Нека премиерът „Слънце“ да слезе от облаците, където го качиха блюдолизците
СТЕФАН ТАШЕВ
Ако спечеля, печели цял народ! Ако загубя, губя само мене си! Всички знаем тази велика фраза на Васил Левски, който умря на бесилото за България.
Аналогиите с Левски в нашето време обаче са меко казано неуместни. Нещо повече премиерът на България, който сам се сваля втори път от власт, изживява в последните дни „катарзис“ от „АЗ“ до „НИЕ“.
Коренно противоположно на завета на Левски. Докато Борисов управляваше и обикаляше да реже ленти многократно натякваше думата „АЗ“- „Аз им дадох пари, Аз нося отговорност, Аз им казах да направят това, Аз построих магистралите, Аз, Аз. Както сам сподели в пристъп на откровение: „Над мен е само господ“.
Миналият месец услужливите му пиари, които освен да му държат телефона и да се хилят край него за друго нищо не стават, пошушнаха на Пеевските медии как Борисов „мачка“ на извънредно заседание на правителството министрите от Реформаторския блок. Вбесен от фразата по негов адрес „Бай Хуй“ изречена от Радан Кънев.
„Москов аз пиле шарено ли съм“, „Кунева искаш ли да ТИ спра парите за образование“ бяха част от крилатите мъдрости на Борисов, недосегаем във висините на властта. Паметно ще остане предизборното изпълнение на Бойко Борисов в Благоевград когато накара кмета Камбитов „да излезе и да благодари“публично , защото „Колко много пари ти дадох“.
Властта обаче е временно нещо и в това се наложи да се увери дори лидерът на ГЕРБ на 13 ноември. С посърнал вид Борисов обяви оставката на кабинета в нощта на втория тур. И сякаш заговори друг човек- „НИЕ останахме неразбрани от хората“, „СВЪРШИХМЕ много работа, но нещо не е наред“, „Хората не НИ разбират“ и тн. Когато се къпеш във властта си обираш овациите на медиите блюдолизци всичко си ТИ. Когато се провалиш с гръм и трясък на изборите виновни са НИЕ.
Виновни са Реформаторите, Патриотичният фронт и световният империализъм, но не и ти. Всемогъщият Борисов, май се оказа не толкова всемогъщ. И „началника отгоре“ нещо го разлюби май.
Не е зле премиерът Слънце в оставка да слезе от облаците, където го държаха пиарите, услужливите му съветници и медиите блюдолизци и да погледне света с очите на нормалните хора. Нещо което той отдавна е забравил. И тогава България няма да му се стори толкова розова.
Защото от 2009 г, когато дойде на власт като алтернатива на статуквото до 2016 г той вече се превърна в същото статукво. И с право е наречен премиер на „застоя“. Трябва много да мразиш българите, за да превърнеш страната в тази кочина, която ни оставя Борисов, маскирана като „стабилност“.
Да пенсиите са стабилно ниски, не са й мръднали, същото важи за жалките в сравнение с ЕС заплати, докато цените за 7 години на стоки, храни и какво ли не летят нагоре. Да стабилни са само монополистите като „ЛУКойл“ и сие с чийто босове Борисов си играе карти и мачлета. Стабилен и непоклатим е моделът „КОЙ“, олицетворяван от олигарха Делян Пеевски и тези зад гърба му, спечелили поръчки за милиарди. Докато дребният и среден бизнес се бори за оцеляване. Стабилно в боклука останаха несъстоялите се реформи като съдебната, разкрачената външна политика и жалкият стандарт на живот оставен ни като завещание от държавно-общинския олигархичен модел на управление на Бойко Борисов. Който сега се крие зад колективното „НИЕ“.
