Той припомни аферата с „компенсаторките“ и майката на Ботев Енгибарова-Шмит
Антон Тодоров разобличи с документи бившият зам.-министър на туризма Бранимир Ботев. В личния си профил във Фейсбук Тодоров написа, че Ботев ще участва в проекта за нова гражданска организация, която ще носи името „Единение“.
„Скандалната фигура на бившия зам.-министър на туризма Бранимир Ботев пак изплува на хоризонта в проекта за нова гражданска организация, която ще носи името „Единение“. Нейният Съвет на старейшините от „личности с безспорен авторитет в обществото“ щял да иска истинска лустрация за корумпирани политици.
Това нямало да е партия, а обединение на интелектуалци в борбата срещу незаконното обогатяване на властта и против корупцията, за да бъде коректив на управляващите“, пише бившият депутат.
„От латински лустрация означава изчистване чрез жертвоприношение. Странно е какво ще жертвопринася човек като Бранимир Ботев, около когото винаги е имало скандали и съмнения.
Приватизационната вакханалия по времето на Командира остави незабравими спомени във всички, които бяхме свидетели на мащабите и методите й. Анжел Енгибарова Шмит (майка на Бранимир Ботев), Александър Божков и зам.-министърката с библейско име и агентурна зависимост към Държавна сигурност бяха активни участници в доста съмнителни казуси по това време. Бившият вицепремиер Александър Божков, бившата зам.-министърка Едит Гетова, оценителката Кичка Станева и вещото лице Светлана Маринова бяха обвинени за длъжностно престъпление по следствено дело № 161/03 г. и предварително производство № 1439/03 г. на Софийска градска прокуратура, както и дело 885/04 на Софийски градски съд.
Разследвани са за издадени компенсаторни записи, с които през 1998 г. се сдобива гражданката с българско и германско гражданство Анжел Вахан Енгибарова-Шмит. Прочел съм и съм анализирал хилядите страници по тази сага, които се съдържат в архива на Софийски градски съд. В какво се изразява този съмнителен казус? Фабриката „Струг-Вахан Енгибаров“-Варна е била включена в списъка на индустриалните и минни предприятия, национализирани по силата на чл. 2 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия от 1947 г. Фабриката била собственост на Вахан Андреас Енгибаров и управлявана от него да 1945 г., когато същият е убит. След смъртта му собствеността върху фариката преминала по наследство върху съпругата му Катя Вахан Енгибарова и малолетните им деца Анжел, Роза и Мадлен.
Одържавеното имущество на това предприятия през 90-те г. на миналия век попада в активите на „ВАМО“ АД-Варна, в което правата на държавата върху 40 % от акциите му се упражнявали от министъра на промишлеността Ал. Божков. На 22 май 1998 г. Бранимир Ботев, син на Анжел Енгибарова Шмит, подава до министъра на промишлеността искане за обезщетяване по Закон за обезщетение на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ). На 25 септември 1998 г. до Анжел Енгибарова Шмит е изпратено писмо, подписано от миинистър Александър Божков и парафирано от зам.-министър Едит гетова, с което А. Шмит е уведомена, че искането й за обезщетени по ЗОСОИ е уважено по принцип и същото ще бъде предадено за извършване на експертиза и оценка от оторизирано вещо лице за определяне на точния размер.
Без да извърши надлежна проверка за установяване на правоимащите за обезщетяване, със заповед № 94-К-173/25.09.1998 г., подписана от министър Божков, същият възлага на вещото лице Кичка Станева да извърши експертиза за определяне на оценка на уваженото искане за обезщетяване с компенсаторни записи на Анжел Енгибарова Шмит. Съгласно ЗОСОИ Шмит е трябвало да бъде обезщетена само за активното салдо по нарочния баланс на фабрика „Струг-Вахан Енгибаров“, съставен по реда на глава II на Правилника за приложение на ЗНЧИМП. Според баланса на предприятието към 1947 г. стойността на капитала, за който се иска обезщетение, е 14 269 954 лв. Кичка Станева обаче изготвя исканата оценка само по активите на баланса на оценяваното предприятие, въпреки изричното изискване на чл.3, ал. 5 от ЗОСОИ за изчислението й по активното салдо.
В размера на активите оценителката, назначена от Божков, включва и вписаните в баланса неосчетоводени имущества отпреди 1947 г., които не са били опосчени и в декларацията оттогава за еднократен данък. Извършени са още куп нарушения – стойността на имотите е изчислена по формулата, записана в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имот, само, че без да бъдат отчетени двете деноминации от 1951 и 1962 г. Нещо, което е забранено в закона“, посочва Тодоров.
