Само в Breaking.bg: Убитият Петър Христов в разработка за шпионаж на контраразузнаването

Явно гущерът не успя да скъса опашката си, а опашките избиха гущерите

0
3891
петър христов
Петър Христов е арестуван по погрешка на погребението на тримата полицаи, убити в Люлин през 1996 г. СНИМКА: АРХИВ НА ВЕСТНИК "ТРУД"

ВКР ли дава тласък на кариерата на бизнесмена от Самоводене ?

Стефан Ташев

Намесата на журналисти в правните спорове между икономически структури е рисково начинание“. Тази фраза произнася пред медиите в Търново бизнесменът, тогава собственик на охранителна фирма „ДИТО“, Петър Христов. Случката се разиграва в началото на декември 1995 г. За да онагледи думите си, Христов показва внушителната си лична охрана.

Поводът е скандалът между „ДИТО“ и държавната фирма „Захарни заводи“-ЕООД. Най-големият преработвател на захар и производител на захарни изделия в страната обвинява фирмата в източването й. Скандалът има предистория, описана тогава от вестник „Пари“ :

На 1 май 1994 г. тогавашният управител на дружеството инж. Христо Сеизов подписва с ДИТО- ООД, София, с президент Петър Христов, споразумение за предварителни намерения за съвместна дейност със срок три месеца. Малко преди това Христов се появява в Горна Оряховица като спонсор и президент на местния футболен клуб „Локомотив“.

Висш служител на Главна прокуратура го препоръчал на кмета на Горна Оряховица, след което пътешествал на разноски на частна фирма за световното първенство по футбол в САЩ, твърдят свидетели. Кметът Никола Колев пък препоръчал бизнесмена за дистрибутор на захарните изделия пред Христо Сеизов. Само месец след предварителното споразумение, без да е изтекъл срокът му, управителят Сеизов подписва вече договор за съвместна търговска дейност с ДИТО-ООД със срок от 1 юни 1994 г. до 1 юни 1995 г.

В него се предвижда изделията от производителя да се предоставят на ДИТО по спецификации, подписани от двете страни. Договорът се прекратява с изтичането на срока му или с 6-месечно предизвестие. Със същата дата към договора има няколко анекса.

Според тях Захарни заводи ЕООД се задължава да предоставя на ДИТО-ООД цялата дневна продукция, а също така да осигури за нея складова база. Анекс има и по организацията на заплащането – то да става с разсрочване до 10 дни. ДИТО пък ще обезщетява завода с 30 000 лв. месечно и ще покрива разходите му по маркетинга. Така частната фирма застава на изхода на производителя и започва да командва не само реализацията на продукцията, но и пазарите му.

От тях за кратко време изчезват простичките народни изделия – бонбони – лукчета, ментови и желе; обикновени бисквити и вафли. Според новите търговци причината била, че не се търсели на пазара. Според експерти обаче нещата опират до ниската цена на тези изделия, която не позволява да се формират високи печалби от търговеца. На 4 октомври 1994 г, независимо от това, че не е изтекъл едногодишният срок на първия договор, инж. Сеизов преподписва нов договор за съвместна дейност с ДИТО, който вече има срок на действие 3 години.

С него, освен че присвоява цялата дневна продукция на дружеството, ДИТО – ООД застава вече и на входа му, като се задължава да му осигури 2000 т картон по 730 USD без ДДС и 240 т втвърдено масло по 1570 USD. Конкурентна оферта предлагала с 300 USD по-ниска цена за маслото, установяват ревизори след последвал скандал.

В подписания договор с ДИТО обаче капанът е затворен докрай – при неизпълнение виновната страна дължи обезщетение от 2 млн. лв. Освен това, ако Захарни заводи прекратят едностранно договора, трябва да изплатят на търговеца обезщетение в размер на едногодишното производство при спецификация и цени от последните два месеца на действието на договора. Ако ДИТО-ООД прекрати договора, обезщетението е само 2 млн. лв.

При така сключения договор до отдел Пласмент на завода се настанява частната фирма, а нейните гардове зорко следят кой влиза и как излиза от пласмента. Освен на захарта и захарните изделия ДИТО посяга и на пласмента на отпадъчните, но твърде скъпи продукти – меласа и спирт. От началото като че ли нещата потръгват, но много скоро продукцията във фабриката за захарни изделия започва да застоява, работната заплата пада, а работниците искат обяснение от управителя инж. Сеизов. В този период на няколко пъти се установяват крупни кражби в спиртната фабрика. Избухват протести на синдикатите в „Захарни заводи“.

