Какви и колко престъпления извършиха Бойко Рашков и Кирил Петков при незаконния арест на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова

1
3646
Рашков и Кирил Петков.

Краят на митовете за 421 тома „доказателства“ на бившия комунистически следовател. Как тримата бяха „задържани“ шест часа по-рано? Главният секретар на МВР: По време на ареста бях вкъщи. Научих за него 10 минути по-рано

Стефан Ташев

Помните ли арестите на лидера на опозицията Бойко Борисов, бившия финансов министър Владислав Горанов и пиарът на ГЕРБ Севделина Арнаудова на 17 март 2022 година? Обявени от съда като незаконни и влезли в доклада на Държавния департамент на САЩ. Осъщствени от бившия комунистически следовател Бойко Рашков и премиера на България Кирил Петков.

След шест съдебни решения обаче Рашков продължава да наглее и да иска още арести. В последната си изява пред обслужващата го Лора Крумова в партийната телевизия на ПП, Рашков продължаваше да твърди за 421 тома доказателства по делото, които съдът не видял и затова обявил арестите за незаконни.

Време е най-сетне да сложим край на тези митове и да покажем колко и какви престъпления извършиха Рашков, Кирил Петков и началниците на Националната полиция при арестите на тримата. По информация от медиите, на 17.03.2022 г. в сградата на Министерски съвет, в кабинета на министър-председателя Кирил Петков събира заместник министър-председателя и министър на финансите Асен Василев, заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи Бойко Рашков, заедно с директора на ГДНП – МВР главен комисар Венцислав Кирчев и неговите заместници, както и служители от същата дирекция, работещи по преписката срещу Борисов.

На последните се дават изрични разпореждания за организиране и провеждане на полицейска операция още същия ден.

  1. Как е планирана полицейската операция?

Да съпоставим плана за полицейската операция с нормативната уредба. Заповедта за акцията е подписана от шефа на полицията Кирчев, направил най-шеметната кариера в МВР, от началник на полицейски участък в Чероочене, Кърджалийско до директор на ОДМВР-Хасково и после шеф на Националната полиция, благодарение на връзките си с Асен Василев и доверено лице на Васил Божков в Хасково с прякор Ярето. Планът е негов.

Венцислав Кирчев
Планът за ареста на Борисов.

Ето го със съответните коментари по законност:

МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“

Рег. № 3286р-13193/17.03.2022 г.                           УТВЪРЖДАВАМ:

                                                           ДИРЕКТОР НА

                                                           ГДНП – МВР

                                                           ГЛАВЕН КОМИСАР

                                                                                 Венцислав Кирчев

                                                           гр. София 17.03.2022 г.

П Л А Н

ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ПОЛИЦЕЙСКА ОПЕРАЦИЯ

   І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

       Текст: „В ГДНП се води досъдебно производство № 3286 ЗМ- 42/2022 на ГДНП, образувано за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК.“

Норма: („Наказателен кодекс: Раздел V. Изнудване Чл. 213а. (1) Който с цел да принуди другиго да се разпореди с вещ или със свое право или да поеме имуществено задължение го заплаши с насилие, разгласяване на позорящи обстоятелства, увреждане на имущество или друго противозаконно действие с тежки последици за него или негови ближни, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

 (3) Наказанието е лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови конфискация до 1/2 от имуществото на дееца, когато:

  1. са причинени значителни имуществени вреди;

  2. деянието е извършено от или с участието на длъжностно лице;“)

Коментар № 1: Неправилно и непълно е записано основанието от НК за образуване на досъдебното производство – в случая само чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК. В случая следва освен квалифицираният състав да се посочи и общия – чл. 213а, ал. 1. (Текстът трябва да е „…чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. чл. 213а, ал. 1 от НК“.)

Коментар № 2: Подлежи на изясняване в конкретния случай, съобразно общия състав (чл. 213а, ал.1 от НК) –  каква е била конкретната заплаха – дали насилие или разгласяване на позорящи обстоятелства, дали увреждане на имущество или някакво друго противозаконно действие с тежки последици… Кога е била отправена заплахата? При какви обстоятелства и др.

Текст: „ДП е образувано по материалите на преписка вх. № 328600-59065/2021 г. с оглед наличие на данни за престъпления от общ характер.“

Коментар № 1: Тук вече се описва не едно престъпление, както в първото изречение, а вече няколко престъпления?! Кои са те? По кои членове от НК са квалифицирани?

Коментар № 2: Срещу кого е образувано досъдебното производство? Срещу неизвестен извършител, срещу длъжностни лица, срещу организирана престъпна група или друго? С какъв акт е образувано досъдебното производство? Кой ръководител е поставил резолюция – за образуване на досъдебно производство? Върху кой документ? Регистриран ли е материалът в регистър ЗМ заедно с всички съпътстващи документи? Кой разследващ полицай го е издал? На какво основание? Запознат ли е този служител, че разследването е подсъдно на Софийска градска прокуратура и компетентни са следователи, а не разследващи полицаи? Писмено сигнализирал ли е, че действията от некомпетентен орган са неправомерни? Възразил ли е по Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25 юли 2014 г. на министъра на вътрешните работи.

Задълженията на изпълнителите и на техните ръководители, съгласно Етичния кодекс, са определени в т. 62 и т. 63: 62. Държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо – пред по-висшестояща инстанция. В случай че заповедта или разпореждането бъдат потвърдени, той има право да поиска писмено нареждане за тяхното изпълнение.