„Първоначално се смята, че стойността на имотите е завишена 250 пъти – тоест в огромни размери! След малко ще разберете, че за седесарската алчност няма граници, защоот според тройна счетоводна експертиза по делото в СГС, се оказва, че завишението е не 250 пъти, а цели 573 пъти!!! Така изготвената оценка е представена в министерството на промишлеността, заведена с вх. № 94-Ц-54/29.10.1998 г. и взета на ръка от деловодството от Теменужка Стоева – секретарка на зам.министър Едит Гетова. Впоследствие тази свръхзавишена оценка е представена на Александър Божков. Александър Божков разглежда оценката и въпреки, че установява, че същата не е изготвена по активното салдо на имуществото в съответствие с изричното изискване на ЗОСОИ, той утвърждава тази оценка.
Всичко това води до едно – като орган по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ, министърът на промишлеността Александър Божков издава на на Анжел Енгибарова Шмит пет броя временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи на стойност 26 171 300 000 неденоминирани лева (или 26 171 300 милиона деноминирани). Компенсаторните записи са вписани с молив в регистъра на 16 ноември 1998 г. Впечатлението, когато се запознаете с обвинителния акт и доказателствата по делото, вкл. изслушването на обвиняемите и свидетелите е, че обезщетяването на Анжел Вахан Енгибарова-Шмит е станало основно по силата на специално отношение на вицепремиера и министър на промишлеността тогава Ал. Божков и неговата заместничка Едит Гетова. Издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи незабавно са използвани от Анжел Шмит по предназначение. Според назначената по делото в Софийски градски съд през 2004 г. тройна счетоводна експертиза, дължимото на молителката обезщетение е трябвало да бъде 34 258 327 неденоминирани лева или 34 258 деноминирани.
Според същото заключение стойността на издадените временни удостоверения за притежаване на компенсаторни записи – 26 171 300 000 неденоминирани лева, надвишава 573 пъти реалнаат оценка на следващото се обезщетение по ЗОСОИ, като от предоставената в повече сума на А. Шмит са последвали значителни щети за държавата в размер на 26 137 041 673 неденоминирани лева или 26 137 041 деноминирани. Както винаги се случва по времето на Костича, вероятно и този път е абсолютно случайно съвпадение факта, че синът на Анжел Енгибарова Шмит, Бранимир Ботев, по това време е съветник на министъра на държавната администрация Марио Тагарински.
А Тагарински съвсем, ама съвсем „случайно“ по това време е отговорен за общия регистър на издадените компенсаторни записи. Само от тази сделка Анжел Енгибарова Шмид получава 5 400 000 долара. Първият и най-логичен въпрос е какъв ли е бил този индустриален гигант, след като е оценен 35 млн. пъти по-високо от „Кремиковци“, продаден за 1 $, 233 пъти повече от авиокомпания „Балкан“, продадена за 150 000 $, малко по-евтино от „Девня цимент“ (44,6 млн. $ за 70% от акциите) и горе-долу колкото първокласната Експресбанк – 32 млн. $. Обезщетяването със записи е станало с решение № РД-24-240 от 2 март 1999 г.
Три седмици след това Анжел Вахан Енгибарова-Шмит продава много изгодно записите си. Около половината от записите й са изкупени на 45% от номинала при приватизацията на „Софийските мелници“ от братя Джанкови“, пише още Антон Тодоров. „Още на 29 март 1999 г. близо 5.6 млрд. стари лева от тях вече се прехвърлят на фирма А.Р.U.S. Въпросната фирма е регистрирана в офшорната зона в щата Делауеър, САЩ, а скоро става ясно, че с тях е платена 20 % от цената на комбинат „Свилоза“, където A.P.U.S. е купувач заедно с РМД. На 6 април се прави ново прехвърляне на компенсаторни записи от г-жа Енгибарова-Шмит, а на 18 май други 10 млрд.стари лева са прехвърлени на офшорната фирма Stergy Metals Co. ltd, регистрирана в Кипър, Никозия.
Тази откровено съмнителна във всяко едно отношение сага потъна в дебрите на българския преход както стотици преди и след нея. Вече знаете – виновни няма. Божков е в един, надявам се, по-добър свят, Едит Гетова ходи до Испания и обратно, Анжел Енгибарова Шмит стана по-богата, а синът й Бранимир Ботев се превърна във вечен абонат на „фабриката за луксозни съдби“, каквато българската политика представлява. И се готви да лустрира забогателите политици! Ха сега де?“.
