От ГЕРБ предложиха допълнение в Конституцията за да отпадне давността при престъпления, свързани с приватизацията.
Изменението ще бъде в член 31, като се създава алинея 8 с текст:
„Не се погасява по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за тежки престъпления, извършени по повод приватизацията в периода 1992-2017 г.„
1992 г е началната, защото тогава е приет първият приватизационен закон. Търси се консенсус между партиите в парламента, за да бъде променен основният закон по темата с приватизацията.
Преди две седмици премиерът Борисов обяви, че при раздържавяването са били откраднати над 30 млрд. Лева. Тоест това не е приватизация, а грабеж. Дали е така ?
Breaking.bg ще предложи на читателите си текстове по най-скандалните приватизационни сделки, които ако бъде одобрен проектът на ГЕРБ, ще бъдат в полезрението на ДАНС, МВР и прокуратурата.
Започваме със сделката за авиокомпания „Балкан“, която остави на практика държавата без национален превозвач, а над 1000 души без работа.
През 1997 г. започва втори опит за приватизация на Авиокомпания „Балкан“ с помощта на консорциума „ТОБ-Спийдуинг“. В него в съдружие влизат „ТОБ-Тройханд Остойропа Бератунг гезелшафт“, известен източногермански приватизатор и Спийдуинг, фирма на Бритиш еъруейз.
В предложението за приватизация не е предвидено какъв процент от авиокомпанията ще се продава. Тя все още се води с капитал 3 млрд. лева. Получените оферти обаче отново са определени като неприемливи най-вече поради незадоволителните гаранции за платежоспособност на фирмите подали оферти.
Според представител на авторитетната инвестиционна фирма „Брюлет, Бари, Фармър и Корандо“, „ТОБ-Спийдуинг“ погрешно е консултирала Агенцията за приватизация по отношение на метода на продажба. Избран е метода на наддаване, с идеята да се елиминират всички, с изключение на няколко кандидати.
Предвиждало се е само потенциалните купувачи, включени в шортлистата да бъдат поканени да направят проучване (due diligence) и след това да преговарят. Проблемът на този метод идва от огромния размер на дълговете на авиокомпания „Балкан“, които правителството иска да бъдат поети от купувача, плюс изискването да се финансира обновяването на самолетния парк.
Това означава бъдещият купувач да има на разположение стотици милиони долари за една авиокомпания, която е докарана до състояние да генерира загуби. Сериозните потенциални купувачи просто няма как да участват в такава процедура.
Всеки истински купувач би искал да преговаря директно с кредиторите, преди действително да се включи в сделката за покупка на авиокомпанията. Към 31 декември 1998 г. дружеството отчита общи задължения в размер на 197 207 240 хил. стари лева. Брутният финансов резултат на дружеството за 1998 г. е загуба в размер на 9 375 134 хил. стари лева.
През февруари 1999 г. е обявен нов срок за набиране на оферти. Във връзка с това KPMG изготвя актуализиран правен анализ, приватизационна оценка, информационен меморандум и документация за участие в преговорите. Оферти са подадени от Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел; Руски авиационен консорциум; Ulrich Benteler, Германия; Air Rent, Люксембург и Data Control Holding S.A., Люксембург. В същия ден е депозирано и писмо от Еър България, потвърждаващо интереса им.
След анализ на предоставените оферти и въз основа на допълнително изисканите разяснения, допълнения, банкови гаранции и проведените срещи, комисията за приватизация на Авиокомпания „Балкан“ ЕАД, взима решение преговорите за купувач да продължат със: Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел; Ulrich Benteler, Германия и Руски авиационен консорциум.
Какво предлагат в офертите си Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел и Ulrich Benteler, Германия, както и какво направи на практика израелският купувач, след като спечели ?