  1. Държавен служител в качеството си на орган, който е потвърдил заповед или разпореждане, ангажира собствената си отговорност, ако се установи, че са неправомерни. Ако подозрението за неправомерност е било изтъкнато неоснователно с цел неизпълнение на дадена заповед, може да бъде ангажирана отговорността на съответния служител.“

Текст: „Преписката е образувана във връзка с подаден на 10.12.2021 г. сигнал от ГД „БОЕЦ“ до министъра на вътрешните работи и ГДНП, по повод публикации в средства за масово осведомяване, съдържащи снимки и видеозаписи и др. от жилище, обитавано от лица, заемащи висши държавни длъжности. В същите публикации се твърди за извършени множество криминални и икономически престъпления от бившия премиер на страната г-н Бойко Борисов, лица от неговия екип и такива, заемащи висши длъжности в изпълнителната и законодателна власт през периода на управление на министерски съвет с премиер Бойко Методиев Борисов, в резултат на което са генерирани средства и имущество с престъпен произход. Приложеният снимков материал предполага наличие на голям обем от парични средства и кюлчета в жилище, обитавано тогава от бившия министър-председател.“

Кирчев, Бойко Рашков, „Аз съм Наско“ и мутрите на Божков в Хасково.

Коментар № 1: Какви действия са предприети за установяване на истинността на получената информация, от страна на МВР и ГДНП? Какво е установено в хода на образуваното досъдебно производство 99 дни след подаването на сигнала? Назначени ли са експертизи на снимковия материал, разпитани ли са свидетели на деянието и др.? Например, разпитани ли са чистачки, камериерки и др. служители в резиденция Бояна? Искана/търсена ли е информация от НСО за външни лица, на територията на обекта, за който се споменава в сигнала?

Коментар № 2: След като има сигнали в Министерството на вътрешните работи и същевременно в ГДНП – каква е съдбата на двата идентични сигнала? Обединени ли са? Кой/кои служители са работили по тях? В какво качество са им разпределени след образуване на дисциплинарното производство? Кои служители са поставили резолюция/резолюции за образуване на досъдебно производство и защо не са изпратени на компетентната прокуратура/следствен отдел – в случая – Софийска градска прокуратура? Защо е работено по тях, в грубо нарушение на установения ред в НПК? (По-долу е дадена нормата, която е нарушена.)

Арестът на Борисов преди една година.

Пак същият текст: „Приложеният снимков материал предполага наличие на голям обем от парични средства и кюлчета в жилище, обитавано тогава от бившия министър-председател.“

Коментар № 1: Акцентът следва да се постави върху израза „ПРЕДПОЛАГА НАЛИЧИЕ“. Думата „предполага“, означава, че не са събрани никакви други доказателства, които да подкрепят предоставеният от ГД „БОЕЦ“ снимков материал. В хода на проверката следва да са събрани достатъчно доказателства за преобразуването в досъдебно производство. В случая е явно, че не са събрани достатъчно данни за твърдяната престъпна дейност.

 Коментар № 2: Сигналът от ГД „БОЕЦ“ е регистриран като преписка с вх. № 328600-59065/2021 г. и е в основата на образуваното по-късно (следващата година) досъдебно производство № 3286 ЗМ – 42/2022 г.

Представлява интерес – на коя дата точно е образувано досъдебното производство? С какъв акт? На кой разследващ полицай? Въобще – извършвани ли са процесуално-следствени действия? Какви? На какво правно основание са извършвани процесуално-следствени действия? И по указанията на кой наблюдаващ прокурор? Специалната операция следва да се съгласува с наблюдаващия прокурор. Има ли указания за съответните действия?

Норма: Наказателно-процесуалният кодекс е категоричен:

„Раздел II. Подсъдност Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция Чл. 35. (1) На районния съд са подсъдни всички наказателни дела освен подсъдните на окръжния съд.

(2) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления по … чл. 213а, ал. 2, т. 5, предложение второ, ал. 3 и 4…“

……………. ………………. ……………… ……………. …………….. ……………… …………..

„Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи

Чл. 194. (1) Разследването се провежда от следователи по дела:

  1. за престъпления, извършени от съдии, прокурори и следователи, от други лица с имунитет, от членове на Министерския съвет…“

Коментар № 1: След като е безспорно, че твърдяното от ГД „БОЕЦ“ деяние е извършено от г-н Бойко Борисов, в качеството му на министър-председател, то е безспорно, че сигналът и материалите по преписката не може послужат за образуване на досъдебно производство не само в ГДНП, но и в която и да е структура на МВР.

Георги Георгиев от БОЕЦ с банкера беглец Цветан Василев

Щом в преписката по сигнала (и евентуално извършената в МВР проверка по него) се твърди, че деянието е извършено от действащ министър-председател, досъдебното производство трябва да се разпредели на следователи и разследването по него трябва да се провежда от следователи, а не от разследващи полицаи.

Коментар № 2: Абсолютно същото се отнася и за други две лица, ползващи се с имунитет. Това  са г-н Владислав Горанов, в качеството му на министър на финансите и г-жа Менда Стоянова – народен представител в 44-то Народно събрание. Разследване по досъдебно производство срещу тях не може да се провежда от разследващи полицаи, а от следователи, съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК.

Но в противоречие с нормативната уредба, техните имена са включени в следващия абзац на Плана за организиране и провеждане на полицейска операция.

