Под натиск от Световната банка ли бе продаден гигантът на цветната металургия у нас ?
Стефан Ташев
От ГЕРБ предложиха допълнение в Конституцията за да отпадне давността при престъпления, свързани с приватизацията.
Изменението ще бъде в член 31, като се създава алинея 8 с текст:
„Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.„
1992 г е началната, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Търси се консенсус между партиите в парламента, за да бъде променен основният закон по темата с приватизацията.
Преди две седмици премиерът Борисов обяви, че при раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. Лева. Тоест това не е приватизация, а грабеж. Дали е така ?
Breaking.bg ще предложи на читателите си текстове по най-скандалните приватизационни сделки, които ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, ще бъдат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата.
След публикациите за предизвестената смърт на авиокомпания „Балкан”,купуването на “Кремиковци” за един долар,раздържавяването на фирмата „Техноимпекс“ от Корнелия Нинова и защо “Нефтохим”-Бургас отиде в ръцете на руснаците е ред на “сделката на годината-1997 г. Тоест продажбата на медодобивния комбинат “МДК-Пирдоп” на белгийската компания “Юнион миниер”.
На 10 септември 1997 г. се сключва договорът за продажба на 56% от капитала на „МДК“ ЕАД-гр. Пирдоп между Агенцията за приватизация и белгийската групировка „Юнион Миниер“ (впоследствие преименувана на Юмикор).
Според чл.2.2 от Договора:
„Продавачът продава, а Купувачът купува акциите заедно с правата и задълженията, произтичащи от тях при приклюючване на сделката за обща цена от 80 000 000 (осемдесет милиона) щатски долара.“ Звучи отлично, но в последствие се оказва, че тези пари няма да дойдат в държавната хазна. Дори и на тази ниска цена, с която белгийците купуват комбината.
Според чл. 3.1 от приватизационния договор покупната цена ще бъде платена от купувача на два транша:
Първият транш, в размер на 55 млн. щ. долара ще бъде платена по банков път. Парите са приведени в държавния бюджет, тъй като предприятието е в списъка за целева приватизация по чл. 2, ал. 10 от действащия тогава ЗППДОП (Закон за приватизация и преструктуриране на държавни и общински предприятия);
Вторият транш в размер на 25 млн. щ.долара ще бъде депозиран в банка „Париба“ и с парите от него ще се финансира Програмата за възстановяване на околната среда и за финансиране на схемата за обезщетение за професионални заболявания или трудови злополуки на бивши и настоящи работници на дружеството.
Депозирането на тези 25 млн. щатски долара от цената е изискано поради липса на държавни фондове, които да покрият екологичните щети, нанесени от МДК АД към момента на сключване на приватизационната сделка.
Чисто формално Законът за опазване на околната среда изисква отговорността за минали екощети на приватизиращи се предприятия да се поеме от държавата и на купувачите да се предостави „чисто“ предприятие.
Но…втори транш всъщност няма. Той се оказва заем, който държавата ни получава от Световната банка, предназначен за финансиране на програмата на „Юнион Миниер“ („Юмикор“) за възстановяване на околната среда.
Предвижда се парите да идват на няколко транша, като след получаването на всеки транш се освобождава съответната сума от доверителната сметка, която постъпва в бюджета. Контролът по изразходването на тези суми се осъществява от Националния доверителен екофонд и от Световната банка.
Факт е, че тогавашното правителство би могло да не приеме условията за кредит от 25 млн. за изпълнение на екопроектите на „Юнион Миниер“ за Пирдоп.
Още повече че е имало и други рационални решения на проблема, свързани с по-малко средства. Специалисти предлагат от т.нар. Синя лагуна в Пирдоп да се изтегли отпадъкът и да се вкара като част от втвърдяващо запълнение на вече изчерпани участъци в Челопеч.
