Как Кандев обезглави КАТ, за да се подмаже на Румен Радев

Уволненията на комисарите Мичев и Ботева поставят въпроса докъде е готов да стигне главсекът-менте, за да получи титулярния пост

Глоба за паркиране върху тротоар, пост във Facebook, внезапни кадрови трусове в КАТ и демонстративна политическа суета. Така изглежда поредният нашенски сюжет, в който дребното нарушение се превръща в институционален фарс. Историята започва в изборния ден, когато Румен Радев пристига да гласува със „семейната шкодичка“, коята сам управлява.

Вместо пример за дисциплина, медиите улавят друго – автомобилът е паркиран върху пешеходен тротоар. Нарушение от онези, за които обикновеният гражданин получава фиш без фанфари, без политически ореол и без специални обяснения.

Пет дни по-късно следва второ действие: публикация на администраторите на фейсбук-профила на бъдещия премиер, в която тържествено се съобщава от името на Радев, че е платил глобата си в КАТ. „Вярвам, че пред закона всички трябва да сме равни“, твърди фейсбук-гласът на Радев. Принципно вярно твърдение.

Само че когато се налага да бъде обявено като личен подвиг, звучи повече като пиар сглобка на МВР и щаба на Радев, отколкото като гражданска доблест. Вероятно мотивирана и от съответния теч на информация около сагата с Радевото паркиране. Да платиш глоба за собствено нарушение не е геройство.

Това е минимумът, който законът изисква. Ако всеки нарушител започне да публикува статуси след плащане на санкцията си, социалните мрежи ще се превърнат в бюлетин на административното покаяние.

Но истинският въпрос не е във фиша, а в съвпаденията около него. Часове преди гръмкия пост за платената глоба се появява информация за отстраняването на ръководните фигури в „Пътна полиция“ – комисар Димитър Мичев и заместничката му комисар Мария Ботева. Съобщението е направено не от пресцентъра на МВР, а от Богдан Милчев от Института за пътна безопасност. Т

ой твърди, че изпълняващият длъжността заместник-главен секретар Георги Кандев лично е разпоредил освобождаването на двамата. Официалните мотиви и реалните причини тепърва следва да бъдат ясно обяснени от МВР. Ако има желание и санкция от Кандев, разбира се. И тук има важен детайл, който не бива да се пропуска. Мария Ботева не е просто публично разпознаваем говорител по темата за пътната безопасност.

Тя е пряк ръководител на Единния център за обработка на нарушенията (ЕЦОН) – структурата, през която преминават административните процеси, свързани с установяване, обработване и движение на санкции при пътни нарушения. Тоест човек, който по естеството на длъжността си е в сърцето на системата за глоби, фишове и административен контрол.

Като ръководител на ЕЦОН Ботева без съмнение е била подробно запозната със сагата около санкцията на Радев – от установяването на нарушението до движението на преписката и плащането на глобата. Логично е подобен чувствителен казус да е бил докладван и на прекия ѝ ръководител Димитър Мичев. Именно затова последвалото отстраняване и на двамата изглежда още по-малко случайно. Точно затова рокадите в момент, когато общественото внимание е насочено към случая с глобата на Радев, пораждат още повече въпроси. Защо в момент на обществено внимание към казуса „Радев“ се стига до обезглавяване на КАТ?

Случайност ли е времето на тези действия? Или пореден пример как главсекът на Андрей Гюров и „Продължаваме промяната – Демократична България“ Кандев се огъва според политическия вятър и неистово се опитва да стане и главен секретар на Радевото МВР? Защото Георги Кандев, на практика, също е в центъра на сцената. В системата на МВР отдавна е известно, че временните постове често раждат постоянни амбиции.

Когато решенията започнат да изглеждат демонстративно удобни за силните на деня, неизбежно идва съмнението, че някой не управлява институция, а кандидатства за титулярна табела на кабинета. МВР не е „картофена нива“, в която всеки нов началник прекопава редовете, за да покаже активност. Това е силова институция, която трябва да работи по правила, процедури и прозрачност.

Когато кадровите решения изглеждат като политически жестове, авторитетът на системата ерозира. Най-нелепото в цялата история остава друго: от един неправилно спрян автомобил беше произведен морален спектакъл. Нарушителят и бъдещ премиер Румен Радев се представя като образец на законност, а институциите около него изглеждат като статисти в режисиран сюжет. Пред закона всички трябва да са равни. Именно затова никой не бива да получава аплодисменти за това, че е платил глоба, която сам си е заслужил.