Текст: „В хода на работата по преписка вх. № 328600-59065/2021 г. по описа на ГДНП, в снети обяснения от Васил Крумов Божков се съдържат данни, за това същият е бил обект на системно изнудване от страна на Бойко Борисов, Владислав Горанов – бивш министър на финансите, Севделина Арнаудова, Менда Стоянова и др. лица от управляващото мнозинство, с възможности за влияние и контрол върху дейността на хазартния сектор, под заплахата за преустановяване възможността за функциониране на основния бизнес на изнудваното лице.“

Коментар № 1: Три от посочените четири лица се ползват с имунитет, изискващ разследването да се провежда не от разследващи полицаи, а от следователи, съгласно чл. 194, ал. 1, т. 2 от НПК. Следователно редица от длъжностни лица в МВР са действали в сговор и са нарушили категоричната норма на НПК. Техните действия и бездействия водят до персоналната им отговорност за осъществени тежки дисциплинарни нарушения и престъпления.

Коментар № 2: От посочените поименно четири лица и вменяваната им вина може да се направи обосновано предположение, че според ГД „БОЕЦ“ те са действали заедно. Дори да го допуснем – защо в този случай преписката не е разпределена за работа по компетентност на ГДБОП?

Възникват основателни въпроси относно цитираното в Плана снемане на обяснения от Васил Божков в хода на работа по преписка вх. № 328600-59065/2021 г. Обществено известно е, че срещу него са повдигнати 19 обвинения за престъпления от общ характер, същевременно той се укрива от правосъдието в Дубай.

Възникват въпроси относно спазване от полицейските органи в ГДНП на реда за снемане на обяснения по преписка от лице, което е обвиняем по други 19 досъдебни производства, както и кредитиране на доверие.

Васил Божков

Редът за разпит на свидетел извън страната е описан в чл. 139, а за снемане на обяснения чл. 236, ал. 1 и 236а, ал. 1 и ал. 2 от НПК:

Разпит на свидетел

чл. 139 (7) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс.“

„Протоколи за действия по разследването. Звукозаписи и видеозаписи

Представяне и връчване на протоколи за действия по разследването

Чл. 236. (1) Органът на досъдебното производство представя протокола за действията по разследване на лицата, които са взели участие в извършването им, за да се запознаят с него, или по тяхно искане го прочита.“

„Протоколи за действия по разследването, извършени чрез видеоконференция

Чл. 236а. (Нов – ДВ, бр. 98 от 2020 г.) (1) За проведените действия по разследването чрез видеоконференция се изготвя протокол, в който се посочват данните по чл. 129, ал. 1 и се вписват данните на всички участници в действието и на лицето, установило самоличността им. Протоколът се подписва от разследващия орган и от участниците, намиращи се при него.

(2) За проведените действия по разследването чрез видеоконференция се изготвя видеозапис по реда на чл. 239 и 240, за което всички участници изрично се уведомяват.“

Снемането на сведения е практика по реда на АПК.

Вземането на обяснения е описано в НПК и е свързано с воденето на досъдебни производства. В абзац 2 на стр. 1 от Плана за организиране и провеждане на полицейска операция е видно, че от Васил Божков са снети обяснения при работата по преписка № 328600-59065/2021 г. Предвид и другото му качество – на обвиняем по 19 наказателни дела от общ характер, не е ясно как са съчетани тези негови две качества и какво дава основание да се кредитира доверие на неговите обяснения, подкрепени ли са от друг доказателствен материал и т.н.

Не става ясно в случая – спазен ли е редът за международна помощ със съответните служби в Обединените арабски емирства за вземането на обяснения от Васил Божков. (Следва да се вземе предвид, че такива опити са правени от компетентния орган Върховна касационна прокуратура на Република България, в хода на разследването по водените срещу Божков 19 досъдебни производства. Въпреки продължителния период от време, доколкото е обществено известно, те не са завършили с успех.).

Бойко Рашков разпуска преди 20-ина години на купон на Васил Божков. Снимка: фейсбук

От посочения в Плана номер на преписката е видно, че при вземането на обяснения от В. Божков тя не е преобразувана в досъдебно производство. В противен случай регистрационният номер на документа следваше да съдържа буквите „ЗМ“ (съкратено от „заявителски материал“).

Към настоящия момент липсата на конкретна информация в Плана, свързана с регистрацията на сигнала на ГД „БОЕЦ“ под номер 328600/59065/2021 г., последващите действия и образуването на досъдебно производство № 3286ЗМ – 42/2022 г. в ГДНП, както и неяснотата за движението на сигнала, подаден в самото Министерство на вътрешните работи, изискват получаване на допълнителна информация за действията на длъжностни лица в ГДНП и МВР.

В същият абзац текстът на Плана продължава

Текст: „В резултат на това Васил Божков претърпял имуществена вреда в особено големи размери.“

Коментар: Въпреки, че в Плана не е задължително да се посочи точно каква имуществена вреда е претърпял Васил Божков, прави впечатление липсата на конкретика и бланкетно преписания текст от квалифицирания състав на чл. 213, ал. 3, т. 2 от НК – „са причинени значителни имуществени вреди“;

В случая, кой и как определи, че са причинени имуществени вреди, и то значителни? Министър-председателят, заместник-министър председателят и министър на финансите, заместник-министър председателят и министър на вътрешните работи или друг? По какви критерии?

