Оправдаха окончателно единствения обвиняем за далаверите във „Военното НДК“

Няма виновни за "черната дупка", погълнала милиони левове

0
68
ндк
Т.нар. Военно НДК погълна над 32 млн. лева от бюджета.

ВКС потвърди присъдата на военно-апелативния съд срещу Иван Иванов, бивш главен секретар на Агенция „Военни клубове и информация“ в МО

ВКС остави в сила оправдателната присъда на Военно-апелативния съд срещу Иван Иванов, бивш главен секретар на Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“ в Министерството на отбраната. Това съобщиха от съда.

С Решение № 59/19.07.2018 г. по наказателно дело № 51/2018 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила въззивно решение № П-34 от 01.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-15/2017 г. на Военно-апелативния съд по т. нар. дело за Военното НДК. Решението е окончателно.

Делото е образувано по касационен протест срещу въззивно решение № П-34 от 01.12.2017 г. по в.н.о.х.д. № П-15/2017 г. на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 06.03.2017 г. по н.о.х.д. № П-89/2016 г. на Софийския военен съд.

С нея подсъдимият Иван Иванов – бивш главен секретар в Изпълнителна агенция „Военни клубове и информация“ – Министерство на отбраната, е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1, пр. 2 НК (длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение, което не е изпълнило служебните си задължения и от това са могли да настъпят значителни вредни последици).

Тричленният състав на ВКС намира, че касационният протест е допустим, но неоснователен.

Върховните съдии констатират, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че конкретно установената фактология на събитията, касаеща сключването на инкриминирания договор, не сочи подсъдимият Иванов да е действал с цел набавяне за фирма „ХУ ФУ“ ООД облага, с оглед на което и независимо от действително констатираното съзнателно нарушение от негова страна на разпоредбата на чл. 90 ал. 1 т. 8 б. „б“ от ЗОП, инкриминираното деяние е оценено като несъставомерно по чл. 282 от НК. Приетите за установени от Военно-апелативния съд фактически положения са изведени в резултат на конкретен анализ на доказателствените източници, касаещи обективните предпоставки, наложили сключването на втория договор с фирма „ХУ ФУ“ ООД, както и субективното отношение на подсъдимия Иванов към допуснатото от него административно нарушение на правилата на ЗОП, който ги подкрепя изцяло.

В решението на ВКС пише, че не съответства на обективно събраната по делото доказателствена съвкупност поддържаната и в протеста теза, че сключеният от подсъдимия Иванов договор за строеж е облагодетелствал фирма „ХУ ФУ“ ООД и то с цялата договорена сума в размер на 11 061 406,03 лв. Всички гласни и писмени доказателствени източници, свързани с изпълнението на двата договора за строеж на обект „Национален армейски комплекс – втори и трети етап“ категорично установяват, че всички средства и по двата договора са вложени в осъществените строително-монтажни работи и няма нито една дейност, която да е изплатена, без да е извършена. В този смисъл са показанията на свидетелите от фирмата-изпълнител, от фирмата, осъществяваща строителния надзор, от длъжностните лица в ИА „ВИК“ – МО, пряко ангажирани в строителния процес. В този смисъл е цялата счетоводна документация, контролирана не само от възложителя и изпълнителя, но и от представители на инвеститорския и строителния надзор.

Изложените до тук аргументи относно несъстоятелността на тезата, че чрез неизпълнение на служебните си задължения подсъдимият Иванов е набавил облага за фирма „ХУ ФУ“ са в подкрепа и на извода за липса на значителни вредни последици, които да са настъпили за Министерство на отбраната. След като всички изплатени средства на фирмата-изпълнител на обекта „Национален армейски комплекс“ са вложени в него, същият е завършен съобразно първоначалния и коригирания проекти и е приет от възложителя, като дори са останали неизплатени от последния актувани СМР, твърдението за настъпили вредни последици са несъстоятелни и лишени от доказателствена основа“, пише в окончателния съдебен акт.

Върховните съдии допълват, че предприетите от подсъдимия действия са били насочени не към облагодетелстване на фирмата-изпълнител, нито пък към увреждане на възложителя, а единствено към предотвратяване на по-големи щети тъкмо за агенцията, в която е работил – ИА „ВКИ“ – МО. Тези водещи мотиви в действията на подсъдимия Иванов изключват и субективната страна на състава на инкриминираното му престъпление, както и на състава на престъплението по чл. 282 ал. 1 от НК, за осъждане по който се съдържа искане в протеста. Действията на подсъдимия Иванов не само не са създали предпоставки за настъпване на вредни последици, а тъкмо обратно – предотвратили са именно настъпване на такива последици за ИА „Военни клубове и информация“ – МО.

Представените до тук допълнителни съображения на настоящия състав на ВКС са в подкрепа на законосъобразния извод на проверяваните съдебни органи за това, че подсъдимият Иван Иванов не е извършил престъплението, за което е привлечен да отговаря, нито това, за което претендира представителят на Военно-апелативната прокуратура, поради което, признавайки го за невинен, са приложили правилно материалния закон. С оглед на това касационната инстанция намира, че оплакването за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НК е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение“, приема съставът на ВКС.

По отношение на твърденията за допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд при разглеждане на делото, свързано с нарушаване процесуалните права на прокуратурата поради отказа да бъдат допуснати и събрани допълнителни доказателства, сочени от представителя на Военно-апелативната прокуратура, в мотивите на върховните съдии пише: „Касационната инстанция проследи внимателно начина, по който е протекъл процесът пред въззивната инстанция и не констатира ограничаване на процесуалните права на която и да е от страните в процеса, включително на прокуратурата, допълват от ВКС.

Иван Иванов беше изправен пред съда през 2013 г. по обвинителен акт на Военноокръжна прокуратура-София с две обвинения. Първото от тях е за умишлена безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс.

Като упълномощено длъжностно лице Иванов сключил от името на Министерство на отбраната договор за проектиране на стойност над 400 000 лв. с търговско дружество от София, а при изпълнението на договора не упражнил правото си на контрол и приел без забележки изготвения проект, който според обвинението имал съществени недостатъци.

От приемането на този некачествен проект са последвали щети за Министерството на отбраната в особено големи размери на стойност повече от 40 000 лева, пише в съобщението, разпространено от прокуратурата.

Второто обвинение срещу Иван Иванов бе за сключване на неизгодна сделка, представляваща особено тежък случай по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1 от НК, защото като упълномощено длъжностно лице в нарушение на Закона за обществените поръчки съзнателно сключил неизгоден договор за строителство с търговско дружество от София и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в размер повече от 10 500 000 лева. На първа инстанция Софийския военно-окръжен съд Иванов получи 8 години затвор, но апелативния съд го оправда.