Само по снимка няма как вещите лица да кажат дали банкнотите и кюлчетата злато в чекмеджето са истински, казва прокурор Боряна Бецова
Ана Михова, „24 часа“
– Прокурор Бецова, защо бяхте включена в екипа, който търси автора на снимките от спалнята на премиера и аудиозаписа, на който се чува глас, приличащ на този на Бойко Борисов?
– В отдел „Специализиран“ в Софийската градска прокуратура (СГП) сме общо 8 прокурори. При толкова колеги не е трудно чрез системата за случаен избор да попадна в екипа, който работи по досъдебното производство. В него са още Вихра Попхристова и Ивайло Петров.
Досъдебното производство беше образувано на 29 юли. То се води за това, че без надлежно разрешително е използвано специално техническо средство за събиране на информация (чл. 339А, ал. 1 от НК). Това не означава, че разследването е ограничено само и единствено в рамките на този текст. Ще бъдат изяснявани всички обстоятелства – например кога са направени снимките и записите, истински ли са и т.н.
Прокурорите, които работят по дадено дело, виждат нещата различно от повечето хора, които не са юристи. Гражданите казват: „Ето парите и кюлчетата злато. Те са в шкафчето на Бойко Борисов, значи са негови“. Прокурорите обаче трябва анализират всичко и от правен аспект и да дадат отговори на ред въпроси. Първият е дали снимките са истински, което е задача на техническата експертиза. Тя трябва да установи дали публикуваните фотоси са автентични. Надявам се експертите да кажат кога са направени и дали датите могат да бъдат манипулирани, което е изключително важно за разследването.
Вторият въпрос е, ако снимките са истински, кой ги е направил. В тази посока ще проведем множество разпити. Изискахме материали от Националната служба за охрана (НСО) за броя на хората, които са охранявали обекта и са имали достъп до него между 2017 и 2019 г. Приблизително по списъците, които получихме, там са минали около 180 души, сред тях служители от охраната, техническата поддръжка, хигиенисти и др. При толкова много хора, които са били в обекта през този период, задачата ни става двойно по-трудна.
– Какво се има предвид под обект – цялата сграда или само спалнята?
– Цялата сграда. Но ние няма да призоваваме хората на разпит хаотично, а ще изчакаме експертизата, която евентуално ще посочи датите, на които са направени снимките, за да може да очертаем кръга на хората за призоваване. Ще се водят разпити и за това спазван ли е определеният ред за охрана и достъп в обекта.
– Кога ще призовете на разпит Бойко Борисов?
– Тримата прокурори сме единодушни, че той трябва да бъде разпитан след събирането на множество доказателства, за да може при задаването на въпросите да сме стъпили на някаква база, най-малкото на експертизата, да очертаем времето и да бъдем по-конкретни.
– Как може да се установи дали парите и златото в шкафчето са истински?
– По принцип това се установява с експертиза, но за нея е необходимо физически да имаме тези банкноти и кюлчета злато, за да ги предоставим за анализ. Длъжни сме да съберем доказателствата по определения от закона ред. За да инкриминираме банкнотите и кюлчетата, трябва да сме категорични, че банкнотите са истински, а кюлчетата са от благороден метал. Трябва да кажем колко са.
Във всички случаи те трябва да бъдат предоставени физически на експерта, за да даде заключение. Разбирате, че само по снимка вещото лице нищо не може да направи – нито да установи дали копюрите са истински, нито златото (или колко грама и карата е). Нито един съд няма да погледне сериозно, ако се явим пред него и обявим, че инкриминираме пари и кюлчета злато, за които не знаем дали са истински.
– Подобен тип проверки обикновено завършват с прекратяване по липса на доказателства за извършено престъпление. След като не разполагате с веществените доказателства, може ли отсега да предвидим, че и това разследване ще приключи по същия начин?
– Никога в началото на едно производство не може да се каже какъв ще е краят. Това е процес, ще направим всичко възможно да установим фактите.
– Вече разпитахте бившия шеф на НСО ген. Красимир Станчев. Той какво каза?
– Колегата Вихра Попхристова го разпита. Беше доста лаконичен и увери, че ще съдейства, но какви показания е дал на този етап не мога да коментирам.
– Покрай включването ви в екипа, който работи по поредния запис, бяхте атакувана, че кариерата ви върви възходящо и че вече сте върховен прокурор въпреки неуспехите по някои знакови дела, по които сте работили?
– Досега не съм давала интервюта, защото смятам, че работата на прокурора е в кабинета му и в съдебната зала, а не да се изявява в медиите. Но се изписаха много неща, и то персонално за мен, и може би е време да внеса някои ясноти.
Не съм върховен прокурор, за каквато ме обявиха в някои медии, а прокурор в Софийската градска прокуратура. Преписката, за която говорихме, се води от тази прокуратура. Ако не работех в нея, няма как при случайното разпределение на делата, да се падне на мен.
С решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) бях повишена в ранг прокурор във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Правилата за повишаване в ранг са определени от Закона за съдебната власт. Най-общо това става след определени години трудов стаж и атестация на работата с оценка „много добра“. Преценката е на комисия от ВСС. Иначе във ВКП може да се отиде по два начина – единият е чрез конкурс, а вторият – да бъда командирована. Както виждате, не съм командирована. А в конкурс вероятно в някакъв момент ще участвам.
– Все пак делата срещу бившия зам.-председател на парламента Христо Бисеров и срещу бившия външен министър Даниел Митов и заместника му Христо Ангеличин приключиха с неуспех за прокуратурата, а по други преписки, например в случая с бившия министър на инвестиционното развитие Иван Данов, не се стигна до обвинения. Защо, чия е вината?
