Ще стане ли омбудсманът Диана Ковачева съдия в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в опорочен конкурс?

Има очевиден конфликт на интереси между членове на Комисията по провеждане на подбора и кандидатката Ковачева, класирана от комисията сред тримата фаворити за поста

Ще стане ли националният омбудсманът Диана Ковачева, бивш правосъден министър, съдия в Европейския съд по правата на човека-ЕСПЧ в опорочен конкурс? Този въпрос си задават в юридическите среди след последните и поредни скандали около избора на нов български магистрат в Страсбург. Скандалите около процедурите за избор бяха забъркани от доскорошния министър Крум Зарков. Ето кратката хронология.

През месец януари т.г., във връзка с изтичането на мандата на българския съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев през м. април 2024 г., Министерството на правосъдието обяви процедура по подбор на кандидати за нов български съдия в ЕСПЧ (заповед на Крум Зарков № ЛС-04-17 от 20.01.2023 г.).

 Първоначално определеният срок за подаване на документи e удължен до 17.03.2023 г. Предвидената в заповедта на министъра процедура по подбор трябва да се проведе, както следва: 1. писмен тест по английски и френски език за удостоверяване на степента на владеене на съответния чужд език за кандидатите, които не са удостоверили владеенето на езика с документи; 2. публично събеседване, включително на английски и френски език, с допуснатите кандидати; 3. оценяване, класиране и обявяване на определените от комисията кандидати в основен списък по азбучен ред и в резервен списък съобразно класирането; 4. приемане на решение от Министерския съвет за одобряване на националните кандидати в основен и резервен списък.

Комисията по подбор, назначена от министъра със заповед № ЛС-13-27 от 13.02.2023 г., включва: председател – проф. д-р Пламен Панайотов (Юридически факултет на Софийския университет, бивш кадър на НДСВ), основни членове – Илияна Папазова-Маркова (съдия от Гражданската колегия на Върховния касационен съд), Мира Райчева-Шекерджиева (съдия във Върховния административен съд), доц. д-р Иван Стойнев (Юридически факултет на Софийския университет), Ангел Банджов (директор на дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи), Александър Кашъмов („Достъп до информация“, член на Висш адвокатски съвет), Станислав Костов (Юридически факултет на Софийския университет, Софийска адвокатска колегия, „Български адвокати за правата на човека“).

Документи за участие подават девет кандидати. Онези от тях, които не представят приемлив за комисията документ, удостоверяващ владеене в изискуемата степен на френски и английски език, се явяват на езиков тест, който елиминира три кандидатки.

Някои от неиздържалите теста дават гласност на възражението си в медиите (като Искра Александрова, съдия във Върховния административен съд, „Размисли на един участник в процедурата за подбор на български съдия в ЕСПЧ“, публикувано на 06.04.2023 г. в lex.bg). Впоследствие, до публично събеседване, проведено на 03.04.2023 г. в Конферентната зала на Съдебната палата, са допуснати шест кандидати: доц. Катерина Йочева, Красимира Милачкова (съдия в Административен съд Софияград), Драгомир Йорданов (бивш директор на Националния институт на правосъдието), Пламен Борисов (адвокат), Виктор Соловейчик (ръководител на 2 секретариата на една от секциите в ЕСПЧ) и Татяна Бъчварова (експерт в службата на прокурора на Международния наказателен съд).

Сред поканените да присъстват официални лица е омбудсманът Диана Ковачева. На участницитне правят впечатление подробните бележки, които Ковачева си води на зададените на кандидатите въпроси и техните отговори. Освен това, като официално лице, комисията предоставя възможност на Ковачева да задава въпроси към отделните кандидати, от която възможност тя активно се възползва. По-късно, в същия ден на публичното събеседване, на 03.04.2023 г., комисията по подбора публикува протокол, в който обявява, че не намира, че са налице трима кандидати, които могат да бъдат излъчени за номинация от Министерския съвет.

