От мотивите на тримата апелативни магистрати във Варна за първи път се разбира, че е налице трайна практика на различни докладчици и състави на Конституционния съд, според която Сарафов напълно легитимно заема длъжността на и.ф. главен прокурор, съгласно решението на Прокурорската колегия на ВСС
Тричленен състав на Апелативен съд-Варна сезира Конституционния съд (КС) с искане за тълкуване на правния спор, свързан с легитимността на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, след 21 юли 2025 г., обръщат внимание експерти. Това пише сайтът „Епицентър“.
Спорът се породи в началото на месец октомври м.г. Тогава Наказателната колегия на Върховния касационен съд обяви, че след изтичането на 6-те месеца от влизането в сила на поправката в Закона за съдебната власт (ЗСВ), която постави времево ограничение пред изпълняващите функциите главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС, Сарафов вече няма легитимност.
Мнението на ВКС обаче не се споделя от всички съдии. Нещо повече – състав на Апелативен съд-София прие, че и.ф. главен прокурор продължава да изпълнява задълженията си, тъй като е налице становище на Прокурорска колегия на ВСС за това, че поправката в ЗСВ не се отнася до завареното положение и няма обратно действие спрямо Сарафов.
Заради възникналия юридически спор апелативните съдии от Варна – Янко Янков, Даниела Костова и Светослава Колева, искат тълкуване на норми в Конституцията и съдебния закон, съобразено и със съдебна практика, за да вземат решение по постъпило искане от и.ф. главен прокурор за възобновяване на наказателно дело.
От мотивите на тримата апелативни магистрати за първи път се разбира, че е налице трайна практика на различни докладчици и състави на Конституционния съд, според която Сарафов напълно легитимно заема длъжността на и.ф. главен прокурор, съгласно решението на Прокурорската колегия на ВСС.
Според съдиите от Апелативен съд-Варна становището на някои върховни съдии за това, че Сарафов не бе следвало да е и.ф. главен прокурор, е в противоречие с трайната съдебна практика на КС по въпроса за силата на „обратното действие“ на законите. Цитирани са три решения на различни състави на КС и на различни докладчици – Решение №14 от 21.12.2010 г. с докладчик съдия Владислав Славов, Решение №7 от 29.09.2009 г. с докладчик съдия Пламен Киров и Решение № 5 от 11.05.2017 г. с докладчик съдия Георги Ангушев.
Тричленният съдебен състав от АП-Варна смята, че разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ следва да действа само занапред, тъй като е норма с устройствен характер, засягаща вътрешната организация и функционирането на органи на държавната власт, става ясно от мотивите на магистратите. В този дух е и решение №14 от 2010 г. на КС, според което подобни норми могат да действат само занапред. Изрично се посочва, че обратното действие на обратното действие на законите противоречат на чл. 4, ал. 1 и чл. 5., ал. 5 от Конституцията. В този смисъл, може да се приеме, че разпоредбата, с която мандата на Сарафов като и.ф. главен прокурор се ограничава, с извънредна законова поправка, също би следвало да се разглежда като противоконституционна.
Същите принципи са залегнали и в решение №7 от 2009 г. на КС, пишат апелативните съдии в мотивите си. С него е прието, че законодателят не може чрез нови законови разпоредби да обезсилва или ревизира правни последици, настъпили при действието на предходните законови разпоредби, особено когато това накърнява правовия ред, сигурност и стабилност.
Цитирайки решение №5 от 2017 г. на КС апелативните магистрати анализират и действието на въведеното ограничение от законодателя временните ръководители на прокуратурата и върховните съдилища да имат мандати от по шест месеца, като от мотивите им се разбира, че то би следвало да действа занапред, а по същество и.ф. изобщо няма регламентиран на конституционно ниво мандат.
Трите цитирани решения на КС недвусмислено потвърждават тезата на Прокурорската колегия на кадровия орган на съдебната власт, че с приетите набързо точно преди една година поправки на съдебния закон, депутатите не само не са решили проблема с мандатите в правосъдната система, но са ги и задълбочили. От друга страна се потвърждава тезата, че с отказа си да възобновява дела по искания на и.ф. главен прокурор ВКС действа преди всичко политически – теза, която се застъпва и от самото държавно обвинение.
Самото сезиране на КС от апелативните магистрати във Варна не поражда автоматично извода, че конституционните съдии ще се произнесат по спора относно легитимността на и.ф. главен прокурор. Не е ясно дали изобщо искането ще бъде допуснато, нито дали едно евентуално произнасяне на КС би имало юридически последствия. Причината – КС няма правомощия да тълкува законови разпоредби, а само на Основния закон – Конституцията.
Питането на съдебния състав от АС-Варна до КС обаче е полезно. От една страна показва, че становището на ВКС относно Сарафов е повече от спорно, защото се оказва юридически неиздържано, включително в противоречие на практиката на КС, което потвърждава, че действията на върховните съдии бяха политически и лобистки мотивирани. От друга страна именно практиката на КС по въпроса за силата на обратното действие недвусмислено води до извода, че поправката на ЗСВ от януари 2025 г. по предложение на ПП-ДБ се оказва правно недомислена и прибързана, тъй като е пропуснато съ закона да бъдат уредени заварените случаи. В този смисъл напълно закономерно и Прокурорската колегия на ВСС потвърди своето решение от 2023 г., с което за и.ф. главен прокурор Сарафов следва да остане на поста до избора на титуляр.