Ulrich Benteler, Германия | Zeevi Holding Ltd.&Knafaim-Arkia Holdings Ltd., Израел |
|
|
Както се вижда и с „невъоръжено око“ офертите на двете компании са коренно различни, но защо е избран израелският купувач знаят само в правителството на Иван Костов или по-точно премиерът, финансовият министър Муравей Радев и шефът на Агенцията по приватизация-АП Захари Желязков. Именно Желязков, спряган тогава за доверено лице на Христо Бисеров, назначава експертна комисия от 11 души, която да подготви приватизационният договор.
В процеса на сделката Knafaim-Arkia Holdings Ltd. Се оттегля и това предизвиква допълнително напрежение, особено след като най-добрата оферта на Ulrich Benteler, Германия , е класирана едва трета. Тогавашният член на УС на АП Асен Дюлгеров свидетелства, че Захари Желязков настоявал и успял да ги убеди, че офертата на „Зееви холдинг“ е най-добрата, затова и договорът минава без проблеми.
Надзорният съвет на АП обаче на два пъти връща въпросният текст с един основен мотив- символичната глоба от 10 %, която купувачът трябва да плати, ако не инвестира в компанията сумите от продажба на собственост. УС на АП настоява глобата да е поне 50 %. В крайна сметка остават първоначалните 10 %, защото натискът от правителството за оставането на символичната сума бил голям.
Двустранно парафираният договор е одобрен от Надзорния съвет на Агенцията по приватизация на 28 юни 1999 г. и от Министерския съвет с Решение № 466/29.06.1999 г. По време на заседанието на МС този въпрос изобщо не е обсъждан. Единственият коментар е на вицепремиера Александър Божков, който заявява на колегите си, че никоя известна чуждестранна компания не желае да вземе компанията дори и само на цена от 1 долар. „Зееви холдинг“ купува Авиокомпания „Балкан“ за 150 000 долара, колкото струва един лъскав апартамент в София тогава.
Продажната цена за 75% от авиокомпанията е много по-ниска от предложената при предишния опит за приватизация. За сравнение оценката на 75% от авиокомпанията, направена от KPMG към края на 1998 г. по различните методи, варира от 1,5 до 2 млн. долара. „Зееви холдинг“ има право да продава всички активи на авиокомпанията без ограничение. Ако ликвидира авиокомпанията, купувачът дължи неустойка 6 млн. долара.
Оказва се, че ако разпродаде всичко,дори да си пресметне глобите, купувачът ще плати неустойки около 20 млн. долара, като за чист приход от активите на „Балкан“ ще получи поне два пъти по-голяма сума.
По-късно ще стане ясно, че сключеният на 30 юни 1999 г. приватизационен договор е написан от купувача „Зееви холдинг“! Преводът на български се явява всъщност вторичен документ.
Тоест „Зееви холдинг“ са определили какви да бъдат задълженията на продавача и купувача,което е пълен абсурд. В този случай Агенцията по приватизация е имала само една възможност – да се опитва да оспори една или друга клауза. Това обаче не е всичко.
„В случай на конфликт между българския и английския екземпляри на Договора, английският ще има предимство“, пише в този абсурден документ. Така на практика държавата подарява „държавният превозвач“ за жълти стотинки. По-късно стават ясни и още други, меко казано, нелицеприятни факти.
С Писмо №26-00-0028/22.06.1999 г., подписано лично от министъра на финансите Муравей Радев, част от т.н. „секретна документация“ по сделката, българската държава се задължава:
1. По дълга към югославската държава да бъдат отпуснати на Авиокомпания „Балкан“ в размер на левовата равностойност на 8 868 422 щ.долара за закупуване от БДЖ на негово вземане от Република Югославия. На компанията ще бъде оказано съдействие пред Република Югославия за уреждане на равностойните насрещни плащания.