 По-нататък, на втора страница в Плана:

Текст: „В подкрепа на горното, при проведена работна среща на 17.03.2022 г. в кабинета на министър-председателя на Р. България г-н Кирил Петков, в която освен него участват и зам.-министър председателя и министър на финансите г-н Асен Василев, министъра на вътрешните работи Бойко Рашков и ръководството на ГДНП и служители, работещи по преписката, е предоставена нова информация от страна на министър-председателя на страната г-н Кирил Петков за предоставени му доклади на ИА „ОСЕС“ и дирекция Национален Фонд“ при МФ, в които са установени системни дефицити, свързани с времеви период, когато министър на финансите е бил Владислав Горанов.

 Същевременно г-н Кирил Петков предоставя и копие от Доклад на АДФИ, № ДИД1-СФ-15/25.06.2021 г. за извършена финансова ревизия на бившата Държавна комисия по хазарта, от констатациите на който доклад са видни изводи за установени задължения в размер на 556 872 283,00 лева, както и че не е упражнен контрол от страна на закритата към момента ДКХ (към онзи момент на подчинение на министъра на финансите), която е била длъжна да осъществява такъв.“

Коментар № 1: Видно е, че така наречената „нова информация“ е получена от ГДНП на 17.03.2021 г. Предоставената от г-н Кирил Петков „нова информация“ включва доклади от структури на Министерството на финансите: ИА „ОСЕС“, и дирекция „Национален фонд“, както и доклад на АДФИ от 25.06.2021 г. – 9 месеца преди работната среща! Относно Държавната комисия по хазарта – тя е закрита с Преходни и Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за хазарта, обнародвани в ДВ, бр. 69 от 2020 г. С § 81 Държавната комисия по хазарта се закрива, още от м. август 2020 г. – 31 месеца по-рано! Действията по прекратяване на правонарушението, свързано с плащането на данъци и налози, са извършени по време, когато министър-председател е г-н Бойко Борисов, г-н Владислав Горанов е министър на финансите и г-жа Менда Стоянова е народен представител.

Оттук се изяснява, че цитираните доклади не са били приобщени към материалите по проверката на сигнала от ГД „БОЕЦ“ и впоследствие – към досъдебното производство в продължение на много месеци.

 Също така, тези материали не са анализирани по досъдебното производство, тъй като са предоставени на 17.03.2022 г. по време на работната среща. Още същият ден е изготвен и утвърден Планът за организиране и провеждане на полицейската операция – същият ден е започнала и реализацията му. От една страна – няма неотложност, тъй като материалите не са били изискани в продължение на месеци, а от друга – след получаването им, още същият ден се планира задържане на посочените в Плана лица.

Може да се направи обосновано предположение, че целта на задържането на лицата не кореспондира с работата по досъдебното производство.

Севделина Арнаудова Снимка: фейсбук
Владислав Горанов

 Коментар № 2: В Плана е описано, че така наречената „работна среща“ на 17.03.2022 г. е проведена в кабинета на министър-председателя г-н Кирил Петков. Освен министър-председателят Кирил Петков, заместник-министър председателят и министър на финансите Асен Василев и заместник-министър председателят и министър на вътрешните работи Бойко Рашков, срещата са участвали и служители на МВР с полицейски правомощия. Това са директорът на ГДНП г-н Венцислав Кирчев и неговите заместници, както и служители, работещи по преписката. (Отново не става ясно дали водещият материал е преписката или досъдебно производство.)

Тъй като в Плана е цитирано досъдебно производство № 3286 ЗМ-42/2022 г., но не са упоменати поименно ръководството на ГДНП и служителите, които са работили по преписката, следва те да бъдат установени, заедно с йерархичната им взаимосвързаност. Не е обоснована т.н. „неотложност“.

Съпоставяне на досъдебното производство с НПК

Разследващите органи нямат процесуална самостоятелност.

В случая не е спазен реда, определен в НПК, Глава седемнадесета РАЗСЛЕДВАНЕ Раздел І Образуване на досъдебно производство и провеждане на разследване.

Разследващите органи не могат да образуват досъдебно производство с постановление. Чл. 212 от НПК гласи:

Чл. 212. (1) Досъдебното производство се образува с постановление на прокурора.

(2) Досъдебното производство се счита за образувано със съставянето на протокола за първото действие по разследването, когато се извършва оглед, включително освидетелстване, претърсване, изземване и разпит на свидетели, ако незабавното им извършване е единствената възможност за събиране и запазване на доказателства, както и когато се извършва обиск при условията и по реда на чл. 164.

(3) Разследващият орган, извършил действието по ал. 2, уведомява прокурора незабавно, но не по-късно от 24 часа.“

Отново се връщаме на първото изречение в Плана за специална операция от 17.03.2022 г.:

„В ГДНП се води досъдебно производство № 3286 ЗМ- 42/2022 на ГДНП, образувано за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 и т. 5 от НК.“

Оттук следва, че ако досъдебното производство е образувано преди 17.03.2022 г. е трябвало да се докладва на прокурор, в рамките на 24 часа. Но на тази дата още не е извършено действие по чл. 212 от НПК (оглед, претърсване, изземване и разпит на свидетели). Съответно трябва да има друго действие – формален повод за образуване – по друго време. И пак трябва да е докладвано на прокурор. Без участието на прокурор не може да е обединено и с друго дело, защото редът за обединяване е описан в чл. 217 от НПК:

Обединяване на дела

Чл. 217. (1) Когато две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, прокурорът може да ги обедини, ако това се налага за разкриване на обективната истина.