Синдикалната организация на КНСБ праща писмо и до Федерацията на независимите синдикати от хранително-вкусовата промишленост, която го препраща на Главна прокуратута. От там веднага го връщат за проверка в Районната прокуратура в Горна Оряховица. Два месеца след това районният прокурор Свилен Цветков отказва да образува следствено дело с мотив липса на данни за извършено престъпление от общ характер. В мотивите за отказа се твърди, че благодарение на сключения договор с ДИТО се облекчава финансовото състояние на фирмата, а разплащанията били извършвани своевременно. Становището на Министерството на промишлеността, подписано от тогавашния му главен юрист Елена Мицева обаче, е, че договорът е неправомерен и неизгоден за държавната фирма.

На 14 април 1995 г. Захарни заводи-ЕООД преустановява да дава продукция на ДИТО-ООД, след като държавната фирма е изпратила на дистрибутора нотариално заверена покана за споразумение. На 16 април пристига становище на Министерството на земеделието, към което е вече Захарни заводи. То е подписано от министъра Васил Чичибаба и гласи, че договорът с ДИТО е неправомерен и невалиден. Районната прокуратура не реагира и на това, въпреки че е сезирана от новото ръководство на заводите и от синдикатите.

Отказът е обжалван пред Главна прокуратура. По реда на надзора искането за съдопроизводство е върнато на Градска прокуратура – Горна Оряховица, която образува дело. Искът е за 25 млн. лв. неизплатена продукция и следващите лихви от периода на просрочие.  От ДИТО-ООД заявяват, че ще съдят „Захарни заводи“ за 237 млн. лв. щети в резултат на прекратяването на доставките.

Появата на фирмата на Петър Христов „ДИТО“ на входа и изхода на „Захарни заводи“ и източването на предприятието бе класическа схема от средата на 90-те години на миналия век. Годините станали известни като „мутренски“.

Това бяха времената, когато бивши спортисти, направлявани и ръководени от хора на Държавна сигурност, бяха пратени на улицата да бият, убиват и изнудват представители на прохождащия дребен бизнес в България. Формата бе „охранителни фирми“, които срещу заплащане ти осигуряваха „спокойствие“. Ако откажеш -те пребиваха, палеха ти заведенията или просто те убиваха.

Всичко това ставаше с негласната подкрепа на държавата, в лицето на управляващи партии от всички бои, които „охранителите“ подкрепяха с предизборни дарения. В тези „смутни“ времена в Търновско се появява и охранителят Петър Христов. Той, както ще стане ясно, не идва на „гола поляна“.

Роден е в Самоводене, Търновско. Завършва средното сержантско общовойсково военно училище „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица. За незапознатите то подготвяше сержантски кадри за мотострелковите, танковите, химически, свързочни и гранични войски. Също така и за разузнавателните части.

Още тогава Христов е вербуван, като млад и надъхан военен, за агент на Трето главно управление на Държавна сигурност-Военното контрарзузнаване-ВКР. Това заявиха пред Breaking.bg три независими един от друг източника. Според тях именно връзките на Христов с ВКР дават начален тласък на охранителния му бизнес след падането на комунизма у нас. И му осигуряват „чадър“ от службите.

Охранителната фирма „ДИТО“ стъпва солидно на търновски терен, по-късно Петър Христов става неофициален представител на СИК за региона.

В разгара на мутрите във Великотърновско, за разлика от други региони на страната, има специфика. Няма официално нито СИК, нито ВИС. Причината се нарича олимпийският шампион по борба от Сеул 1988 г  Атанас Комшев.

Безспорен авторитет в борческите среди Комшев не допуска групировки, явен рекет и натиск над бизнеса в Търново. Може би затова е обект на две покушения, преди да пострада в много съмнителна катастрофа на 2 ноември 1994 г на пътя от Търново за София, край село Пушево. След две мозъчни операции и транспортирането му до София с хеликоптер, Комшев умира на 12 ноември същата година.

След което в Търново идват СИК и ВИС. Петър Христов и неговата „ДИТО“ поемат „охраната“ на доста заведения и търговци.

Тогава имаше сигнали на пострадали бизнесмени от рекета на Христов. Доста хора си изпатиха, но не желаеха да подават жалби от страх“, заяви пред Breakig.bg бивш офицер от търновската полиция.

Твърди се, че Христов участвал във въоръжени грабежи на руснаци и украинци в прохода на Републиката. Според неофициални данни полицията е проверявала информация, че той е бил пътник в придружаваща кола при едно нападение над чужденци, но това не се доказва.

Полицейски източници твърдят, че той опитва да върти охранителен бизнес в София, но е „пресиран“ и „респектиран“ дори и физически от сикаджии, с които сключва сделка и работи за тях. От тогава са и връзките му с убития на Аруба сикаджия Поли Пантев, с чийто пари е купено предприятието „Млечна промишленост“-Велико Търново, сега „Лактима“.

