Нека в Скопие прочетат писмата на Гоце Делчев на „недеформиран“ език
ДОЦ. Д-Р АНА КОЧЕВА
2-ри август 1903 (по нов стил)! Избухва Илинденско-Преображенско въстание, организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. То обхваща Македония и Одринско и е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. В Македония и Одринско са станали 239 сражения, в които са участвали 26 408 въстаници срещу 350 000 редовни войници и башибозук. Били опожарени 205 села, съвършено разрушени 12 440 къщи, избити и заклани 4694 души, оставени без подслон 70 835 души, а други 30 000 били принудени да напуснат родните си огнища и да търсят спасение в България. Къде другаде?
2-ри август 1944! Събира се първото заседание на АСНОМ (Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония) и взема решение за провъзгласяване на македонска държава и приемане като официален в нея на „македонския език“. Председател на АСНОМ е Методи Андонов-Ченто, а идейните му противници са Светозар Вукманович-Темпо, пратеник на Тито и Лазар Колишевски, водач на новообразуваната югославска Македонска комунистическа партия. Един от участниците в АСНОМ е и Киро Глигоров, първият президент на независима Република Македония. В качеството си на самообявила се за върховна представителна и изпълнителна институция, АСНОМ взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална държава в рамките на Югославската федерация. Този акт има и своята по-близка предистория – през 1934 излиза официално становище на Коминтерна, което решава, че съществува „македонска нация“. Документът е изготвен в Москва с помощта на Георги Димитров и Димитър Влахов.
И, разбира се всичко това, има и последици, напълно в духа на утвърдените комунистически практики. Политическият терор в Социалистическа република Македония през периода 1944 – 1991 г. включва репресии срещу изявени българи и дейци на ВМРО, срещу антикомунисти. По нареждане на югославското ръководство през есента на 1944 и зимата на 1945 година са ликвидирани около 1200 българи, списъците за които са одобрени от Лазар Колишевски. Според български източници жертвите на тоталитарния режим са над 23 000. Хиляди други напускат Югославия заради репресиите. Над 130 000 българи са изселени, изгонени и преследвани, изпращани по концлагерите на Титова Югославия…
В навечерието на 2-ри август 2017 г. В Скопие българският и македонският премиери Борисов и Заев подписват Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и Македония.
„Подписването на договора за приятелство показва, че там, където има политическо желание, въпросите ще се решат. България и Македония направиха историческата стъпка напред заедно„. Думите са на Зоран Заев веднага след полагането на подписите под документа, който бързо пое клишето „исторически“. Дано!
Настроението през целия ден, предшестващ третия исторически Илинден, остана приповдигнато, независимо от опита на журналистка от Макфакс за лека провокация. Тя „невинно“ се поинтересува откъде накъде, видите ли, празнуваме Илинден. „Защото празниците са общи. Да се сбием тогава? Много пъти сме го правили и всички сме велики – Велика България, Велика Сърбия, Велика Албания, Велика Македония… И от войните го докарахме Балканите да са най-бедното и най-изостаналото място в Европа. Ако искате да се върнем назад? Това е празник, който и ние обичаме„, обясни в свойствения си стил Борисов.
илинден
Знамената на илинденци през 1903 г не са изписани на македонски език.
Така или иначе празниците ще минат и заминат, а оттатък Осогово ще имат възможност да решат искат ли да вървят напред, стъпвайки на твърда почва. Като прочетат истинската история на недеформиран език, събирана от историци, но най-вече от самите участници в нея. Не онази, изопачената, често будеща насмешка, версия на МАНУ. Биха могли да разгърнат писмата на Гоце Делчев, например.
В едно от тях до Никола Малешевски се казва: „Отцѣпленията и разцѣпленията никакъ да не ни плашатъ. Действително жалко е, но що можемъ да правимъ, когато си сме българи и всички страдаме отъ една обща болѣсть!“ – И други работи казва Гоце Делчев, а той за мнозина е кумир. Както и Даме Груев, за когото големият български професор, лингвист, Л. Милетич, родом от Щип, пише следното: „Цялата българщина тогава почувства нанесения й удар, тогава се видя колко скромният Груев всеобщо е бил почитан и ценен като истински апостол на свободата…”. Може да обърнат поглед и към поезията, към истинските, нередактирани „Български народни песни“ на Миладиновци, към Райко Жинзифов, който пише: „Я сум млада бугарка, име ми е Милтана, Я сум чиста славянка, в Бугария родена, от бугарски род и бугарски плод…“ („Гуслар в собор“) или пък към стиховете на обявения за „втори Омир“ Григор Пърличев: „Ой, болгарски ти мой народе, що не гониш лош фанариот.“
Но може и да не се обръщат толкова назад. В Македония си имат истински съвременен класик в лицето на най-талантливия им и един от най-преследваните и гонени писатели, какъвто е Младен Сърбиновски. Той е автор на много романи, върхът сред които е „Шашма“, където увлекателно показва и развенчава цялата доктрина на македонизма, вплитайки я в една семейна история. Препоръчително е този роман внимателно да се чете и отсам Осогово, от него има много какво да се научи.
Самият Сърбиновски, родом от Вруток, Гостиварско, живеещ в Скопие, винаги говори с любов за България: „България е една стара златна бара на Европа и ви трябва само малко, външна, позитивна енергия, малко сода бикарбонат, за да се изтъркате и отново ще светнете със своето старо сияние“. Това ни казва той, а ние си пожелаваме неговото отношение към съседа да стане заразно по Вардара. Само това да е ефектът от договора, стига. И наистина ще се превърне в третия Илинден!