(2) Прокурорът може да обедини две или повече дела за различни престъпления срещу един и същи обвиняем.“

 Не може и да са отделени материали от друго дело, тъй като отново това може да извърши само  прокурор, съгласно чл. 216 от НПК:

„Разделяне на делото

Чл. 216. (1) Когато по делото се съберат доказателства за участие на повече лица, прокурорът може да отдели материалите за неустановените и неиздирените лица в отделно дело.

(2) Когато по делото се съберат доказателства за няколко престъпления, извършени от едно лице, прокурорът може да отдели материалите за някои от престъпленията в отделно дело.“

Разследващите полицаи не могат да правят искания до съда директно за налагане на мярка за неотклонение, както и други мерки за процесуална принуда, които се постановяват от съда, но по искане на прокурор, съгласно чл. 64 от НПК:

„Вземане на мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство

Чл. 64. (1) Мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство се взема от съответния първоинстанционен съд по искане на прокурора.“

Разследващите полицаи не могат да предоставят протокол за претърсване и изземване на съдията за одобрение по чл. 161, ал. 1 от НПК – необходим е прокурор.

„Органи, които вземат решение за претърсването и изземването

Чл. 161. (1) В досъдебното производство претърсване и изземване се извършват с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд или от първоинстанционния съд, в района на който се извършва действието, по искане на прокурора.

(2) В неотложни случаи, когато това е единствена възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат претърсване и изземване и без разрешението по ал. 1, като протоколът за извършеното действие по разследването се представя от наблюдаващия прокурор за одобряване от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.“

По чл. 161, ал. 1 от НПК искането за претърсване и изземване е от прокурор.

По чл. 161, ал. 2 от НПК протоколът от вече извършено претърсване и изземване се представя от наблюдаващия прокурор на съдия.

В така посоченото в Плана досъдебно производство разследващите полицаи не могат да се възползват и от друга хипотеза за неотложност, по чл. 158, ал. 4 от НПК, тъй като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно:

„Освидетелстване

Чл. 158. (1) При оглед на лице не се допускат действия, които унижават неговото достойнство или са опасни за здравето му.

(4) В неотложни случаи, ако това е единствената възможност за събиране и запазване на доказателствата, органите на досъдебното производство могат да извършат оглед без предварително разрешение, като протоколът се представя от прокурора за одобрение от съдията незабавно, но не по-късно от 24 часа.“

Също така, разследващите полицаи не могат да изготвят постановление за привличане на обвиняем по чл. 219, ал. 1 от НПК, тъй като разследващият орган трябва първо да докладва на прокурор:

„Привличане на обвиняем и предявяване на постановлението

Чл. 219. (1) Когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в извършване на престъпление от общ характер и не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство, разследващият орган докладва на прокурора и привлича лицето като обвиняем със съставяне на съответно постановление.“

Без контрол от прокурор, разследващите полицаи не могат да приключат разследването, съгласно чл. 226 от НПК:

„Действия преди предявяване на разследването

Чл. 226. (1) Когато намери, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, разследващият орган докладва делото на прокурора.

(2) Прокурорът проверява дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно.

(3) Когато прокурорът установи, че при разследването е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила или че не са събрани доказателствата, необходими за разкриване на обективната истина, или че се налага ново привличане, той сам извършва необходимите действия или указва на разследващия орган да ги извърши.“

В медиите се  появи информация, че самият Кирил Петков се е явил като свидетел по досъдебното производство, като е дал сведения в своя кабинет на министър-председателя на Република България, вероятно на 17.03.2022 г.

Но Кирил Петков не може да се явява в качеството на свидетел-очевидец, тъй като не е такъв. Не са установени никакви очевидци на изготвянето на снимковия материал, послужил за основа на сигнала от ГД „БОЕЦ“.

По тази причина е опорочена неотложността.

За планираните от Бойко Рашков обиски, претърсвания и арести прокурор не е уведомен, за да не упражни законното си право на ръководство и надзор за законност.

Възникват въпроси:

Кога, как и от кого е образувано досъдебното производство по този случай?

В Плана още са включени още раздели:

„ІІ. ЦЕЛ НА ПОЛИЦЕЙСКАТА ОПЕРАЦИЯ

  1. Провеждане на ПСД и ОИМ по ДП № 3286 ЗМ – 42/2022 г. по описа на ГДНП: намиране и обезпечаване на доказателства, установяване на свидетели, претърсване и изземване на три адреса на територията на гр. София, изземване на предмети, вещи и документи компютри, лаптопи, таблети, флаш-памети и др. носители на електронна информация, документи и всякакви доказателства, имащи отношение към предмета на разследване, при необходимост задържане на лица и други ПСД.“

Коментар № 1: В абзац 2 на стр. 1 на Плана за операцията поименно са записани 4 имена: Бойко Борисов, Владислав Горанов, Севделина Арнаудова и Менда Стоянова. А на стр. 2, в т. 1 на Цел на полицейската операция, са записани само 3 адреса на територията на гр. София – на първите трима.  Първоначално в медиите излиза информация, че за задържани посочените в Плана Бойко Борисов, Владислав Горанов, Севделина Арнаудова и  Менда Стоянова.

