Пари са предвидени само за мюфтийството и Българската православна църква, а останалите, дори традиционни вероизповедания няма да видят нито лев
Николай Панков, експерт по националните въпроси
Вече е правен факт гласуваният на първо четене проект за изменение закона за вероизповеданията както на „ конституционното „ мнозинство Цветан Цветанов, Мустафа Карадайъ и Корнелия Нинова, така и този на МВРО, подкрепен и от депутати на групата на „Обединените патриоти”. Дни преди това мнозинството и опозицията успяха да се договорят и да придвижат към пленарна зала за обсъждане дългоочаквания закон за вероизповеданията.
На основание чл.87, ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал.1 от ПОДНС в деловодството постъпи проект за изменение и допълнение на сега действащата правна уредба http://www.parliament.bg/bills/44/854-01-34.pdf . Различните вероизповедания в България с основание очакваха това да се случи и голяма част депозираха все отрицателни становища по предложенията.
Още през миналата година напрежението бе подгрявано от „Обединени патриоти“. От коалиционния партньор на Патриотите – ГЕРБ заедно с опозицията, бе внесен проект за закон, според който финансирането от чужбина трябваше да бъде ограничено, а пари да се разпределят на православното и мюсюлманското изповедания.
За потребност от нова регулация в сферата на религиите направи заявка и служебният премиер Огнян Герджиков по внушение на президента Румен Радев, но скандалния законопроект бързо бе свален от сайта на министерството на правосъдието.
Вероятно под натиск на Красимир Каракачанов, служебният премиер, неочаквано прекрати получаването на средства от Дирекцията по вероизповедание на Турция/Диянет/.
В резултат, над 800 имами останаха без заплати и някои от тях потърсиха прехраната си в чужбина. Главният мюфтия Мустафа Хаджи изрази огромната си изненада от денонсиране на междуправителственото споразумение от 1999 г., според което Законите на България позволяват на вероизповеданията да получават помощи отвън.
Сега обаче предвкусвайки харчлъкат на горницата от 15 милиона лева великодушно се изказа и за по малките вероизповедания и за търсене на преподаватели от Европа и за хармоничност с правителствената политика след нарочна среща с премиера Борисов.
От своя страна Борисов отиде на крака в Св.Синод и лично увери Патриарха, че никой няма да пипа парите на църквата и като подви колене и на патриотите, каза , че свещениците ще получават колкото учителите. Странно, но в делегацията за височайшата аудиенция при главата на българската църква не бе поканен Цветан Цветанов, който упорито търсеше „коалиционния” си партньор по законопроекта да съгласува звучния шамар на БПЦ с отрицателно становище по законопроекта Карадайъ и Нинова запазиха дълбоко мълчание.
В тази необичайна шетня остана неизяснен въпросът какво налага това бързане и защо само мюсюлмани и православни са облагодетелствани от законопроекта, подкрепен единствено от Министерството на финансите?
Парламентарната история показва, че когато става дума за рестрикции на религиозната свобода, в Народното събрание се формира винаги едно твърде голямо мнозинство, трудно постижимо по други въпроси, както традиционно от левия и националистически политически сектори, но и от дясното политическо пространство.
Следва да се отбележи, че в периода след 10 ноември 1989 година в отношенията църква-държава демократичните реформи настъпват най-трудно, най-болезнено и дори, че този процес все още не е завършил, и то по отношение на принципни проблеми. Приемането на тези поправки би означавало решително завръщане към откровен контрол по отношение на упражняване правото на вероизповедание, към неговото противоконституционно ограничаване, задълбочаване на демократичните противоречия, неразрешени с действащия Закон за вероизповеданията и зачеркване на демократичните постижения в областта на човешките права въобще.