Комисията не мотивира решението си и не представя оценка за представянето на всеки кандидат в драстично нарушение на правилата по провеждане на подбора, определени от министъра на правосъдието Зарков в неговата заповед от 20.01.2023г.

 Вместо да задължи комисията да изпълни задълженията си, за която я е назначил, министър Зарков окончателно нарушава своята собствена заповед и правила за провеждането на подбора, като на 20.04.2023 г. прекратява процедурата.

На същата дата, той  открива нова процедура за българския съдия в ЕСПЧ (заповед № ЛС-04-139 от 20.04.2023 г.). Съставът на комисията в новооткритата – втора процедура, определен със заповед № ЛС-13-78 от 29.05.2023 г. на министър Зарков, почти напълно се припокрива с нейния предходен състав.

Отново председател е Пламен Панайотов, а членове са отново Александър Кашъмов, Станислав Костов, Ангел Банджов и съдията Илияна Папазова-Маркова. Всички кандидати, които участват в провалената първа процедура, заявяват желание за участие и във втората процедура.

 Към кандидатите този път се присъединяват националният омбудсман Диана Ковачева, съдията Галя Вълкова, преподавателят в Страсбург Иван Боев и юристът в европейски институции Екатерина Георгиева. И този път комисията изиска явяването на езиков тест, включително и от кандидатите, които успешно са издържали същия тест преди месец при предходната първа процедура.

Към допуснатите до публично изслушване шест кандидати от предходната процедура са допуснати също четиримата нови кандидати, сред които омбудсманът Ковачева.

Нарушенията във втората процедура по подбор Конфликт на интереси и липса на легитимност на комисията Членовете на комисията – председателят Пламен Панайотов и Александър Кашъмов, са членове на Консултативния съвет по конституционни въпроси при кандидата в процедурата по подбор – омбудсманът Диана Ковачева (този факт не се оспорва и от комисията – виж протокол от заседание на комисията по подбор от 01.06.2023 г., достъпен в сайта на Mинистерството на правосъдието: mjs.bg, графа „Обявления“).

Видно от чл. 5(1) от Правилата за работата на Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана (достъпни онлайн), членовете на комисията Панайотов и Кашъмов, като членове на въпросния Консултативен съвет при омбудсмана, са под ръководство и контрола на омбудсмана Ковачева.

 Kомисията по подбор обаче единодушно решава, че упражняваната, вкл. към настоящия момент, от проф. Панайотов и адв. Кашъмов дейност като членове на Консултативния съвет по конституционни въпроси при омбудсмана не представлява конфликт на интереси (протокол на комисията от 01.06.2023 г.).

В опита си да обоснове това свое решение, комисията заявява, че кандидатката Ковачева не участва в процедурата в качеството си на омбудсман, а в лично качество. Това би било така, ако – подобно на вицепремиера Мария Габриел и предходния омбудсман Мая Манолова при кандидатурата й за кмет на гр. София, Ковачева беше подала оставка като национален омбудсман, преди да се включи в надпреварата за номинация за съдия в ЕСПЧ. Ковачева обаче не стори това.

Следователно, кандидатката Ковачева, по силата на настоящата си позиция на национален омбудсман, упражнява ръководни и контролни функции спрямо двама от членовете на комисията по подбор – единият от които е неин председател.

Това обстоятелство представлява сериозен и непреодолим конфликт на интереси на председателя на комисията проф. Панайотов и Кашъмов – член на комисията. Частичният отвод на двамата членове с мотива „да не остане съмнение относно безпристрастното обсъждане и вземане на решения“ от комисията по отношение на г-жа Ковачева (протокол от 1 юни 2023 г), не само, че не гарантира тяхната безпристрастност и обективност, а отнема легитимността на комисията в цялост като колективен орган по следните причини.