Това несъответствие е индикатор за възможна промяна на плана, след изготвянето, утвърждаването му и регистрирането му. По същия начин на стр. 3 от плана е записано да се сформират 3 екипа, а не 4, както е планирана операцията за 4 лица.

Менда
Менда Стоянова

 Коментар № 2: В Плана е записано „…при необходимост задържане на лица и други ПСД.“

Такава необходимост би могла да възникне в случай, че в резултат на обиските и претърсванията бъдат установени вещи и предмети, свързани с престъпна дейност. Но впоследствие на тези ПСД се установява, че такива вещи няма. Тук възникват ключови въпроси:

– Служителите на ГДНП сами ли са решили да превишат правата си и да „надхвърлят“ определеното в т. 1 на ІІ. Цел на полицейската операция от Плана?

– Или устно им е било разпоредено от Кирил Петков и Бойко Рашков да извършат арести на всяка цена?

Или впоследствие, след промяна в обстоятелствата и явен неуспех на така наречената операция ръководството на ГДНП иска да намали щетите за себе си и подменя листове на Плана?

ІІІ. ОБЕКТИ НА ОПЕРАЦИЯТА – посочени са адресите на 4 жилища на 3 граждани (от които 2 апартамента, ползвани от Владислав Горанов). Отново прави впечатление, че не е включено жилище на Менда Стоянова, посочена в началото на Плана за полицейската операция.

ІV. ЗАДАЧИ

„1. Провеждане на ОИМ и ПСД – претърсване и изземване в помещенията, обекти на операцията.

  1. На посочените обекти ще се търсят вещи, предмети и документи, свързани с престъпната дейност на лицата (компютърни конфигурации, мобилни апарати, SIM-карти, картодържачи, счетоводни и други документи, бележници, таблети и др. дигитални данни и доказателства, парични средства и ценни предмети и вещи, относими към разследването.

  2. Провеждане на разпити на свидетели.

  3. Едновременно с извършваните ПСД водене на оперативни беседи с установените лица.

  4. В процеса на работа, съобразно възникналата необходимост и след съгласуване с ръководството на ГДНП, ще бъдат проведени и други ОИМ и действия по разследването.“

Коментар: Прави впечатление, че няма задача за арести на посочените граждани.

  1. ВРЕМЕТРАЕНЕ НА ОПЕРАЦИЯТА – посочено е начало 19.00 ч. на 17.03.2022 г.

VІ. ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ – посочена е територията на гр. София.

VІІ. СИЛИ И СРЕДСТВА

„1. Сили: – Служители на ГДНП – 6 разузнавачи от сектор „ППФКСКП“ в ОИП; 3 експерта от сектор ЕКД; 3 разследващи полицаи, 6 служители от отдел „Охранителна полиция“.“

 Коментар № 1: Екипите са 3, за разлика от планираните действия срещу 4 граждани.

Коментар № 2: В ПЛАНА НЕ СА ПРЕДВИДЕНИ ПОЕМНИ ЛИЦА ЗА ОБИСКИТЕ И ПРЕТЪРСВАНЕТО! Имало ли е поемни лица за всяко от задържаните лица? Как са подбрани? Присъствали ли са на всички действия по обиск и претърсване?

VІІІ. РЪКОВОДИТЕЛ НА ОПЕРАЦИЯТА – старши комисар Ангел Дулев – зам.-директор на ГДНП

Ангел Дулев

ІХ. ТАКТИКА НА ДЕЙСТВИЕ

  1. Провеждане на полицейската операция

При извършените обиски не са установили никакви предмети и вещи, свързани с престъпна дейност. Въпреки това са арестувани 3 граждани:

– Бойко Борисов на 17.03.2022 г. в 21:40 ч. (Освободен на 18.03.2022 г. в 19:30 ч.);

– Владислав Горанов на 17.03.2022 г. в 23:10 ч. (Освободен на 18.03.2022 г. в 18:56 ч.);

– Севделина Арнаудова на 18.03.2022 г. в 02:00 ч. (Освободена на 18.03.2022 г. в 19:25 ч.)

Коментар № 1: Предприети са действия срещу 3 граждани, вместо планираните 4.

Коментар № 2: Задържането е на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. „Полицейските органи могат да задържат лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление;“

Самите заповеди са разгледани от 6 отделни състава в 6 съдебни заседания на 2 съдилища – СРС и АССГ, които независимо един от друг са установили, че няма никакви данни за извършени престъпления. Съответно с непротиворечиви решения на и в шестте случая съдилищата потвърждават незаконосъобразността на арестите.

Коментар № 3: Освобождаването на задържаните лица трябва да е незабавно, след като отпадне необходимостта. Чл. 72, ал. 7 от ЗМВР „Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.“

Видно е, че заповедите за арест са действали съответно в продължение на 22 часа; 20 часа и 17, 5 часа. Следва да се установи:

Какви процесуално следствени действия са извършени в този времеви период, които са причини за тази продължителност на задържанията? А ако не са извършени никакви ПСД – защо са държани толкова продължително време?

Няма ли превишаване на правомощията, свързана с продължителността на задържане в трите случая?

Как тримата бяха задържани шест часа преди истинския арест? Каква е вината на шефа на Пресцентъра на МВР?

