Пречупи ли политическата сламка гърба на протестиращите майки ?
Стефан Ташев
Какво преживяхме? Така вестникът на доскоро управлявалата БКП-БСП „Дума“ в редакционна статия от есента на 1990 г описваше свалянето на кабинета „Луканов“ след няколкомесечни всенародни протести.
Аналогията ми се натрапи през последните два дни на протести, изявления, масово плюене и омраза в социалните мрежи. Тя сякаш ми се мярна след като по радиото чух да пускат Let it be.
Поводът за протестите станаха думите на вицепремиера Валери Симеонов за майките на деца с увреждания. Дали са извадени от контекста или не, както твърди Симеонов, няма значение. Не може политик на такова високо ниво да си позволява подобни изявления. Просто не може. По какъвто и да било повод. Като искаш да управляваш държавата ще се научиш да бъдеш политик, дори да не ти харесва.
Едно е да „хулиганстваш“ във Фейсбук и в собствената си телевизия срещу доскорошния ти съратник, кумец и съпартиец, с който си вадите кирливите ризи в продължение на месеци. Това дотегна на всички, дори и непредубедените хора. Идете някъде и се разберете като мъже, а не се правете на ощипани моми, разиграващи водевили от типа иди ми-дойди ми. Разделете там каквото делите толкова години или се откажете !
И съвсем друго е когато си позволяваш да говориш по този начин към семейства на деца с увреждания, а и към други български граждани и то като вицепремиер. Това е меко казано срамно.
Също толкова срамно е в социалните мрежи да се появяват фалшиви интервюта на сина на Валери Симеонов, в които той ругае баща си каруцарски. Преди година пък един тролски сайт беше написал, че са убили вицепремиера в атентат.
Това е също толкова срамно. Срамно бе и протестът на майките на деца с увреждания да бъде подменен с политически такъв.
Уви, в понеделник пред бившия партиен дом майките бяха малцинство. Останалите бяха дежурните протестиращи за всичко..срещу медиите, срещу плочките, срещу…
Днес прочетох тезите на една от майките, която се е отказала от протеста именно заради политизацията му. Тук ще отворя една скоба. Не мога да си позволя да коментирам исканията на жените с черни тениски. Просто, защото не познавам в детайли техните проблеми. Познавам една от първите майки на деца с увреждания, която участваше в протести и то от доста години- Красимира Обретенова, която за съжаление напусна страната.
Прекрасен журналист, колега и човек. Знам на какъв „огън“ гори толкова години. Заради дъщеря си. Че заряза и работа и кариера и всичко, защото няма избор. Сама трябва да се грижи за детето си и двете да оцеляват във враждебна среда.
Знам, че животът й никак не беше лек през тези години. Знам, че родителите на такива деца отпадат от обществото и се превръщат в заложници по неволя. От нейните постове в социалните мрежи научих, че майките не искат пари, а възможност да се социализират, да не се чувстват излишни заедно с децата си. Да не молят като просяци, а държавата и обществото да им помагат, за да бъдат полезни. Дано съм разбрал правилно.
За разлика от други хора аз нямам претенции, че разбирам от всичко. От плочки до криминалистика и от екология до проблемите на хората с увреждания в България.
Но справедливия им протест бе употребен, да не кажа буквално изстискан, от различни политически партии, най-вече от БСП. И това сякаш беше сламката, която пречупи гърба на камилата, ако използваме една арабска поговорка.
Това раздели и протестиращите майки. Защото някои прозряха тяхното използване по доста долнопробен начин. И ако майките се видят отстрани ще се ужасят да стоят рамо до рамо с приватизаторите на държавна собственост, прибрали предприятия за жълти стотинки като Корнелия Нинова или пък до Антон Кутев, художник по образование, но стоял три години на „дебела“ заплата като „бордист“ в управлението на ЧЕЗ. Само защото е социалист. На държавна хранилка. Това е цинизъм. Защото парите от приватизаторката и бордиста можеха да отидат за социални цели, а не в техните джобове.
Протеста бе употребен и от омбудсмана Мая Манолова. По най-безогледен начин. Дали тя си прави пиар на гърба на тези хора в полза на бъдеща президентска кандидатура остава да видим. Но има такива съмнения.
Във вестник „Стандарт“ от години не плащат на журналистите заплати, осигуровки, болнични и т.н. Това е публична тайна. В нарушение на всякакво законодателство, Кодекс на труда и норми. Напусналите, дори осъдили вестника, не получават никакви компенсации.
Обаче там омбудсмана не е припарил. Дума не е казал в защита на онеправданите и потискани журналисти, които са превърнати в роби.
Може би защото това не носи голям пиар успех за Манолова. Не трупа точки за президентска номинация. А и хората от „Стандарт“ не са от избирателния район на г-жата, като миньорите от Бобов дол например.
На всички е ясно, че проблемите на хората с увреждания не са от вчера. И не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Няма как това да стане. Колкото и да ни се иска. Да, майките успяха, наложиха в дневния ред на парламента своята кауза. За съжаление проблемите не са само с тях.
Трябва кардинална реформа на здравната система, трябват експресни мерки за войната по пътищата, където „системата убива“ десетки всеки ден. И още и още. И тези проблеми с оставки няма да се решат.
Но някъде нещата излязоха от контрол и майките ще провалят окончателно каузата си ако се държат като гаулайтери. Те не знаят, че медийното внимание е до време и за един час от месия може да се превърнеш в прокълнат. Питайте Димитър Върбанов как става. И когато хвърляш кал по другите, няма как ръцете ти да останат чисти.
Колко от „специалистите“ по всички въпроси, които врещят пред Министерски съвет, са помогнали на хора с увреждания на улицата, в автобуса, в трамвая или на друго обществено място ?
Това важи за всички нас. Днес видях как човек в инвалидна количка почти падна при опит да излезе от офис на банка в центъра на София. И чак когато количката тръгна да се обръща на стъпалото пред вратата, охранителят тръгна да му помага. Никой друг не си мръдна пръста. Така е в обществения транспорт, така е навсякъде. Защо да се лъжем. Та те майки с детски колички стоят прави в градския транспорт, та какво да кажем за инвалидите. Те това искат, не пари..А възможност да се чувстват като равни с нас, които имаме късмета да не сме с увреждания.