На 31 август 1999 г. е сключен Договор за цесия в изпълнение на Решение на Министерския съвет № 500/09.07.1999 г. Страни по този договор са БДЖ-цедент и Авиокомпания „Балкан“ ЕАД-цесионер с предмет прехвърляне на вземането на БДЖ от Югославските железници, възникнало на правно годно основание, ликвидно и изцяло изискуемо в размера към 31.12.1998 г. Общият размер на цесията е 16 558 557,45 лв. БДЖ дават на авиокомпанията запис на заповед от югожелезниците, но те не връщат парите, а дългът на „Балкан“ остава.
2. Да бъдат уредени задълженията на Авиокомпания „Балкан“ по временните финансови помощи в размер на 6,3 млрд. лв. „Зееви холдинг“ ще получат и 1,6 млн. щ.долара, за да уредят задължения към Ръководство въздушно движение (РВД). Тук само да припомня, че германската Ulrich Benteler, която губи надпреварата със „Зееви холдинг“, предлага в офертата си тя да уреди тези дългове.
3. Българската държава приема да изплати също задълженията на Авиокомпания „Балкан“ към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР).
За тази цел на компанията ще бъде отпусната левовата равностойност на 4 260 242,85 щ. долара, натрупани лихви към 31 май 1999 г. по главницата на дълга за погасяването им към бюджета. Освен това за срок от 20 години от датата на сключване на приватизационната сделка ще бъде разсрочена главницата на дълга от 15 119 000 щ. долара, с 5 години гратисен период.
4. По евентуалните скрити задължения, държавата се нагърбва да оказва пълно съдействие на авиокомпанията за благоприятното им уреждане, до пълното им удовлетворяване.
5. За имотите на Авиокомпания „Балкан“ в страната и чужбина, изплатени от компанията, без издаден акт за собственост, няма да бъдат предявявани претенции за плащания за минали периоди и ще бъде оказано съдействие за ползването им от новите собственици при същите условия.
Тези клаузи развързват ръцете на „Зееви холдинг“ и резултатът е налице само половин година след „приватизацията“ на българския авиопревозвач.
Според баланса и отчета за приходите и разходите към 31 декември 1999 г. се констатира увеличаване на краткосрочните пасиви на дружеството след като израелците придобиват 75% от компанията.
Основният извод е, че се увеличават задълженията към българската държава – при дължими 57 хил. лв. данъци преди приватизацията в края на 1999 г. те вече са 619 хил. лв., или 985 % увеличение; към бюджета – от 1 336 хил. лв. към 31.05.1999 г. на 2 828 хил. лв. към 31.12.1999 г., или 111 % увеличение.
Не се обслужва дълга от 15 118 912,81 щ. долари към ДФРР. „Зееви холдинг“ веднага след подписването на споразумението спират плащанията по стари и текущи задължения към Ръководство въздушно движение (РВД), възлизащи на около 15 млн. лв., а също така към Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА), Булстат, Нефтохим и други кредитори.
Това увеличаване на задълженията към българската държава е ясен знак за незадоволителни финансови резултати, неефективно управление и води до неплатежоспособност на дружеството.
В същото време „Зееви холдинг“ постигат значително увеличение на допълнителните резерви на дружеството, които нарастват от 2 хил.лв към 31.05.1999 г. на 33 578 хил. лв. към края на годината, което представлява 1 678 800 % увеличение!
Но тези резерви не се употребяват за погасяване на краткосрочните задължения на дружеството, нито пък за покриване на загубите. Казано по-просто „Балкан“ се използва единствено като „кутия“ за източване на пари от новия собственик, вкл. и от държавни дружества.
Година и три месеца след приватизацията задлъжняването на Авиокомпания „Балкан“ добива огромни размери. Към 30 септември 2000 г. Авиокомпания „Балкан“ е натрупала над 245 млн. лв дългове!!!
Задълженията й към българските фирми вече възлизат на 98 716 000 лв., докато при сключването на договора те са били 68 149 хил. лв. За година и три месеца собственикът е задлъжнял в България с още 30 567 000 лв.