„Юнион Миниер“ поемат много сериозен ангажимент за инвестиции. В чл. 9.2 от приватизационния договор е записано:
„Купувачът ще осигури реализирането от дружеството на инвестиционен план на стойност 220 милиона щатски долара до 31 декември 2002 г., в съответствие с Приложение 2 (Инвестиционния план).“
Белгийските купувачи не изпълняват тази клауза от договора. в чиито чл.10.8, т.А е записано:
„В случай, че купувачът не изпълни инвестициите, договорени в чл. 9.2 от този договор, купувачът е длъжен да плати на продавача неустойка в резмер на 10 % от неизпълнената част от договорения обем на инвестициите, изискван за съответния период.“
Белгийците нямат намерение да изпълняват клауза от приватизационния договор, която ги задължава да направят тази огромна инвестиция от 220 млн. щ.долара. Те започват да обработват различни български институции и висши администратори, за да могат да подпишат допълнително споразумение за промяна на инвестиционната програма. И успяват.
През март 2001 г. такова искане постъпва в Агенцията по приватизация. По-късно, вече при правителството на НДСВ с министър-председател Симеон Сакскобурготски, е прието Решение № 692/16.10.2001 г., с което се одобрява допълнителното споразумения към договора за приватизационна покупко-продажба на 56 % от акциите на „МДК АД – Пирдоп.
На 30 октомври 2001 г.Агенцията за приватизация и „Юмикор“ АД (преди „Юнион Миниер“) сключват допълнителното споразумение. То предвижда промяна на инвестиционната програма:
нейното разсрочване с 2 (две) години (чрез промяна на чл. 9.2, в който датата „31 декември 2002 г.“ се замества от датата „31 декември 2004 г.“)
при увеличен общ размер на инвестициите – от 220 на 243 млн. щатски долара. Според допълнителното споразумение „Юмикор“ АД трябва да инвестира остатъка до края на 2004 г.
Освен това отпада задължението за изграждане на нова рафинерия, която струва 60 млн. щатски долара. В мотивите за исканата промяна се посочва, че според купувача планираната инвестиция от 60 млн. щатски долара за нова рафинерия е икономически необоснована и нерентабилна при сриването на вътрешния пазар на катоди и довеждането на неоползотворените електролитни мощности в района до депресия в сектора.
Като други мотиви за исканата промяна са посочени също и достигането на рекордно ниско равнище на цената на медта на международния пазар, непредвидено закъснялото изграждане на ново хвостохранилище, както и появилите се нови възможности за инвестиции, извън обхвата на договорения инвестиционен план.
В архива на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол съществува доклад от Дирекция „Контрол“, с дата от 19 март 2001 г., адресиран до Изпълнителния съвет на АП.
Докладът е изготвен от екип на Агенцията, който разглежда предложението на „Юнион Миниер“ АД за подписване на допълнително споразумение, с което да се промени инвестиционната програма в частта описана от чл.9.2 от приватизационния договор (220 млн. щ.долара инвестиция) и дава становище, което изцяло е в унисон с искането на белгийския собственик.
Програмата за трудова заетост по приватизационния договор предвижда намаляване на съществуващите до момента на приватизация 2 604 работни места с не повече от 110 души годишно за четиригодишен период. Новите собственици допускат отклонения и от тази точка на приватизационния договор, но санкции не са им наложени.
В него има една клауза, в която е записано, че „всяко намаление в резултат на дисциплинарно уволнение или обичайни процеси няма да се счита за намаляване на общия брой на работниците и служителите.“
Но тези, които са писали договора хитро са добавили допълнителна клауза – съгласно чл9.3 е допустимо 10 %-но годишно отклонение от Програмата за трудова заетост. Точно тя създава предпоставки за тълкуване от страна на купувача „Юмикор“ АД.
Доклад на Дирекция „Следприватизационен контрол“ завършва с категорично становище:
„Въз основа неизпълнение на задължение по чл.9.3 от Договора, в размер на 797 бр. незаети места, на Купувача да се начисли неустойка, предвидена в чл.10.8.б от същия, в размер на 2 276 232 лева“.
„Юмикор“ АД перманентно не изпълнява задълженията си по договора във връзка с програмата за трудовата заетост, като се позовава на горната клауза.
Сделката за продажбата на „МДК“ ЕАД, гр. Пирдоп бе обявена за сделка на 1997 г. Днес категорично може да се каже, че продажбата на „МДК“ ЕАД-Пирдоп на Юнион Миниер е наложена от Световната банка с условие, че ако не се продаде мажоритарен дял от комбината, банката ще спре помощите си за структурната реформа у нас. През 1997 г. е ратифициран и заемът от Световната банка за изплащане на съкратените от структурната реформа.
