ВКС отмени частично присъдата на Румен Овчаров и върна делото за ново разглеждане на Софийския апелативен съд

0
71
румен овчаров
Румен Овчаров

Според върховните магистрати долната инстанция, тогава закрития вече Апелативен специализиран наказателен съд, е ограничила правото на защита на подсъдимите, и е допуснала нарушения, обосноваващи незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност

Тричленен състав на Върховния касационен съд отмени частично осъдителната присъда на бившия министър от БСП Румен Овчаров за „Бобов дол“ и върна делото му на Софийски апелативен съд. Това съобщиха от ВКС. На първа инстанция Специализирания наказателен съд Овчаров бе оправдан, но втората АСНС го осъди на 2 години условно, с 4 години изпитателен срок през 2021 година. Делото бе за източване на над 2 милиарда лева на мини „Бобов дол“.

Тричленният състав на ВКС приема жалбите на подсъдимите за основателни, макар и не по всички изложени съображения. Въззивният съд е допуснал груби нарушения на принципни начала, установени в императивни разпоредби. В обобщен вид тези нарушения могат да бъдат групирани по следния начин: 1) такива, ограничили правото на защита на подсъдимите, и 2) нарушения, обосноваващи незаконосъобразно проведена доказателствена и аналитична дейност. Към първата група се отнасят следните нарушения: АСНС се е произнесъл извън рамките, поставени в обвинителния акт; допуснал е противоречие между диспозитива и мотивите към присъдата; поставил е подсъдимите в ситуация едва от въззивната присъда да разберат какво точно престъпление са извършили. Относими към втората група са следните нарушения: в мотивите не е направена цялостна проверка и оценка на доказателствените източници, изясняващи инкриминираното поведение на подсъдимите и причинната връзка с престъпния резултат; въззивният съд е изградил изводите си по фактите върху негодни източници, а така също и само върху част от доказателствата по делото; не е изложил съображения защо едни доказателства са предпочетени пред други, които им противоречат. В мотивите не е даден отговор на съществени въпроси от значение за правилното решаване на делото, като наред с това не са изложени съображения по редица изрични възражения на защитниците на подсъдимите относно липсата на обективна съставомерност на вменените им деяния. В съдебния акт се съзират вътрешнологически противоречия, които като краен резултат водят до невъзможност да се разбере действителната воля на съда по отношение на значими обстоятелства, релевантни за обективната и субективна съставомерност на действията на подсъдимите. Според върховните съдии констатираните нарушения в съдържанието на проверяваната присъда накърняват правото на жалбоподателите да разберат ясно и недвусмислено съображенията на въззивната инстанция, въз основа на които са осъдени, а освен това – рефлектират отрицателно и върху възможността на касационния съд безпрепятствено да установи действителната воля на въззивния съд и да проконтролира правилността на вътрешното му убеждение.

Базово за тезата на обвинението е твърдението, че по повод сключения договор за наем дружеството е претърпяло щети, които са резултат от умишлената безстопанственост, реализирана от Румен О., Анна Я. и Пламен Е. Стойността на инкриминираните щети е формирана от държавното обвинение като общ сбор между сумите, включващи неплатения дължим наем и неплатените режийни разходи, изчислени за инкриминираните периоди. „Обективният прочит на обвинителния акт установява на първо място, че тези суми са посочени само и единствено в диспозитивите на обвинителния инструмент и на второ – че в обстоятелствената част на последния липсват констатации за начина на формирането им. Нещо повече, суми в такъв размер изобщо не фигурират в посочената част от прокурорския акт“, пишат върховните съдии. Според тях, след като е приел внесения обвинителен акт за годен сезиращ документ, въззивният съд е следвало, преценявайки диспозитивите на същия в неделимата им логическа връзка с изложените твърдения в обстоятелствената му част, да изложи ясни мотиви защо счита, че обвинението е достатъчно точно формулирано и защо според него не само липсата на конкретика, но и противоречието в двете части на прокурорския акт по отношение на съставомерния  признак „значителни щети“, няма измерение на съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на подсъдимите, в частност правото им да бъдат информирани ясно, точно и недвусмислено за наказателното обвинение срещу тях.

Основателни са и оплакванията за това, че становището на съда относно размера на щетите, причинени в резултат на приетото за престъпно поведение на подсъдимите не е заявено по понятен начин. В конкретния случай проверяваният съд, освен че не е защитил убедително и аргументирано убеждението си за наличие на коментирания съставомерен признак, е обосновал размера му върху източници, които не са събрани по реда на НПК – съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена по т. д. № 46/2010 г. на ОС – Кюстендил.

Според върховните съдии осъдителните правни изводи на проверявания съд са оскъдни до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение. По отношение на подсъдимите Пламен Е. и Румен О. в атакуваната присъда е възпроизведено съдържанието на вменените им като неизпълнени или нарушени права и задължения, без да им е направен анализ в контекста на изискването за установяване на пряка причинна връзка между тяхното нарушаване/неизпълнение и съставомерния резултат. По отношение на Пламен Е. липсва дори разграничение дали отговорността му е ангажирана на плоскостта на това дали е нарушил или не е изпълнил вменените му изисквания, допълват от съда.