Цели на законопроектите
В мотивите на двата законопроекта единодушно се заявява, че изминалите „петнадесет години“ от приемането на действащия Закон за вероизповеданията са го направили анахроничен, съответно – неспособен да отчете някакви „съвсем различни условия на живот“, които били настъпили. Трудно да се разбере в какво точно вносителите виждат тази радикална промяна или просто се приема, че времето само по себе си износва бързо всеки закон. В мотивите са изложени следните основания, неподкрепени с каквито и да са факти: „През последните няколко години в страната се наблюдават тенденции за навлизане на чужди вероизповедания и проповядването на религии и религиозни учения със съмнителен, дори агресивен характер. През последните години се констатира, че на определени места в страната се проповядва радикален Ислям и в страната навлизат чужди религии, които нямат регистрация в страната, а техните ритуали, обичаи и специфики, на само са чужди на българина, но съставляват намеса във вътрешния мир в страната и представляват заплаха за националната сигурност.“
И още: „ В съответствие с конституцията и целите на законопроекта предлагаме въвеждането на забрана религиозните общности и институциите да получават финансиране от чужди държави и лица за възнаграждение на свещенослужителите в религиозните институции” и като еманация на загрижеността за доброто здраве на нацията се предлага „ Това трябва да се ограничи от евентуалното участие на чужди граждани в религиозните служби, което е гаранция за религиозните свободи на лицата, от другите организационни дейности и др. като категорично се предотварти всякаква възможност за злоупотреба с религиозни свободи и използването им за параван за други цели с насоченост срещу националната сигурност, обществения ред , народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица , както е посочено.”
Тези абстрактни, разтегливи и в изрази като „нарушаващи вътрешния мир в страната и националната сигурност в страната“ направо абсурдни констатации, стават още по-нелепи на фона на заложения и в двата законопроекта най-важен метод за постигането на целите им –финансова прозрачност.
Мустафа Карадайъ прокарва в законопроекта си процедура за пряка намеса на държавата по отношение на изборността на ръководни кадри в изповеданията. И понеже е невъзможно да се каже само за мюсюлманското, всички които имат мандатност са подложени на ударите на закона, а именно когато след изтичане на даден управленски мандат ръководството не свиква нова конференция една трета от местните поделения обявяват това на Дирекцията по вероизповеданията и след това избора на конференцията се обявява за законен.
Никой обаче не си зададе в въпроса, че и църковно- народният събор има мандат и миряни и архиреи също могат да го свикват и променят устава на БПЦ, пък от там и ръководството й, но втренчени в държавните пари църковниците забравят да данайските дарове!
Регистрацията
Съгласно първото предложение на за допълнение на парг. 5 от Закона за вероизповеданията се предлага в чл.20 в глава имущество и финанси създаването на нова алинея :„чл. 20 а/1/ Когато 6 месеца след изтичане на мандата на ръководните органи на вероизповедание не са предприети действия за избирането на нови ръководни органи, не по –малко от една трета от регистрираните местни поделение на съответното вероизповедание могат да приемат решения за провеждането на избор на нови ръководни органи, за което уведомяват Дирекцията „Вероизповедания” на Министерски съвет./2/ В случаите по ал.1 изборът на нови ръководни органи се провежда не по-рано от 1 месец от рещението на местните религиозни общности и не по късно от 6 месеца”
Без всякакво съмнение този текст влиза в пряко противоречие с прокламираното в първите две алинеи на същия член от закона, а именно, че:„Чл. 2. (1) Правото на вероизповедание е основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо.
(2) Правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали.”
Във втория законопроект има разлика относно това в кой текст е по-подходящо да се въведат ограниченията, които цели първият законопроект. Вносителите избират допълнение на чл. 7, в който действащият закон прави изчерпателен списък на елементите на правото на вероизповедание, като така всъщност разширяват обхвата на ограниченията, предвидени в първия законопроект. Предложението гласи:
В чл.6 в т.7 думите, като и ” да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения , при спазване на законовите изисквания” се заличават.
Очевидно и двата законопроекта предполагат, че личното упражняване на правото се поглъща и включва в дейността на вероизповеданията като колектив, като цяло, т.е. личното право се разглежда в контекста на вероизповеданието и не се изключва от него, колективните измерения и форми на правото не се схващат като функция на индивидуалната му и лична природа.
Това законово предложение предвижда поставяне на съдържанието на личното, субективно човешко право на вероизповедание, признато като такова и от Конституцията в неговата пълнота, в зависимост от съществуването на един колективен субект, който при това притежава и качеството на юридическо лице.
