Не предавайте миналото на България. Истината за българска Македония на мира оставете!

0
128
Любчо Георгиевски и Александър Йорданов Снимка: фейсбук

Останах с впечатлението от словото на бъдещия наш премиер, че и такава „сделка“ е възможна: да се изтъргува свещеното българско минало за временен келепир и алъш-вериш в настоящето

Александър Йорданов Снимка: фейсбук

Александър Йорданов, фейсбук

НЕУДОБНИ ДУМИ: ЗА ЛЮБЧО, КОЙТО ЗНАЕШЕ ИСТИНАТА…

На днешния ден през 1998 година бе избран най-младият министър-председател на света. Това бе македонският премиер Любчо Георгиевски, който едва бе навършил 32 години. А три години по-рано, т.е. едва 29-годишен, той вече бе публикувал брошурата „Коj со кого ке се помирува”. Тя и днес продължава да има ефект на политическа бомба, хвърлена върху изградената с насилие и лъжа сграда на коминтерновска Македония.

В този си труд Любчо громеше с факти и аргументи основните жалони на македонизма, т.е. на антибългаризма – псевдоучени като Блаже Ристовски, Атанас Вангелов, Йован Павловски и Иван Катарджиев. В периода 2001-2005 г. като посланик на моята страна в Р Македония и на мен се налагаше да влизам в словесна „пресметка” с някои от тези дългогодишни манипулатори на общественото мнение и фалшификатори на историята.

Любчо Георгиевски не им цепеше басма. Нападаше директно тези „злосторници“, защото те бяха извършили голямо престъпление – обслужвали бяха престъпния Титов комунистически режим. Любчо бранеше горещо борците за свобода Тодор Александров и Ванче Михайлов от словото на омразата на „сърбокомунистите”.

И директно питаше: „Защо и до днес в македонската историография липсва броят на македонските жертви, които са убивани, затваряни или пребивани по време на двадесет и три годишната сръбска окупация на Македония”. И още: „Докато македонската историография не започне да работи с документирани данни и конкретни имена… аз ще остана с личното убеждение, че дори и да се съберат всички жертви на Александров и на Михайлов, поне десет пъти ще бъдат по-малко от другите жертви и от онези кръвнища, които оставиха в наследство другарят Тито с неговите сътрудници.”

Днес и в българската политика навлизат млади хора. Но кои са те? Почти никой не ги познава, нямат зад себе си политическа биография, а директно скачат в депутатски и министерски кресла. Къде са техните „брошури“, осъждащи престъпния комунистически режим у нас? Нямат такива. Къде можем да прочетем написаното от тях в защита на българската кауза в С Р Македония. Нямат явно нищо написано, след като дори търсачката Гугъл е безпомощна да открие техни политически позиции.

За политиката те са и е много вероятно докрай да си останат анонимници. Затова пък всяка тяхна втора дума е за пари. И пресмятат все в милиони и милиарди. Истински счетоводители са те или по-скоро „адвокати на дявола“, на бизнес задкулисието. Що е време пред нас е. Ще ги видим в „действие“. И ще отсъдим.

Но засега впечатлението от първия ден на новото 47-ото Народно събрание е тягостно. Мерак има, покритие – няма. И един съвет към всички тях: не предавайте миналото на България. Защото останах с впечатлението от словото на бъдещия наш премиер, че и такава „сделка“ е възможна: да се изтъргува свещеното българско минало за временен келепир и алъш-вериш в настоящето. Не го правете. Истината за българска Македония на мира оставете.