сектора, МВР и системата завинаги.
И службата остана само „на книга“. Затова в момента никой не търси издирвани бандити. Всичко е само лека, ненатоварваща, административна работа. Попълват се документи, за Пелов и Колев например, изпращат се до регионалните дирекции на МВР и СДВР. И с това тежката работа приключва.
„Търсенето“ на бегълците също. Такава е работата на издирвачите и в ОДМВР, СДВР и районните полицейски управления. В последните я има, я няма двама души натоварени с тази дейност. И те „работят“-пишат бланки, бумаги и бюлетини и с това се приключва.
Реално никой не си прави труда да търси бегълците от закона. В резултат имаме Нови Искър, Ботевград, Шумен и т.н. Доста хора щяха да са живи, ако полицията си вършеше работата. Затова Мартин Джито си стои вкъщи. Щото ако беше избягал в чужбина, сигурно щяха да го заловят я във Франция, я в Испания или Германия. И тогава лошо. Докато у нас да си издирван от закона е „пей сърце“.
Системата на мегаминистерството, всяка година с рекордно висок бюджет от милиарди и с над 50 000 служители, не работи. И това се очевадно.
И тук въпросът не опира до министъра, който и да е той. Защото министърът е заложник на действията и бездействията на полицията.
Всеки опит за някакви реформи се приема на „на нож“ от служителите и срещу него се води яростна съпротива. Тайна и явна. Системата е блокирала, защото така отърва на политиците.
Затова най-добре е в България да се приложи т.нар. Грузински модел. Как постъпиха в бившата съветска република ? За 24 часа всички служители на грузинското МВР бяха освободени и по-късно кадърните преназначени. Плявата отпадна. Казват, че този модел сработи перфектно. Не е ли ред и у нас за такава реформа ?
За да няма кървави ексцесии като тези с Пелов. Между другото за сравнение. През 1997 Владимир Пелов извършва въоръжен грабеж на чейнджбюро в Пловдив като пребива почти до смърт собственика му.
Крие се почти две години около Ботевград, но накрая е заловен в София, в „Младост“. Как ? Издирвачи от тогавашната РДВР-София засичат по оперативна информация, че беглецът се крие при приятелката си в столичния квартал. Изчакват го да излезе да пазарува и на връщане, когато е натоварен с торбите, се хвърлят върху него.
След ареста в чантичката му е открит зареден пистолет „Макаров“. Това да ви напомня нещо ?
