Милионерка-социалистка да се бори със спекулата е все едно министър с руски съдружници да се бори срещу Москва
Иван Михайлов
Българи, станали в 5 сутринта, се бият до смърт за „евтино олио“ в супермаркети. Мачкат се взаимно, направо се прегазват за стек от мазната течност. Пенсионер в Бургас, чакал от 7 ч. сутринта да отварят заветните врати на магазина, не издържал, посинял и паднал на улицата. Тълпата го подминала, няма време-всеки миг „ще падне заветният хълм“ и човекът издъхнал.
А „естетите“ се гнусят в социалните мрежи: Боже, боже какви отрепки, колко сме изпаднали, докъде се докарахме , как може. Може, може. И още може.
Наскоро прочетох в един текст за Путин следното изречение: Можеш да си тръгнеш от КГБ, но КГБ никога няма да си тръгне от теб. Така е и с България. Може социлизЪма на ТодорЖивковци да си е тръгнал официално преди 32 години от страната, но в душите на българите той никога няма да си тръгне. И „мазните борби“ в супермаркетите са потвърждение именно на това.
СоциализЪма на Живков, 100% копие на този в СССР, произведе дребни хитреци, които оцеляваха, защото намираха с „връзки“ и „по втория начин“ необходимите стоки, услуги и продукти в условията на хроничен социалистически дефицит,породен от командно-административна, затворена икономика. Пазарът се диктуваше от слухове. Съседът от панелката ви информираше „на ухо“ къде са пуснали чушки и други крайно дефицитни продукти в иначе празните социалистически магазини.
Познат ви съобщаваше със загадъчен вид, че негов приятел имал приятел, който е близък с „големи началници“, които пък споделили под сурдинка, че ще вдигат цените. Ти тичаш у дома, свикваш фамилията и започва изкупуване на олио, брашно, захар и т.н., ако ги намерите в магазина. Така ти като „информиран“ човек си прецакал другите, оцелял си и този път,защото имаш олио, а те нямат. И са се минали. Соцбакалиите работеха до 17 часа в петък, а събота и неделя имаше „дежурни магазини“, в които ставаше бой за парче сирене, евентуално салам или друг дефицитен продукт след многочасово висене на опашки.
Хората спяха пред ЦУМ, с предварително направени списъци на чакащи, за да си купят, евентуално, цветен съветски телевизор. Ако „пуснат“. Отклониш ли се от опашката, губиш. Прецакал си се.
Днес е същото. Манталитетът социалистически също. Да купиш 60 бутилки олио, да няма за другите, но за теб да има. Нищо, че ще отиде зян. И не само сега. Нима не виждате картините с битките по големите супермаркети преди празници. Сякаш светът свършва, а утре магазините няма да работят. Преди две години не беше ли същото преди ковид ограниченията ? Хипермаркетите бяха разграбени, изкупиха тоалетната хартия. Социалистически са и големите търговски вериги, нищо, че са „западни“ компании, но побългарени.
В суматохата около истерията с олиото една от тях решава да извърти далавера-да пусне на „промоция“ от скъпоценната мазна течност, която вероятно стои непродадена в складовете от години. Бизнесът си е бизнес. Печалбата предполагам е огромна, за сметка на „мазните битки“ в магазините и унижението на клиента.
На този фон ясно изпъква социалистическият вицепремиер и министър на икономиката Корнелия Нинова. Нинова се бори със „спекулата“ със заплахи в социалните мрежи. Как държавата щяла да приложи цялата си мощ в защита на ниската цена на олиото. Следващата стъпка на социалистката Нинова ще е национализация и конфискация, вероятно (социализЪма никога не си е тръгвал). Може и мораториум върху цените на олиото да сложат.
Това ще даде обратният ефект, характерен за социкономиката-хроничен дефицит и „черна борса“. Търговците просто ще си приберат стоката, а производителите няма да я пуснат на пазара. И в момента в доста магазини олио вече няма. Ще се появи нелегален пазар, по интернет например, с олио докарано контрабандно от Македония, Турция или Гърция. Спомнете си Симеон Дянков и шоковото вдигане на акциза на цигарите през 2012-2013 година. Тогава контрабандата прехвърли 70% от пазара, цели региони в страната употребяваха само „евтини“ нелегални цигари.
Може да си „капиталист“, може в Харвард да си учил, може да си милионер, но по душа си оставаш социалист. Така например милионерът министър на транспорта, който си плати директно за поста, бичува тези, които купуват олио и ги призовава да мислят за „държавата“. Той се бори и срещу Русия, корабите им щеше да спира, като съдружниците в куриерската му фирма са руснаци. Има някаква перверзия във всичко това.
Събев ще се бори с Москва, колкото милионерката-приватизатор-социалист Корнелия Нинова ще се пребори със „спекулата“. СоцилизЪмът на ТодорЖивковците роди този манталитет. Да се снишиш, позициите на президент, правителство и парламентарно мнозинство за войната на Русия срещу Украйна, да си траеш, докато отмине бурята. Да не дразниш началството. Да чакаш да те „оправят“, да ти решат всички проблеми, да ти намерят работа, да ти ДАВАТ заплата. И де се чудиш защо живееш в тази кочина от себеподобни. Да броиш жалките 40 лева, давани за нощувка на хора останали само с дрехите на гърба си, изоставили дом, семейство и близки. Да дадеш подслон на тези хора, като се саморекламираш, но на другия ден да се жалваш, че държавата не ти плаща за това.
Да се репчиш на Русия, но да не искаш санкции за внос на руски петрол и газ. Нещо като дървено желязо. В зората на демокрацията хората казваха, че трябва да минат няколко поколения, за да станем нормална държава. Оказа се, че за България е точно обратното.
Управляват ни деца и внуци на комунистическите номенклатурчици, а благодарение на „прогресивни професори“ в учебниците няма и дума за зверствата на комунистическия режим. Затова довчерашни хлапета хвалят Тодор Живков, защото бабите им казали, че ходели без пари на море цели 14 дни, а билетчето за трамвая било 6 стотинки. А 80% от българите в чужбина са путинофили.
СоциализЪма е жив в България повече от всякога. Затова не се учудвайте на „мазните борби“ днес. Ще ги има и утре и до край.