По информация от медиите, малко след 20:00 ч. на 17.03.2022 г. на страницата на ГДНП – МВР се появява информация със следното съдържание:

„МАЩАБНА ОПЕРАЦИЯ НА ГД „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ“

В ход е мащабна операция във връзка със 120 случая на Европейската прокуратура в България. Извършват се претърсвания и изземвания на много адреси. Към момента са задържани Бойко Борисов, Владислав Горанов, Менда Стоянова и Севдалина Арнаудова.

Действията продължават.“

Информацията е публикувана във всички медии.

Премиерът Кирил Петков написа във „Фейсбук“: „Няма никой над закона““

Съобщението на МВР категорично съдържа информация, че малко след 20:00 ч. вече са задържани 4 лица! Всички медии се позовават на съобщението от МВР.

Коментар № 1: При съпоставяне на часовете на публикацията на МВР и публикациите в медиите от една страна (около 20:10 ч., 20:43, 20:57 ч., 21:06 ч., 21:13 ч. и 22:40 ч.) с часовете на задържане (21:40 ч., 23:10 ч. и 02:00 ч.) се установява изпреварване на реалните събития съответно с 1, 3 и 6 часа! При това още не са завършили обиските и претърсванията! И не е ясно намерени ли са инкриминирани вещи и предмети! Дори в случай, че бяха намерени такива вещи и предмети и впоследствие те да послужат за основание за задържане на лица, пак няма основание предварително да се обявяват резултати от полицейската операция.

Коментар № 2: При съпоставяне на имената в публикацията на МВР, пренесени в публикациите на медиите, с реално задържаните се установява, че г-жа Менда Стоянова е планирано да бъде арестувана, но впоследствие не е.

Коментар № 3: Изразеното минути след новината във фейсбук от Кирил Петков „Няма никой над закона“ показва, че той е информиран за хода на полицейската операция и знае, че още няма задържани лица, но не реагира на публикуваната неистина към онзи момент.

Коментар № 4: Невярната информация е разпространена до медиите от дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ – МВР. Директорът й е пряко подчинен на министъра на вътрешните работи и може да получава разпореждания само от него. Длъжността се заема от Явор Симов.

Основателно възниква въпрос: Кога и по какъв начин министърът на вътрешните работи Бойко Рашков  е разпоредил на директора на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ – МВР г-н Явор Симов малко след 20:00 ч. тенденциозно и предварително преди събитията да изнесе към медиите очевадно невярна информация за задържаните лица?

В 21 часа официалното съобщение за арестите изчезва от сайта на МВР. Но хората, които опитват да си прикрият следите забравят, че същото съобщение от 20 часа е изпратено и до имейлите на всички медии и криминални репортери от Пресцентъра на МВР със същата информация.

Къде е главният секретар на МВР, най-висшато професионална фигура в министерството ? Заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред 24.12.2022 г. Изслушване пред Комисията на главния секретар на МВР Петър Тодоров по въпроси от професионалната сфера на ведомството. (Част от официален аудиозапис)

Петър Тодоров Снимка: Марица

„14:55 Въпрос от народен представител: Какво е Вашето отношение към ареста? Къде бяхте по това време? Вие ли ръководихте?

15:10 Отговор: По време на ареста бях в вкъщи. Научих за него 10 минути преди да бъде оповестен по медиите. Не съм ръководил действията.

Принципната ми позиция е, че арест може да се извърши спрямо човек, за който са събрани достатъчно данни за извършване на някаква престъпна дейност. Ако тези данни са в такъв обем, че да се налага задържането му, тогава да се пристъпва към такова действие…“

Заповедите за задържане на тримата са обжалвани и разгледани на две инстанции, от 6 отделни състава в 6 съдебни заседания на 2 съдилища – СРС и АССГ. Различните съдебни състави независимо един от друг са установили, че няма никакви данни за извършени престъпления. Съответно с непротиворечиви решения на и в шестте случая съдилищата потвърждават незаконосъобразността на арестите.

Така например, в Решение № 1330 от 14.04.2022 г. на 112 състав на СРС по административно наказателно дело 202211102023734 образувано по жалба на Б. Борисов срещу заповед за задържане, на стр. 3 в абзац 2 е записано:

„Според този състав на съда, до момента на задържането на лицето Б. не е събрано нито едно годно доказателство или доказателствено средство, което да сочи вероятна съпричастност на жалбоподателя Б. към престъплението изнудване. ЕСПЧ изрично е посочил, че обоснованото подозрение в извършване на престъпление предполага наличие на факти и информация, че въпросното лице може да е извършило престъпление. Такива обаче в корицата на делото липсват.“

От съществено значение е установеното от независим български съд несъответствие на целта на закона при издаването на заповедите.

Във връзка с множеството установени нарушения при планирането и провеждането на полицейската операция на 17.03.2022 г., включително и при издаването на заповеди за задържане на 3 лица, особено внимание заслужава регламентираното задължение на служителите на МВР да реагират при получаване на явно неправомерни заповеди от министъра на вътрешните работи и от директора на ГДНП.

Тези задължения са регламентирани в:

– Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР

„53. Държавният служител изпълнява процедурите, предвидени от закона, и допринася за събирането на достатъчни и годни доказателства при разследването на престъпления и други правонарушения и при установяване на причините за възникване на пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации.

  1. Държавният служител в качеството си на ръководител не използва йерархичното си положение за осъществяване на натиск върху подчинени.

  2. Държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо – пред по-висшестояща инстанция. В случай че заповедта или разпореждането бъдат потвърдени, той има право да поиска писмено нареждане за тяхното изпълнение.

