Българският Хелзинкски комитет-реликтът на прехода

Международната Хелзинкска е разпусната след данъчни измами и банкрут през 2008 г.

0
314
хелсинкски комитет
Логото на БХК

Организацията се превърна от символ на свободата в илюстрация на провалените надежди

ИВАН СПИРДОНОВ

На 14 юли се навършиха 25 години от основаването на Българския хелзинкски комитет-БХК. Той е най-известната и дълго съществуваща неправителствена организация за защита правата на човека у нас. От 1993 г. е член на Международната хелзинкска федерация със седалище във Виена1.

По документи комитетът насърчава уважение и защитава правата на човека,  лобира за привеждане на българското законодателство в съответствие с международните стандарти, адвокатства при откриване или прикриване на всякакви нарушения на правата на хората  – политически, малцинствени, граждански, културни и социални, с акцент върху отстояване на правата на всякакви  малцинства и уязвими социални групи.  БХК се грижи и за борбата с евентуални нарушения в правораздаването.

Какво се получи „де факто”?

Когато започнаха промените аз бях студент и много добре си спомням създаването на тези институции – БХК, „Отворено Общество” и прочие демократични структури. Всички те бяха символ на новото – на свободата, на Запада с всичките му „космически огромни” за нас свободи, права, материални богатства, щастие и просперитет във всичко и за всички. Младите ни и незаразени с по-късните „миязми” на прехода души виждаха тези процеси като отваряне на портите на рая.

„Хелзински комитет”, Амнести интернешънъл, пазарна икономика, частен бизнес, права на човека, свободни избори, демокрация….това ни звучеше прекрасно.

Разбирахме го по следния начин – Ето – и ние имаме Хелзински комитет, всички ще имат равни права, свърши мръсния комунизъм и т.н.

Когато дори споменавахме тези „понятия” в разговорите си и едва ли не наоколо се носеше аромат на френски парфюм, в мечтите си се виждахме всички с хубави лъскави коли, почивайки в скъпи курорти, пълни със свободи и права.

Това беше времето на „45 години стигат”, „Развод ми дай” и „уууу….комунисти”, „уууу….ченгета” и „кой не скача е червен”.

Нека сега направим въображаемо пътуване във времето от 1992 до днес, без да обръщаме внимание на случилото се през този четвърт век.

Днес само при произнасянето на „Хелзинкски комитет” поне 60 %, да не кажа 80 % от съвкупния български народ си представя група надути столични измамници, финансирана от Сорос, Билдербергите, илюминатите и всякакви други демоноидни страшилища на запада от 2017 год.

Според огромното болшинство наши сънародници БХК се занимава със защита правата на циганите, имигрантите, педерастите и лезбийките, ОМО „Илинден” и всякаква друга „антибългарска” дейност,  като по този начин комитетът се е превърнал в една от най -вредните за страната ни организации.

Защо наричам БХК символ? Защото е показател за това, че в историята лъжи и компромиси няма. Хората с право казват „Всяко нещо с времето си”.

В историята няма нищо вечно, няма да са вечни дори и сегашните велики сили, велики идеи или велики доктрини.

Преди четвърт век ние посрещнахме с огромен ентусиазъм краха на комунизма и т.нар. демокрация. После се оказа, че сме излъгани за много неща.

Дънки се продаваха вече свободно, също и касетофони и автомобили, обаче българинът се усети излъган в духовните си очаквания. Усети се измамен във включването си в света. Ние очаквахме едно „утопично” свободно и демократично общество, в което всички хора се обичат помежду си и си помагат, а многото блага се разпределят равномерно. Това общество трябваше да замени „трудовашко-милиционерската” болшевишка система.

Получи се точно обратното. И затова е още силна носталгията по соца. Заживяхме в общество, където наистина „човек за човека е вълк”, където трите огромни гряха – егоизъм, алчност и завист станаха „уставни” за всички, а социалното разделение доби чудовищни размери.

От всичките надежди преди 25 години останаха видими само свободата, която прерасна в свободия и дори анархия и т.нар. права на човека.

Понеже БХК е някакъв символ на тези единствени останали „артефакти” от „големите ни надежди” в началото на 90-те, затова и днес омразата и неприязънта към тази институция е толкова голяма.

За финал ще цитирам небезизвестния Жан Бодриар –

…със свободата се случва същото, което се случва и с информацията – в умерено количество тя е благо, но когато е в излишък се превръща в зло. Настъпва ефект на пресищане – количеството свобода нараства, а паралелно с него растат мъката и тревогата. Когато не си свободен, единственият ти стремеж е да се освободиш, тоест – свободата ти е идеал.Но когато си свободен започваш  да си задаваш маса въпроси и душата ти се пълни с тревога и ужас….Да, безусловно свободата е идеал, трансцедентална и непреходна ценност. Но ние я имаме- и какво от това!”

 

1 Пояснение – Международна хелзинкска федерация е разпусната след като в началото на 2008 г. австрийски съд осъжда бившия финансист на МХФ Райнер Таненбергер за присвояване на 1,2 милиона евро. Танненбергер е осъден на три години затвор. Това води до несъстоятелност на МХФ и до банкрута и.