По този начин изцяло се обезсмисля и парира действието на съответните норми в Конституцията и действащите норми на чл. 2 и 6 от Закона за вероизповеданията. Оправомощен колективен субект са и поделенията на регистрираните вероизповедания, които са юридически лица. Това означава, че поделенията на вече регистрирани вероизповедания, които не са юридически лица, каквато възможност съществува сега в Закона за вероизповеданията и техните членове ще престанат да разполагат с възможността да упражняват по същество личното си право на вероизповедание.
И така логиката на функционалната връзка между личното право и регистрацията на религиозната общност се обръща наопаки. Според българската конституция е безспорно, че регистрацията на общността като юридическо лице е право на вярващите, а не задължение за тях.
Предоставянето на такъв статут е задължение за държавата. Това право естествено произтича от индивидуалното лично право на вероизповедание. Регистрацията е реализация на желанието и правото на дадена група вярващи на институционален живот, участие в гражданския оборот и пълноценно обслужване и защита интересите на общността. Новите законодателни предложения са пълно противоречие с тези характеристики на правото, като акцесорното право на придобиване качество на юридическо лице се превръща в предпоставка и изискване за упражняване на основните елементи на религиозната свобода въобще.
Трябва да добавим, че въпреки особения режим на Закона за вероизповеданията и твърде спорния му характер като цяло, регистрацията в него е решена като право за вярващите, а не като задължение и режимът остава по същество регистрационен, а не разрешителен.
И така – предвижда се контролът по отношение на религиозните общности чрез т. нар. регистрация да се осъществява по два начина – на първо място като тя става задължителна предпоставка за упражняване на правото, а от друга въвеждането на преценка на държавата дали тя да бъде извършена, следователно – дали въобще да бъде предоставена правната възможност да бъде упражнявано правото от членовете на определена религиозна общност.
Конституционни и международни стандарти
По този начин предложенията и в двата законопроекта ни връщат към тоталитарното законодателство, където регистрацията на религиозните общности винаги е представлявала специален режим, по същество в противоречие с буквалния смисъл на думата, която предполага акт на обвързана администрация, и се превръща в лиценз от страна на дъжавата за упражняване на религиозна дейност.
Това положение изхожда от политическата презумпция на тоталитарната доктрина, че частното е производно на публичното, поради което публичното е водещо и детерминира частното. В този контекст се приема, че държавата разполага с някакви първични прерогативи по отношение на субективните права на гражданите, т.е. – че те са относителни и зависят от нейната воля и те се раздават на концесия в зависимост от преценката на съответния орган.
Нещо напълно противоположно с либерално-демократичната концепция за абсолютния характер на човешките права, които произхождат от естеството и принадлежат на човека по рождение. Струва си да отбележим казаното от проф. Коул Дъръм за регистрацията на вероизповеданията като критерий за демократичност – „законът на една страна относно юридическите лица на религиите е решаващ тест относно нейните постижения в подпомагането на свободата на религия и убеждения.“ Накратко – тези предложения очевидно не издържат един такъв решаващ тест.
Предложените промени са в противоречие с ангажиментите, които държавата е поела по отношение на защита и насърчаване на религиозната свобода като член на ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз, ОССЕ и със собствената си Конституция, съгласно чл. 5, ал. 4, от която „Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.“
ОССЕ в лицето на своя Офис за демократични институции и човешки права и Венецианската комисия извършват сериозна работа по обобщаването на тези ангажименти, произтичащи от международното право и практиката на ЕСПЧ в своя общ документ „Ръководство относно статута на юридическо лице на религиозните или верски общности“ , където регистрацията и придобиване качеството на юридическо лице се разглеждат обстойно.
Съгласно практиката на ЕСПЧ разрешение от държавата не може да бъде поставяно като условие за упражняване на свободата на религията или вярата. Свободата на религията или вярата, изразявана самостоятелно или в общност с другиго, публично или частно, не може да бъде обект на предварителна регистрация или други подобни процедури, тъй като тя принадлежи на човешките същества и общности като носители на правото и не зависи от разрешение.
Свободата да изповядваш религия или вяра в общност с другиго е призната на човешките същества като носители на правото и не може да бъде обект на каквито и да са предварителни ограничения чрез използване на процедури по задължителна регистрация или други подобни процедури.