Към Гражданска въздухоплавателна администрация (ГВА) собствениците от „Зееви холдинг“ са натрупали нови 21 499 000 лв. към летище София – 582 хил. лв., към пилотите и останалия персонал – 1 241 000 лв., към застрахователната компания „Булстрад“ дългът е увеличен с 489 хил. лв.
Към „Нефтохим“-Бургас при нула дълг при приватизацията (изчистен с държавна намеса) дългът е станал 2 584 000 лв.
Задълженията към бюджета са стигнали 910 хил. лв., а към социалното осигуряване – 718 хил. лв.
Задълженията към чужди контрагенти са нараснали със 103 201 000 лв. „Зееви холдинг“ теглят солидни заеми от чужбина – общата им сума е 40 620 000 лв. Най-големият е 25 147 000 лв и е теглен от регистрираната в холандия „Балкан холдинг“, която всъщност е шапката на Авиокомпания „Балкан“.
Следва и втори заем от същата компания в размер на 2 531 000 лв. Само лихвата по заемите е 940 хил. лв.
Схемата показва, че от единия джоб на „Зееви холдинг“ се изважда, за да се даде на другия. При това със солидна лихва от близо 1 млн. лв.
Това е пряко доказателство, че компанията се източва, и се води към умишлен фалит. Общо над 35 млн. долара, са били системно източвани през 15 банки от България към паралелно създаденото дружество в Холандия.
„Зееви холдинг“ разпродава 32 имота на авиокомпанията – представителство в Хараре, състоящо се от 3 великолепни къщи с басейн в Хараре за около 800 хил. щ.долара; 3 апартамента и офис във Виена за 461, 360 хил.щ.долара; 3 жилища в Лагос за 230 хил. щ. долара, 4 във Франкфурт за над 1 млн. щ.долара; луксозен апартамент в Милано за 60 хил.щ.долара; луксозен апартамент в Кипър за около 70 хил.щ.долара; в Лисабон апартамент плюс градско бюро за 80 хил.щ.долара; градско бюро в Алжир и т.н.
Приходите от продажбите на имоти и самолетни билети на задграничните бюра са пренасочвани в сметка на авиокомпанията в холандската ING банк.
Продадени са и слотовете на летищата в Лондон, Париж и Франкфурт на Майн, а това са най-ценните активи на една авиокомпания. Слотовете представляват правата за кацане в най-натоварените часове на летищата с удобна връзка за други презокеански полети.
Само един от тях струва милиони долари. „Зееви холдинг“ системно е присвоявал най-ценните активи на „Балкан“ и постъпленията от тяхната продажба.
Прехвърлил е всичките си депозитни сертификати SITA на холандския филиал на „Зееви холдинг“ , срещу никакво заплащане. Оказва се, че „перфектният инвеститор“, както са описани в един доклад на Захари Желязков до Иван Костов „Зееви холдинг“, който уж имал оборот от 2 млрд. щ. долара годишно и солидни банкови референции, на практика е взел на кредит пари за сключване на сделката по придобиването на 75 % от акциите на Авиокомпания „Балкан“. Взел ги е от холандския клон на „Зееви холдинг“, които се налага да връща и за целта разпродава имуществото на авиокомпанията.
А паралелно и увеличава задълженията й към български и чужди контрагенти. От документите по делото в Арбитражния съд в Париж, което израелците завеждат, се вижда доказателството за горната схема – капиталът, който от „Зееви холдинг“ претендират, че са „инвестирали“ в Авиокомпания „Балкан“, всъщност е скъп краткосрочен кредит, отпуснат от „Болкан Холдингс“ на авиокомпанията с продължителност между 6 и 24 месеца.
Освен всичко останало се оказва, че „Зееви“ не изпълняват клаузите на „техния“ приватизационен договор.
