Страната е като „Български пощи“, попаднала в ръцете на харвардските измамници
Иван Михайлов
Два месеца титаните на „промяната“, боговете на електронното управление, бизнес-ангелите на кръга „Капитал“ и архангелмихаиловците на Бойко Рашков не могат да се оправят с „Български пощи“. Уж някакви руски хакери ударили системата, уж ДАНС знаели 4 часа преди това, че ще ги ударят, уж министъра на ефективното управление Калина Константинова обеща мълниеносна реформа, но пощите, един от символите на българската държава, по-стари и от българската армия, два месеца са блокирани. Не работят.
Пенсионери висят на опашки пред клоновете, за да вземат мизерните си пенсии, но ги отпращат. Няма пари. Няма пари и за работещите в пощите, сигурно някакви „руски хакери“ са ги задигнали. Държавните пощи потъват, умират, убивани пред очите ни от „промяната“. За да се отмъкнат едни 100 милиона лева, уж за някаква реформа. Управляващите ни палячовци знаят много добре, че такава няма да има, защото няма да остане нищо за реформиране. И да се разчисти терена за частната компания на министъра на транспорта.
Вместо това служителите на „Български пощи“ препращат клиентите си към услугите на частния конкурент, собственост на доскорошния им принципал министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев. Същият, който си купи министерско място срещу 300 000 лева дарение за „промяната“.
Вижте как ни будалкат тези нагли хора. Преди два месеца правителството реши да прехвърли „Български пощи“ под контрола на Калина Константинова, семейна приятелка на Просто Киро, защото имало конфликт на интереси при Събев. Когато той стана министър през декември нямаше конфликт на интереси, изведнъж се оказа, че има.
Няколко дни след като Константинова, меринджей по ефективно управление, поема пощите „руски хакери“ ги удрят с „криптокодове“, които по принцип означават „искане на откуп“. Но добрите „руски хакери“ не искат от нас откуп, може би защото са братушки. Удрят ни и си заминават. Докато „хакерите“ мачкат пощите, частната куриерска компания на Събев удължава работното време на офисите си с цели два часа. Останалото го знаете.
Давам примера с „Български пощи“, за да илюстрирам хала на държавата благодарение на управлението на четворната коалиция, с баща и майка Румен Радев и нейното правителство, начело с КирчоКокорчовци, Ленчета и Калинки. България потъва като пощите си. А харвардските меринджеи са като оркестъра на „Титаник“, който свирил до потъването му, за да забавлява хората и да не се всява паника.
Цяла България се смее на туристическата обиколка на Киро и Лена в САЩ, срещите им с някакви подсекретарки, подзаместници и заместници на заместниците.
Преди това България се смееше на комичните изпълнения на същия палячо, уви премиер на страната, в Брюксел. Или от изявленията му от трибуната на парламента, куролациите и викането с Урсула фон дер Лайен. Със смешните му костюми и кафявите обувки на Кокорчо. С ефективната министърка, хваната за задника на премиерата на филм за трагично загинала млада поетеса. За съжаление смешното свърши и вместо комедията започва трагедията.
Благодарение на мъдрото ръководство на харвардските меринджеи и останалият офиспланктон държавата потъна. Няма сфера, която да не е блокирана. Протестират строители, полицаи, лекари, превозвачи и кой ли още не.
Няма забит нито един пирон. Няма пари за нищо. Няма пари в хазната. Въпреки теглените всяка седмица заеми. Някаква пикла, чирак в адвокатска кантора, командва държавата. Някакъв, който няма дори диплома за висше образование, се рови в „Български пощи“, като съветник на кухата Калинка, но после се оказа, че не е съветник. Не е дори и портиер в Министерски съвет.
Всички тези меринджеи са нагли, арогантни(на който не му харесва, вратата е ей там)и представят психоделичните си мисли за реалност. В последната година живеем в някаква антиутопия, с чувството, че това е сън, някакъв тъп виц. И като отворим очи ще е отминал безвъзвратно. Уви, не е виц. И сън не е. Дори в лятна нощ. А реалност. Ужасяваща реалност. Коалиционните им партньори си траят, когато си на държавната софра не можеш да говориш, защото устата ти е пълна и тъпчеш джобовете.
Изгладнели кучета ръфат държавата, разпределена по коалиционен принцип и демократични пазарлъци в моловете. Видната боркиня срещу социалните неправди Корнелия Нинова не обелва и дума за гаврата с пенсионерите и „Български пощи“. Нищо, че те са основните гласоподаватели на умиращата й партия.
Важното е официално да не се изпраща нито пирон и патрон на Украйна, а под масата и тайно фирми на червените барони да изнасят и да отчитат комисионни към „Позитано“№20, за което намеква от няколко дни и издигнатият от БСП Румен Радев. Тези пари не са от пирони.
ВИП-демократите Атанасов и Бойкикев, бойци срещу Русия, ДС и БКП са в коалиция с последната, преглътнаха шамара с декларацията за Украйна и си подвиха опашките. Софрата и далаверата са по-важни от принципите и гласоподавателите, а парите не миришат.
Мерцедесите на НСО смениха „жълтите павета“, „Орлов мост“ и лодката край Росенец. И съдебната „рИформа“. Диванният водач на промяната Слави Т. няма смисъл да коментираме. Няма такъв народ, няма такава държава и такива гласоподаватели. А като си спомня, че преди две години драмата на държавата бяха „перките“ на Графа в София, чак ме напушва смях.
При цена на бензина от 1,50 лева Радев инициира улични метежи, блокади на магистрали и сблъсъци по улиците, а при цена от 3,50 лева за литър бензин всичко в България е цветя и рози. Свири оркестърът на „Титаник“ с усмихнатите физиономии на харвардските меринджеи. За финал цитирам коментар на потребител на фейсбук страницата на „Промяната“ под гръмките съобщения за великата визита в САЩ на Киро и Лена: Като доведете Байдън, да го запознаете с Ива Митева“. Лека нощ, пътници на „Титаник“.