Международното право дава защита на религиозните или верски общности, без оглед на това дали те се ползват или не от статут на юридическо лице. Независимо от метода, избран за изпълнение на своето задължение да осигури статут на юридическо лице на религозните или верски общности, държавите трябва да осигурят такова действие на националната правна рамка, което да съответства на международните съглашения в областта на човешките права, по които те са страни, както и на техните други международни задължения.
Страните трябва също да осигурят достъп до придобиване качеството на юридическо лице, който да не е по-труден за религиозните или верски общности, отколкото за другите видове групи или общности.
Относно придобиване статут на юридическо лице държавите, страни по съответните международни догоорености, трябва да се съобразяват с тях, както и с ангажиментите към ОССЕ, като това означава, че наред с другото религионите и верски общности трябва да бъдат в състояние да упражняват пълния обем от религиозни дейности и дейности, нормално упражнявани от регистрираните неправителствени организации.
Друг съществен аспект е една шапка пари да бъде раздадена на мюсюлмани и християни, православни на базата себеопределение на миряните и то в рамките на 1 %, а възнаграждението за пастирите е 10 лв. на вярващ, с едни лев по малко от партийната субсидия.
Схема замислена от министър Горанов и Цонев от ДПС за харчене на излишъка в края на годината, защото до края на 2018 г. ще има едни пари ,след това други пари за 2019 г. за двете изповеданията. Но тавана ще е 15 милиона, никъде в законопроекта на конституционната„ коалиция” не се казва за какво , а само колко най-много и индиректно е казано кого. Останалите, дори традиционни вероизповедания няма да видят нито лев.
ВМРО решава по сериозна задача от тази чисто математическа на ГЕРБ,ДПС и БСП, те разработват механизъм за преследване на използването на религията за политически цели, ограничаване или прекъсване финансирането от чужбина на вероизповеданията и за финансиране на училищата и свещенослужителите.
Въпреки, че законопроектите бяха докладване и приети на първо четене, не се задават никакви дебати между двете четения и никой не приема на сериозно искането на ВМРО да се проведе широка дискусия от отлично информирани източници се сдобихме с информацията, че до двадесет дена ще бъде приет законопроекта на „коалицията” на второ четене.
В тази връзка какво като протестантките деноминации, католическата църква, арменската и други остават зад борда с изискването за минимум 70 000 последователи. Възраженията за непълнота, противоречие с конституцията дори категоричното становище на Мустафа Хаджи, че измененията служат за гарантиране на националната сигурност, все едно вероизповеданията я нарушават.
Обществото ще бъде свидетел на купуването на една индулгенция от православната църква от една страна с максимум 15 милиона лв.,а от друга страна на едно пришиване с държавни пари на мюсюлманското изповедание към ДПС, от трета страна се очертава една голяма нула по отношение на останалите религиозни конфесии, някои от тях тоста влиятелни в света като протестантските и католическата църкви.
А промени в закона са нужни, защото двете големи изповедания са крупни арендатори, крупни производители, крупни разпределители на средства придобити от стопанска дейност и не изразходвани за издръжка на свещенослужителите и поддръжката на храмове. Само Мюсюлманското изповедание дължи на фиска около 8,240 000 лв., а към общините размера на задълженията е към 5 000 000 лв. Тогава наливането на пари от горановия излишък какви проблеми решава?
Ще бъде ли криминализирано търчането на мюфтии и пастори по митинги на политически партии, ще се използват ли свещени писания за люти клетви спрямо политически опоненти, ще имали купуване на души и гласове от амвони и кафенета и най- вече ще се преодолее ли разкъсването и сагрегирането на нацията! Не към това законодателите дори не посягат.
Също така няма да има ограничаване на радикални проповедници да радикализират вярващите , да ги настройват срещу държавата и други религии, също така финансирането няма да се ограничи от вън или да се постави под контрола на държавата. Демагогията ще доминира на здравия разум и закона се превръща все повече в лобистка на една безпринципна коалиция на конституционното мнозинство ГЕРБ , ДПС и БСП , чиято основа е все така неизвестно както и целите които си поставя и проблемите които решава.