– Инструкция № 8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР

Издадена е от Бойко Рашков в качеството му на министър на вътрешните работи и е обнародвана в ДВ. бр. 59 от 16 Юли 2021г.

Чл. 2, т. 3 определя, че дисциплинарната практика обхваща и упражняването на дисциплинарната власт.

Заслужава по-внимателно да се разгледа чл. 6 от Инструкцията:

„(1) Заповед е писмено волеизявление, изискващо конкретно поведение от служители на МВР, направено от:

  1. министъра на вътрешните работи;

  2. заместник-министър на вътрешните работи;

  3. служител на длъжност по чл. 143, ал. 1, т. 1 или 3 от ЗМВР към подчинените му служители.

(2) Разпореждане е устно или писмено волеизявление чрез резолюция на лицата по ал. 1, изискващо конкретно поведение от съответните служители на МВР.

(3) Заповедта и разпореждането се издават само във връзка със служебното правоотношение на служителя, не уронват и не накърняват неговата чест и достойнство.

(4) Служител, който прецени, че заповед или разпореждане са неправомерни, излага пред издалия ги писмени доводи за това, а при невъзможност – устни доводи.

(5) В случаите по ал. 4 служителят изпълнява заповедта или разпореждането след писмено потвърждаване, като отговорност за последиците носи издалият ги.

(6) Заповед или разпореждане, водещи до извършване на престъпление, не се изпълняват.

(7) В случаите по ал. 6 служителят незабавно уведомява горестоящия ръководител на служителя, издал заповедта или разпореждането.“

– Закон за МВР

„Чл. 203. (1) Тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“, са:

  1. превишаване на власт или използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица;

  2. злоупотреба с власт или доверие;

  3. умишлени нарушения на служебните задължения, които са причинили значителна вреда на държавата, МВР, юридически лица или граждани;

  4. деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата;“

 Всички цитирани нормативни текстове еднозначно определят действията по арестите като недопустими от закона и в крещящо противоречие с етичните норми за поведение на конкретни служители на Главна дирекция „Национална полиция“ – МВР.

Бившият служител на ДС Пламен Фердов като съветник на Бойко Рашков.

Една проверка ще установи доколко тежка е била принудата от страна на Бойко Рашков върху служителите, ръководили и участвали в така наречената полицейска операция.  

От множество медийни публикации стана обществено известно, че на 17.03.2022 г. в  кабинета на министър-председателя е имало среща между него, вицепремиера Асен Василев и вътрешния министър Бойко Рашков с всички разследващи полицаи, работили по този случай. Рашков и Петков нямат правомощия да дават указания, но те са давали указания и са се чудили какво да правят, че да бъде задържан Борисов.

Тези действия на Главна дирекция „Национална полиция“ по образуването на досъдебно производство № 3286 ЗМ-42/2022 г., по планирането и провеждането на полицейската операция на 17.03.2022 г. включващи незаконни арести без никакви доказателства, са извършени под разпореждането на министър-председателят Кирил Петков и заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Последният е отлично запознат с реда, съгласно Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за МВР, но услужливо предлага на Кирил Петков начини за заобикалянето му, в противоречие с всички законови норми и етични стандарти.

За постигане на нелегитимните цели, арестите се оповестяват от Пресцентъра на МВР чрез интернет страницата на министерството, преди да са се случили. Което предполага, че независимо от липсата на каквито и да е доказателства в досъдебното производство, на служителите от ГДНП е разпоредено да извършат арестите на всяка цена.

Следва да се има предвид, че редовите служители са били поставени в невъзможност да възразят срещу незаконните разпореждания, тъй като те са дошли от заместник министър-председателя и министър на вътрешните работи, в присъствието и под въздействието на министър-председателя, който играе активна роля, като се предлага за свидетел. В случая няма по-високо ниво в изпълнителната власт, когото полицаите да уведомят като висшестоящ началник.

Предвид юридическото образование и професионалния опит на Бойко Рашков, предхождащ заемането на длъжностите заместник-министър председател и министър на вътрешните работи, обосновано може да се предположи, че той е действал умишлено.

В описаните действия на Кирил Петков и Бойко Рашков по образуването и воденето на досъдебно производство № 3286 ЗМ-42/2022 г., по планирането и провеждането на полицейската операция на 17.03.2022 г. – не за легитимни цели, а за преследване на други, противозаконни цели, много вероятно в съвкупност е осъществен състава на Раздел ІІ Престъпления по служба, чл. 282 и чл. 285 от Наказателния кодекс.

По незаконните действия на Бойко Рашков и Кирил Петков, свързани с арестите без никакви доказателства, се произнесе и Държавният департамент на САЩ.

Затова не е зле прокуратурата да се задейства по следните въпроси:

  1. Кои длъжностни лица в МВР са допуснали да не се спази определения в НПК ред за образуване и воденето на досъдебно производство?

  2. Оказвал ли е натиск Бойко Рашков върху директора на ГДНП и други служители на дирекцията, за да извършат 3 ареста на 17.03.2022 г., без да са налице никакви доказателства за престъпна дейност?

  3. По какви причини пресцентърът на МВР публикува на 17.03.2022 г. малко след 20:00 ч. информация за 4 ареста, които не са извършени към този час, и без да е налице основание за арести, поради липса на установени предмети и вещи, свързани с твърдяното престъпление?