В средата на 90-те години Петър Христов тръгва да чисти имиджа си и да се преориентира към „осветляване“ на бизнеса си. Посоката е към политиката.

Връзки с БСП

Според запознати Христов е обект на оперативна разработка на контраразузнаването-Национална служба сигурност-НСС. Тя е за шпионаж в полза на чужда държава. Първоначално се води в търновското поделение на НСС, после късно е иззета в София. Причините са две, разработката е заради връзките на Христов с израелски бизнесмени, с които по-късно ще построи жилищният комплекс „Търново хилс“ и заради познанството му Ангел Радославов Златанов-Акрам.

Акрам е палестинецът, учил във военното училище във Велико Търново за десантчик. Според неофициални данни палестински терорист. С името на Акрам е свързана една от най-големите афери по източването на над 95 млн. лв от банки в Северна България за нелегално финансиране на БСП, тогава в опозиция.  Връзката прави авторът на разработката, бившият капитан от ДС, после служител на НСС Велико Търново, Людмил Досев.

Досев отива на работа при Акрам, според неофициална информация като агент на прикритие, но се забърква в аферата и е осъден за нея на 6 години затвор. Акрам се самоубива в затвор в Испания, след като е заловен след дълго международно издирване. Друг баща на аферата е полк. Радослав Радославов, бивш шеф на ДС за Търново и после директор на РДВР.

Разработката за шпионаж, водена в Търново, се иззе в София и се преработи в посока аферата „Акрам“, твърдят бивши служители на контраразузнаването. По-късно Петър Христов взима на работа при себе си синът на Досев.

Превземането на СДС-Велико Търново

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви миналата седмица, че Христов е бил приятел на партията, като преди това е симпатизирал на СДС и десни формации.

В края на 1995 г, след загубата на местните избори, СДС Велико Търново прави конференция в сградата на общината. Минути преди събранието става скандал с пристигнали никому непознати яки младежи „седесари“, които твърдят, че имат членски карти и са „студенти“ от нови структури на синята партия.

Това беше опит да се извърши преврат в СДС с подкрепата на бъдещия депутат и зам.-министър на отбраната Пламен Радонов и бъдещия кмет на Велико Търново д-р Румен Рашев. Зад тях стоеше Петър Христов, който беше осигурил „студентите“ “, спомни си бивш син депутат. След провала на преврата Рашев и Радонов се тръшкали, че им е прецакан спонсора.

По-късно бизнесменът става много близък до кмета Рашев и дясната му ръка Мина Илиева. Бившият депутат си спомня и конфузна ситуация с бъдещия президент Петър Стоянов в хотел „Арбанаси палас“.

Стоянов, който се готви за вътрешните избори в СДС срещу президента Желев през 1996 г, е на обиколка в Търново. Вечерта е поканен от актива на СДС в хотела.

По настояване на Пламен Радонов, Стоянов трябваше да отиде на долния етаж, където се провеждаше някакъв конкурс и да се срещне с бизнесмени. Той поразпита какви са хората и след кратка консултация със своя щаб се отказа. После разбрахме, че му е била уреждана среща с Петър Христов, който е организирал конкурса, но неговите хора са го посъветвали да не се среща с такива лица“, спомня си бившият народен представител.

По-късно при откриването на „Търново хилс“ на крака на Христов идва лично регионалният министър Росен Плевнелиев, бъдещ президент.

Връзката с ГЕРБ

През 2013 г Петър Христов е издигнат от няколко организации в Търновско за депутат от ГЕРБ,но любезно отказва. Публична тайна са близките му отношения с партията, твърди се, че той е спонсорирал предизборни кампании в региона.

Въпреки твърденията на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров, че Христов е „ревизиран“ по негово време и от 1996 г е бил чист, през 2000 г. бизнесменът, вече със сериозни позиции в Търново и София, отново е в полезрението на службите. Този път във връзка с убийството на собственика на фирма „Млекимекс“-Елена Слави Славов. Фирмата произвежда киселото мляко „Елена“. Убийството е извършено на 20 декември 2000 г. в планинското градче. Славов е прострелян с осем куршума от пистолет „Макаров“ и умира на място. Убиецът и до момента не е разкрит.

Петър Христов е проверяван като вероятен заподозрян за поръчител. Причината- конкуренция в бизнеса с млечни продукти, каза пред Breakig.bg бивш офицер от търновската полиция.

Той е категоричен, че такава връзка не се доказва. Петър Христов е ярък пример за българския преход-преминаване от агентура на ДС, през уличния рекет, до крупния бизнес, меценатството, участие в благотворителни каузи и място в настоятелството на Великотърновския университет. Малцина герои на прехода доживяха до това.

Явно гущерът, по писанията на застреляния шеф на „Мултигруп“ Илия Павлов, не успя да скъса опашката си, а обратното опашките избиха гущерите.