– По случая „Христо Бисеров“ навремето изготвихме няколко молби до Швейцария за правна помощ, защото разкриването на банковата тайна беше ключът към решаването на делото. Швейцария трябваше да даде отговор на въпроса кой е титуляра на банковата сметка, от която са преведени парите, кога и откъде са постъпили в нея. Имала съм и други случаи, при които съм искала правна помощ от Швейцария, отговаряли са ми, но молбите не са касаели разкриване на банкова тайна. В крайна сметка по делото срещу Бисеров Швейцария отказа да разкрие банковата тайна. Направихме много опити да ги убедим, но ударихме на камък. В началото на разследването нямаше как да знаем, че ще стана така. Смятахме, че швейцарските власти ще уважат на молбата ни за правна помощ
По отношение на бившия министър Иван Данов – бях изправена пред необходимостта да преценя дали има престъпление 10 г. след като той е получил обезщетение на територията на друга държава – Франция. От една страна имах твърдението на подалия сигнал Атанас Чобанов (собственик на сайта „Биволъ“ – бел.ред.), че през 2004 г. Данов неоснователно е получил обезщетение за безработица във Франция. От друга бяха твърденията на самия Данов, че до 2013 г. не е знаел, че е получил такова обезщетение и че ако френските социални служби са му го превели, то е на правно основание.
Такова правно основание за превеждане на обезщетението има в чл. 37 от конвенция, действала към 2004 г. (Конвенцията на UNEDIC). В нея се казва, че лице, загубило работата си, има право да получава и обезщетението, и заплатата на новата си работа, ако дейността му осигурява под 70% от брутната месечна заплата, получавана преди загубване на работата. Заплатата, която Иван Данов е получавал в архитектурното бюро във Франция, е била около 3500 евро. Възнаграждението му като преподавател в УАСГ-София, е било около 400 лева, т.е. около 200 евро, което е много под 70% от брутната заплата, която е получавал по-рано от френския му работодател. През цялото време на работа в чужбина на Данов са правени удръжки от заплатата му за застраховка безработица, на базата на която се дължи това обезщетение.
Преписката е прекратена на основание липса на извършено престъпление. Важно е да се каже, че за 10 г. във Франция няма образувано наказателно дело по случая, няма никакви граждански претенции (не са предприети стъпки за връщане на сумата) и др. Получена е справка от френската социална служба, в която се казва: „няма неоснователни плащания. Другото дело, за което ме питате, срещу Даниел Митов и Христо Ангеличин, беше много тежко. Имахме много работа докато установим кой за какво е отговарял в администрацията, кой трябва да бъде разпитан и т.н. Постигнахме осъдителна присъда по отношение на Христо Ангеличин на първа инстанция, но не и на останалите. На досъдебната фаза сме направили всичко възможно да съберем доказателства, а в съдебната фаза – съдът преценява и решава.
– Без да ви карам да се отчитате, но колко дела по ваши обвинителни актове са завършили с осъдителни присъди и колко актове са били потвърдени…
– Отделът, в който работя, се занимава с дела с фактическа и правна сложност. Статистика не си водя. Делата не може да се слагат на кантар, това не е производствен процес Имала съм дела с по 600 или 1000 тома, с над 600-700 души свидетели. Едно сложно дело може да поеме ресурс за сто и повече по-елементарни. От тази гледна точка статистиката няма да е реална. Ще ви дам пример с делото „КТБ“, което няма аналог в правната история на България, а може би и извън пределите на страната. Видях как работиха колегите, тъй като бях кабинет до кабинет с тях. Идваха в 8,30 ч и си тръгваха след 22 ч. Възхищавам им се за труда, който положиха. Да са анализира такъв обем от документация е нечовешко натоварване. Дори компютър да я преработва, ще му трябва доста време. Затова статистиката в нашата работа няма как да е обективна.
– Все пак посочете някои от знаковите дела, по които сте работили?
– Едно от тях е делото срещу великотърновския съдия Славчо Петков. (осъден на 4 г. затвор, защото взел 16 000 лв. подкуп от подсъдим – б.р.). Почти никой не разбра, че това е първата ефективна присъда по отношение на съдия. На първа инстанция той получи 5 г. затвор, втората го оправда, но Върховният касационен съд го осъди окончателно на 4 г. лишаване от свобода. Друго дело, за което се сещам, е срещу Трайчо Василев–Пиже, което приключи с осъдителна условна присъда.
Аз водих и делото срещу бившия кмет на община Септември Марин Рачев, което приключи с осъдителна присъда за данъчни престъпления и във ВКС. Бях и част от екипа по делото за „Царските конюшни“, работех във връзка с продажбата на имот на ул.“ Фредерик Жолио-Кюри“. В момента делото е при колегите в Специализираната прокуратура. Само през 2019 г. делата и преписките, по които съм работила, може би надхвърлят 100.
– След коментарите за вас, не ви ли се иска да се откажете от делото за снимките от спалнята на Борисов?
– Няма как да се откажа. За да си направя отвод, трябва да се мотивирам. Не мога да кажа: Има медиен интерес към мен и затова се отказвам. Ясно е, че апелативната прокуратура няма да уважи такъв отвод. Ще кажа само – благодарна съм на колегите за тяхната подкрепа след атаките срещу мен и на всички, които разбират, че нашата работа е много трудна. Подобни изявления ни подлагат на огромен стрес, ние сме нормални хора, като всички останали. Давам си сметка обаче, че очакванията към нас са високи, затова и аз, и колегите ми, въпреки нападките ще продължим да си вършим работата.
