Това отчитат от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи
Едва 7% от заложените мерки за реформа в съдебната система са изпълнени. Други 69% остават нереализирани. Това отчитат от Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи в рамките на проекта „Повишаване на доверието на обществото в съдебната система чрез оценка и анализ на съдебната реформа“, финансиран по ОП „Добро управление“.
По проекта се предвиждат няколко стъпки:
Първата – анализ на политическите платформи на управляващите мнозинства в сектор „Правосъдие“ в периода 2010-2017 г., в който на практика се разглеждат обещанията в политическите платформи на партиите.
Втората стъпка – анализ на двете стратегии за реформа на съдебната система и пътните карти към тях.
Третата стъпка е да се проследи какво е направено практически и какви конкретни законодателни стъпки са извършени.
Ще бъдат проверени законодателните промени в Конституцията дали отговорят на изискванията за законодателна техника, както и анализ на промените, довели до по-голяма бързина.
Ръководителят на проекта Васил Стойнов обясни, че най-големият проблем, който констатират по проекта, е абстрактност на обещанията и ангажиментите, които поемат политическите партии по отношение на реформата в съдебната система. По думите му една от възможните причини за това е липсата на ангажираност на неправителствения сектор и експертите по отношение на адекватните промени в съдебната система.
Проектът има за цел повишение на доверието на обществото в съдебната система.
Председателят на сдружението „Центъра за законодателни оценки и законодателни инициативи“ Николай Димитров обясни, че от 156 мерки в платформите на политическите партии, едва 11 са изпълнени, което прави 7% от общия брой. 6% от мерките са частично изпълнени. „Прави впечатление огромното число на неизпълнени мерки – 69% или 108 от заложените мерки“, коментира Димитров. За 18 от мерките (12%) няма данни за изпълнение.
По думите му основен извод, който се извежда от тези количествени данни, е, че липсва разбиране от страна на политическите партии за реалните проблеми на съдебната система. „Липсват ефективни механизми за отчетност за изпълнението на програмите на политическите сили“, заяви още Димитров.
На следващо място анализът констатира, че мерките са декларативни – без да се уточнява спецификата как ще бъде постигнато дадено нещо.
Заключението е, че като цяло партиите нямат капацитета да проведат разширена и задълбочена съдебна реформа.
По отношение на анализа на стратегическите документи – Стратегия за развитие на съдебна реформа и актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа, приета 2016 г. – двата документа показват пълнота и професионализъм във визията за съдебна реформа.
Документите обаче рязко се отличават от заложеното в политическите програми. Така сред изпълнените 11 мерки е въвеждането на единна информационна система за противодействие на престъпността – прокуратура, органите на МВР и ДАНС, както и приемане и прилагане на пътна карта за електронно правосъдие – мярка, заложена в предходния мандат на ГЕРБ, както и мярката за разпределение на делата на случаен принцип.
