Има ли пилот в президентството и какво прави там?
Тодор Александров
„Без съмнение сме изправени пред сериозно предизвикателство. Аз съм убеден, че имаме и капацитета, и силите да се справим със солидарните усилия на всички. Разработени са мерки, дадени са указания от Националния оперативен щаб… Трябва да се спазват указанията на щаба, те са ясни, но държавата с всички възможни ресурси трябва да помага. Самодисциплината, самосъзнанието, максимално ограничаване на контактите, грижата за възрастните хора, трябва да се грижим за тях“.
Това успя да артикулира, като съветски робот първо поколение, президентът Румен Радев вчера в Плевен.
Покрилият се като мишка в разгара на кризата с коронавируса държавен глава реши да се покаже и да даде ценни мисли по темата, докато цялата държава, области и общини работят в 24-часов непрекъснат кризисен режим. И успя да измъдри по-горните безсмислици. Нещо като ценните мисли на другаря Мао Дзедун:“Когато Слънцето изгрява, става светло“.
За какво отиде Радев в Плевен? За да го снимат медиите, да го дадат в новините как с бяла престилка отива в болницата. Където има един заразен. Толкова. Затова е изразходен сериозен държавен ресурс – гардове и кортежи от НСО, бензин за бронирани автомобили. Задръстване по пътищата, докато мине кортежът. Напрежение и в плевенската болница. Всеки знае, че преди визита на височайши особи персоналът се претоварва от лъскане, чистене и пудрене на болницата. За да не се изложи. А здравното заведение и без това се задъхва под карантина и затруднен достъп на обикновени граждани до него, които се нуждаят от медицинска помощ. Заради нечие его.
Като е толкова загрижен за българските лекари и сестри Радев, да беше отишъл в „Пирогов“.
Най-натоварената спешна болница в България е под карантина от коронавирус, една от пациентките почина, а лекарите се борят за живота на съпруга й. Има и други заразени под карантина. Същевременно в „Пирогов“ се местят отделения заради вируса, медицинският персонал е под карантина, не достигат кадри, а пациенти в тежко състояние продължават да постъпват там. Реално „пироговци“ работят на предела на силите си и отвъд.
Но президентът, очевидно неадекватен към очертаващата се вече световна пандемия от коронавирус, отиде да разгледа болницата в Плевен и да си говори с кмета Спартански. И какво произлезе за държавата от това? Нищо, абсолютно нищо. Важното бе, че камерите и медиите бяха там. И че пилотът от президентството се появи, за да бъде отчетено присъствието му с празни приказки: Пазете се, борбата с вируса е общо дело, дрън-дрън.
„Къде е президентът Румен Радев?“, вайкаше се на сайта си една дама, която обслужва президентството, меко казано.
И други се вайкаха за „обединителя на нацията“, който мъжествено се качи на Шипка да държи политически речи и да се подиграва на мерките срещу заразата на правителството. Когато вирусът удари и България, той се скри.
Заради воплите на обслужващите го медии и усетил, че „е в джаза“ с тотално неадекватното си поведение, реши, или му казаха, да се появи някъде и той избра Плевен. Черен пиар или пиар по време на чума. Не се получи. Човекът толкова си може, вари го, печи го, не става за президент, както каза навремето баща му.
Научили са го да говори бавно, но толкова. Това е нивото. Престоят на Румен Радев в президентството показва, че когато некомпетентен човек заеме тази позиция, спокойно може и без него.
Държавата работи в кризисен режим и без указанията на Радев. Даже по-добре. И то се вижда с просто око. Без пилота в президентството, без фамозната му жена, без Митко Есемеса и без кадровите офицери от Държавна сигурност, пребиваващи на Дондуков №2. Ако някой от пиарите му си е мислел, че Румен Радев има шанс за втори мандат, след кризата с вируса това вече е илюзия. Добре, че не сме във война, с такъв неадекватен главнокомандващ вече да сме вдигнали бялото знаме.
Каквото е поведението на Радев, такова е и на обслужващите го медии и политически маргинали като Мая Манолова и нейните „сестри“. В разгара на кризата, когато държавата е в извънредно положение за първи път от Втората световна война, тези дами лежат в палатки пред бившия партиен дом. А в „Александровска“ болница търсят доброволци заради недостиг на медицински персонал. Въпрос на ценностна система.