1. Неизпълнение на задълженията на купувачите от „Зееви холдинг“ по приватизационния договор
Съгласно чл. 7.1.2, всяка година за период от 10 години, следващ датата на осъществяване на сделката, купувачите трябва да осигуряват по 2,4 млн. долара годишно за покриване на задълженията на дружеството. За неизпълнение на това задължение санкцията е 1 млн. долара, регламентирана в чл. 10.12 от договора. За неизпълнение на това задължение за 2000, 2001 и 2002 г. им е начислена неустойка в общ размер на 3 млн.
долара.
2. Неизпълнение на инвестиционната програма
Съгласно чл. 8.2.1 от договора, купувачите са задължени да извършат инвестиции в дружеството в размер на не по-малко от 100 млн. щ. долара за период от 5 години, средно по 20 млн. щ. долара на година. Съгласно чл.10.2 от договора, за неизпълнение на това задължение предвидената неустойка е в размер на 30 % от стойността на договорените, но неизвършени инвестиции за съответния отчетен период.
Според доклад от Соня Георгиева, директор на Дирекция „Сделки 1“ в АП относно изпълнение на задължения по Договор за приватизационна продажба на 75 % от акциите на АК „Балкан“ ЕАД гр. София“:
„Въз основа на получените отговори, проведени разговори и представената справка за разходите с инвестиционно предназанчение, общият размер на признатите инвестиции за първия отчетен период (30.06.1999 г. – 31.12.2000 г.) възлиза на 1 187 787 щ. долара. Констатирано е неизпълнение на договорения обем инвестиции в размер на 18 812 213 щ. Долара.“
3. Акции на SITA (Международната организация за информационно обслужване на авиокомпаниите) и недвижими имоти
Според договора „Зееви холдинг“ трябва да уведомят продавача, в случай че акции на SITA, притежавани от дружеството или недвижими имоти, собственост на дружеството бъдат продадени.
Купувачите са задължени да използват получените от продажбата средства за погасяване на задълженията на дружеството, както и за осъществяване на инвестиционната програма.
Задължението, свързано с продажбата на акции, не е изпълнено, тъй като с приходите от продажбата на акции в SITA са погасявани не задължения към държавни кредитори, а текущи задължения към чуждестранни такива. На 22.01.2001 г. на купувачите е начислена неустойка в размер на 948 414,91 щ. долара.
4. Ескроу сметка
Съгласно чл. 6.1 от договора „Зееви холдинг“ следва да внесе в специална „Ескроу сметка“ открита на името на авиокомпанията сума в размер на 6 млн. щ. долара, които да бъдат използвани от дружеството за изплащане на най-неотложните задължения. В договора не е предвидена неустойка за неизпълнение на това задължение.
В агенцията за приватизация е представена хвърчаща справка за погасените задължения, но липсват първични платежни документи, които да доказват, че плащанията са извършени в съответствие с клаузите на приватизационния договор.
5. Акредитиви
Съгласно чл. 7.1.2. от договора, купувачите са задължени да открият едногодишни акредитиви, всеки един за сума в размер на 2 млн. 400 хил. щ. долара, като първият акредитив е трябвало да бъде открит преди 02.01.2000 г. със срок на валидност до 10.01.2001 г.
Задължението не е изпълнено, защото открития в банка „Hapoalim“ акредитив не е бил в полза на авиокомпанията и сумата не е била предназначена за обслужване на задължения на дружеството, съгласно посоченото в приватизационния договор.
Собственият независим консултант на Авиокомпания „Балкан“, британската фирма „Спийдуей“, ангажирана преди купуването на компанията от „Зееви холдинг“, е препоръчала да се инвестира в нов самолетен парк. Израелците правят точно обратното – разпродават много от наличните в дружеството самолети, отклонявайки голям дял от постъпленията от продажбите директно в собствените си банкови сметки, преди да изостави авиокомпанията напълно през февруари 2001 г.
