И какво ще получим, ние данъкоплатците, в замяна ?
СТЕФАН ТАШЕВ
Както обещах вчера, предоставям на вашето внимание кратък анализ на това което държавата (отново напомням, че това сме ние – българските данъкоплатци) предоставя на служителите в МВР с идеята те да си вършат по-добре работата.
Тук отново ще става дума за пари, разбира се не под формата на заплати, а под различни други форми, но понеже са пари все някой ги плаща и ми се иска да знаете кой.
Е това сме именно ние – данъкоплатците. Ще допълня разбира се, че това са напълно законни пари , тяхното заплащане произтича от закона за МВР, но понеже от протестите на синдикатите оставам с усещане за някаква вина , че съм едва ли не длъжник, ще поразсъждавам по темата за мое, а и ваше успокоение, дами и господа.
На първо място, не мога да не засегна вездесъщите 20 заплати получавани при напускане или пенсиониране. Заради тях със закона за МВР сме задължени в размер на приблизително 1 милиард и 200-300 милиона, които слава богу са ни разпределени на порции, за да можем да ги понесем.
Тези пари нямат никакво смислено, съвременно обяснение и аз съм склонен да ги възприемам като една награда, дарение за честната , отговорна и всеотдайна работа в интерес на обществото и родината.
Тук някой с основание може да ме упрекне, че съм дълбоко заблуден, но дори и да е така предпочитам да гледам позитивно на заобикалящия ме свят.
Сега синдикатите в МВР искат 20% процента увеличаване на заплатите, което ако се изпълни, автоматично ще доведе до нарастване на сумата за „награда“ в края на службата на около 2 милиарда лева ,която данъкоплатците ще плащаме на порции за времето на работния цикъл на служителя в МВР.
Молбата ми към министър Радев е да поиска аргументи за това, от името на българските данъкоплатци , какво ще получим ние в замяна, ама конкретно и не с общи обещания, а с резултати.
Или как ще консумираме повече сигурност в резултат на работата на МВР. И макар да е законосъобразно, то честно ли е, морално ли е , справедливо ли е да се получават пари за едно и също нещо, но под различни форми (напоследък често се замислям за това съотношение закон-морал-справедливост и да призная не съм особено очарован).
На второ място, получаваните от служителите на МВР безплатно за тях, но не и за Нас : професионално обучение в Академията на МВР, медицинско обслужване в болницата на МВР, почивни бази, лавки и столови за хранене, дрехи и др.
И за тези напълно социални дейности се харчат приблизително между 200-300 милиона лева годишно от държавния бюджет. Но както става ясно от досегашните разговори между социалните партньори в МВР тези огромни суми, държавни (наши) средства не са обект на коментари.
Тяхното предоставяне се възприема като нещо нормално, дължимо и напълно интегрирано в природата на служителя, поради което ненакърнимо и притежавано по аргумент от екзистенциалното съществуване.
И тук отново с молба към министъра на вътрешните работи да поиска реални аргументи, обвързани с резултати от изпълнение на основните задължения на служителите по повод огромните ни разходи за социални дейности в МВР.
И така на принципа равни права-равни задължения. По пътя за постигане на по-добро, адекватно, справедливо и заслужено възнаграждение или по-добре да го наричаме – заплата. В противен случай и нашето МВР ще мине през историческия път на грузинското, което бе закрито. И се направи ново.
Между другото-по повод протеста на полицаите от 5 юли 2017 г., Асоциацията на индустриалния капитал излезе с остра позиция срещу него. В нея работодателите също намекват за закриване на МВР по грузински модел.
Декларацията им мина някак незабелязано за медиите, но в нея има стряскащи факти.
Вече години наред, сме свидетели на постоянен натиск за увеличаване на разходите за сектор „Сигурност”, без да сме свидетели на подобряване на усещането на гражданите за гаранции за собствената им сигурност или за тяхното имущество. МВР продължава да бъде НЕреформирано и свръхнаселено, а исканията за увеличаване на заплатите са постоянно на дневен ред.
Едновременно с това броят на извършените престъпления не намалява (превенцията е на ниско ниво), а разкриваемостта не бележи ръст. На индустрията се налага да издържа, образно казано, още едно МВР в лицето на частните охранителни фирми, които охраняват собствеността на предприятията. Възниква парадоксът, че частните охранители се справят по-добре със задачите си при много по-ниско заплащане на служителите им, без да отчитаме изобщо допълнителните привилегии на служителите на МВР, пишат работодателите.
Според тях натискът на служителите на МВР граничи с рекет.
Всъщност, по данни на Евростат, през 2014 г. България излиза на второ място в ЕС по дял на разходите за сигурност в държавния бюджет. За миналата година България е заделила за нуждите на сигурността цели 7 на сто от държавния бюджет. Средният дял на разходите за сигурност в ЕС е приблизително 3,7 на сто, се казва в декларацията.
Напълно споделям тяхното мнение. С една добавка-огромните разходи за сигурност дават доста мижави, меко казано, резултати. Какво получава данокъплатецът в замяна? Под 40% разкриваемост на „битовите” престъпления.
Излиза, че МВР, най-големият потребител на бюджетни средства в държавата, е каца без дъно, в която само се изливат едни пари, а ефективността от тази „инвестиция” е равна на нула.
Както написах вчера, комунизмът е жив в МВР, след като държавата, напълно безплатно, спонсорира синдикатите като им събира членския внос, дава им служебни коли, по-дълги отпуски и други екстри. А уж комунизмът си беше отишъл ?