В хода на процедурата комисията взима всички решения „единодушно“, което показва, че всеки стадий от процедурата, включително извършеното оценяване, класиране и подреждане на кандидатите в основния и в резервния списък страдат от съществени и неотстраними пороци, бидейки постановени от комисия, лишена от легитимност. Въпреки твърдяното си оттегляне от вземането на решения относно кандидата Ковачева, на практика и проф. Панайотов, и адв. Кашъмов обективно са в състояние да осигурят благоприятен за кандидата Ковачева изход от процедурата и да осигурят привилегированото й третиране. Достатъчно е да не оценяват обективно останалите кандидати и да занижават оценките им, а също да влияят с мнението си на останалите членове на комисията относно представянето на кандидатите, по отношение на които не са се отвели. Тази логика на поведението на Панайотов и Кашъмов се потвърждава от изхода от процедурата по подбор. В списъка с кандидатите, класирани от комисията на 8 юни 2023 г., Диана Ковачева очаквано е сред тримата кандидати, оценени най-високо от комисията, което й отрежда сигурно място сред фаворитите за българската номинация за съдия в ЕСПЧ.

Неравнопоставени изходни позиции и третиране на кандидатите. Липса на справедливост. Констатираните конфликт на интереси, липса на легитимност, предубеденост на комисията и провал на първата процедура с цел да се осигури номинирането на омбудсмана Ковачева, стават явни в настоящата, втора процедура по подбор.

Ковачева не е кандидат в първата процедура, но пък демонстрира активно участие като официално лице, като по този начин оказва де факто влияние на представянето и оценяването на отделни кандидати. Тези обстоятелства са възприети от присъстващите представители на обществеността по време на първото публично събеседване в Конферентната зала на Съдебната палата. Те обаче не са отчетени от комисията в нито един стадий от втората процедура по подбор. Комисията остава „сляпа“ за тези факти. Очакваната от комисията безпристрастност и независимост изисква служебно да обсъди и да се произнесе по въпроса доколко кандидат, активно участвал в първата провалена процедура в официалното си качество, различно от това на кандидат, отговаря на изискването към кандидатите за съдия в ЕСПЧ, за високи морални качества според правилата за професионална етика.

Друго флагрантно нарушение на основополагащ принцип в такава процедура – еднакво третиране на кандидатите, опорочава и първата, и втората процедура по подбор. Комисията задава на отделните кандидати различни по съдържание и сложност въпроси. Така също, напълно произволно и неясно защо, на някои кандидати комисията задава въпроси на английски и/или на френски език, а на други не са зададени въпроси на нито един от двата чужди езика.

Липсата на идентичност на въпросите към кандидатите, сама по себе си, ги поставя в неравнопоставено положение един спрямо друг. Комисията също е поставена в невъзможност обективно да оцени представянето на кандидатите за една и съща позиция, поради липсата на еднаква база за сравнение на техните отговори. Този начин на провеждане на събеседването, особено за такава отговорна позиция, е в разрез с основополагащите и общовалидни правила за провеждането на подбор, както на национално, така и на международно ниво.

Сам по себе си, този подход към третирането и оценката на различни кандидати за една и съща по своята същност позиция, е достатъчно основание за отмяна на резултата от така опорочения конкурс.

Съществен и неотстраним порок на втората процедура по подбор е липсата на достатъчна публичност, а оттук – на демократичност и прозрачност на изслушването на кандидатите на 8 юни 2023 г.

Мястото на изслушването е променено от Конферентната зала на Съдебната палата в заседателна зала на Министерството на правосъдието. Ограниченият размер на залата не позволява присъствието, освен на твърде оскъден брой, външни лица. Изискуемата публичност на изслушването е привидна. По този начин, обществеността – професионална и гражданска, изначално е лишена от възможността да осъществи контрол за безпристрастността и справедливостта при провеждането на събеседването, и да си състави независимо мнение за качествата на всеки кандидат.

Това поредно нарушение на процедурата по подбор е в разрез с изискването за демократичност и прозрачност в Препоръка 1649 (2004) на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (т. 3). Всички тези обстоятелства, заедно и поотделно, налагат заключението, че процедурата по подбор като цяло и изходът от нея, са напълно и необратимо опорочени. Поредната привидна процедура, с предизвестен край.