2. Ще бъдат уредени задълженията на Авиокомпания „Балкан“ по временните финансови помощи в размер на 6,3 млрд. лв. „Зееви холдинг“ ще получат и 1,6 млн. щ.долара, за да уредят задължения към Ръководство въздушно движение. Германската Ulrich Benteler, която губи надпреварата със „Зееви холдинг“, предлага в офертата си тя да уреди тези дългове, но е класирана едва на трето място в надпреварата.
3. Българската държава ще изплати също задълженията на Авиокомпания „Балкан“ към Държавния фонд за реконструкция и развитие (ДФРР). За тази цел на компанията ще бъдат отпусната левовата равностойност на 4 260 242,85 щ. долара, натрупани лихви към 31 май 1999 г. по главницата на дълга за погасяването им към бюджета.
Освен това за срок от 20 години от датата на сключване на приватизационната сделка ще бъде разсрочена главницата на дълга от 15 119 000 щ. долара, с 5 години гратисен период.
Главният изпълнителен директор Цви Франк напуска България с нощен полет за Тел Авив на 13 февруари 2001 г., уж за да договаря отпускането на кредит на ZBI, която по това време е вече собственик на основните недвижими имоти на Авиокомпания „Балкан“.
На другия ден той нарежда да се прекратят всички операции. На 16 февруари 2001 г. министърът на транспорта и съобщенията изпраща писмо до Цви Франк, в което настоява за изпълнението на задълженията по приватизационния договор, но отговор така и не получава.
На 19 февруари 2001 г. Булстрад подава молба за обявяване на Авиокомпания „Балкан“ в несъстоятелност във връзка с неизплатените краткосрочни застрахователни задължения в размер на 511 000 щ. долара, както и по-стари разсрочени задължения.
Два дни по-късно Софийския градски съд уважава молбата на Булстрад, започва производство по обявяване в несъстоятелност и назначава временни синдици.
Временните синдици изготвят анализ на еволюцията на финансовото състояние на Авиокомпания „Балкан“ за периода 1998-2000 г., който показва, че състоянието на авиокомпанията рязко се е влошило след като „Зееви холдинг“ е поел управителния контрол.
Въпреки тази оценка, временните синдици изразяват мнение, че дори на този етап, Авиокомпания „Балкан“ „притежава достатъчно потенциал да се трансформира в добра база за бъдещото си стабилизиране,“ ако може да се възползва от типа инвестиции, които самата приватизация е възнамерявала да осигури.
Година и половина след започването на производството по несъстоятелност, на всички става ясно, че основният акционер в авиокомпания „Балкан“ няма никакво намерение да спасява дуржеството, като направи инвестициите в рамките, които приема по силата на приватизационния договор.
При това положение, на среща на кредиторите на 29 октомври 2002 г., кредиторите на Авиокомпания „Балкан“ отхвърлят предложения от синдиците план за преструктуриране. В резултат на това, на 29 ноември 2002 г. Софийския градски съд отбелязва това отхвърляне и постановява да започне формалната ликвидация на Авиокомпания „Балкан“.
След избухналия скандал експерти твърдят, че подходът за приватизацията на държавния авиопревозвач е тотално сбъркан умишлено или не. Според тях по-добре би било правителството на Иван Костов да заложи в договора гарантирането на представител на държавата в управлението на авиокомпанията и да наложи такъв устав на новото дружество, които да изключва възможността новият собственик да продаде каквото и да било, без подписа на нейния представител.
Отделно от това държавата в лицето на правителството на ОДС и неговият премиер, както и техните служители, трябваше да блокират имуществото на дружество, за да се подсигури, че всеки актив, който е преминал първоначалната проверка и е получил санкцията за продажба от държавния представител в Борда на Авиокомпания „Балкан“, ще се продава по пазарна цена и всички суми от тези продажби ще отиват за покриване на задълженията.
А не да бъдат прехвърлени в банковите сметки в Холандия, както се случи.
Резултатът е известен на всеки българин.
