Кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за масовата кражба на жилища от държавата в началото на прехода ?
От месец насам държавата е потънала от сутрин до вечер в едно нескончаемо облъчване на тема „Апартаментгейт” при положение, че става дума за половин дузина имотни сделки между частни лица. Общото между „засегнатата страна” са два факта: всички са на ръководни постове от управляващата партия ГЕРБ и второ: всички вече подадоха оставки от различни постове в държавата. Казусът: „Сделките са законни, но дали са морални?” ще го оставим на компетентните органи и на гласоподавателите.
Огромният проблем обаче е, че гласоподавателите у нас имат къса памет и ако сега покажат „червен картон” на управляващите – на практика ще извикат на сцената онези, които от 70 години крадат държавата и се облагодетелстват по най-нагъл и безцеремонен начин, за което отново виновна е късата памет.
И ако към днешна дата всички страсти се вихрят около половин до една дузина апартаменти, купени от вече бивши властници, то кой от върхушката на БКП/БСП ще даде отговор за масовата кражба на жилища от държавата в началото на прехода?
И то не за 6-7-8 апартамента, които сега са на прицел, а за близо 500 имота на държавата от фонда на бившето БОДК?
И то във време, когато именно БКП забрани на обикновения българин да има повече от 1 апартамент за 1 семейство и хората масово започнаха да се развеждат, за да си запазят панелните жилища или наследствените имоти? За трупането на лихвоточки за жилище и чакането с години за панелка от 60-70 квадрата в Люлин или Младост – тук въобще не става дума.
БОДК-Златна кокошка за апартаменти на управниците
БОДК или Бюро за обслужване на дипломатическия корпус съществува с ПМС № 127 от 1974 г. и функциите му са свързани предимно с обслужване на чуждите дипломатически мисии у нас. Луксозните жилища от фонда на БОДК не можели да се наемат или купуват от обикновени български граждани. Контролът върху имотите на БОДК се затяга още повече през 1986 г., когато според тогавашни нормативни актове не се допускали никакви изключения и българин не можел да припари до жилище на БОДК нито под наем, камо ли пък да го купи.
И така – до началото на прехода и правителството на Луканов. С решение № 103 от 10 май 1990 г. Луканов щедро харизва 108 апартамента от фонда на БОДК на избрани по списък другари. Списъкът бил изготвен още на 11 май и спуснат за изпълнение от тогавашния външен министър Бойко Димитров.
След бързия крах на Лукановия кабинет идва правителството на Димитър Попов и една от неговите първи задачи е била да извади от фонда на БОДК още 485 луксозни апартамента и отново да ги раздаде по списък. /В този списък премиерът Попов не пропуснал да сложи и себе си/.
Нещо повече – освен дадени под наем на именити другари от върхушката тези близо 500 луксозни държавни апартамента – вече били предложени и за продаване на хората от двата списъка. Без картотекиране, без комисии, без всякакви формалности, с които е бил обрамчен обикновеният българин при придобиването на заветно жилище.
Другарите толкова са бързали с продажбите на луксозните жилища като преди края на света, че на ден са били издавани повече от 20 разрешения за закупуване на имот от БОДК. И как да не бързат комунистите – то си е било истински КОМУНИЗЪМ – според нормативните разпоредби на БОДК те не са плащали нито парно, нито топла вода, нито асансьор, нито общи сметки, а само телефон и ток!? И това – за близо 500 луксозни апартамента, харизани на комунистическата номенклатура!
Само за миг си представете – какво би станало, ако това се случи през 2019 година?
Най-видните червени фамилии-Най-лакоми за апартаменти
Във време, когато обикновеният българин е трупал лихвоточки за жилище, когато със закон БКП задължава 1 семейство да има 1 основно жилище, когато хиляди млади семейства са се картотекирали като крайно нуждаещи се по съветите – червената номенклатура е грабила жилища за себе си и за потомствата си с лакомията на див звяр. Пардон, в джунглата дори дивият звяр има насита и оставя и за други парчета от плячката си.
Ето и част от ненаситните червени фамилии: Стоян Жулев се врежда с 2 апартамента за себе си плюс още 4 жилища за потомците си: Александър, Виктор, Димитър и Александра Жулеви.
Тано Цолов се сдобива с жилище от 326 кв. м за сумата от 59 хиляди лева, тоест за 180 лева кв. метър жилищна площ. Иван Пръмов – 320 кв. м – за 43 000 лева, Кръстьо Тричков – жилище от 326 кв. м за 56 000 лева, Стоян Гюров – жилище от 320 кв. м за 43 000 лева, Нинко Стефанов – също апартамент от 320 кв. м за същата сума, Георги Григоров Стоичков – жилище от 180 кв. м за 51 хиляди лева, Бойчо Щерянов – 177 кв. м за 32 хиляди лева, Любен Гоцев – 173 кв. м за 47 хиляди лева, Ирина Любенова Гоцева – жилище от 116 кв. м за 32 хиляди лева и т.н.
В апартаменти на БОДК се настаняват и висши кадри на МВР – екссекретарите полк. Цвятко Цветков и полк. Параскев Параскевов, ген. Петко Ангелов, ген. Петко Барбалов.
Не липсват и някои имена от тогавашната опозиция – Мария Миланова Дренчева, Любомир Собаджиев, Димитър Луджев, Ценко Барев…
Сред обитателите на луксозни жилища са и някои тогавашни /и вече бивши/ шефове на БОДК като Димитър Желязов и Петър Драшков. Първият /Желязов/ дава под наем на БОДК собствена двустайна панелка, а си взема жилище от 200 кв. м и му прави лексозен ремонт от 500 000 лева / при курс на долара тогава 1 долар за 25 лева/. Вторият /Драшков/ си взема два апартамента на един и същи етаж от дипломатически блок на БОДК.
И цялата тази анархия с апартаменти на БОДК продължава повече от десетилетие, докато в началото на този век правителството закрива изпълнителната агенция Дипломатически имоти в страната и я преобразува в еднолично дружество с ограничена отговорност.
Новото дружество АДИС има активи за над 78 млн. лв. без какъвто и да е пасив. Фирмата днес стопанисва 349 апартамента, 9 вили, 42 сгради, 10 сгради, в които имат съсобственост и частни лица, 7 части от сгради, 5 магазина, 9 обекта със спомагателно значение, 645 гаража и гаражни места и 208 хил. кв. м незастроени, но регулирани парцели. Малко над 74 на сто от имотите са наети от лица с дипломатически статут и имунитет.
Факт е обаче, че и до ден днешен нито АДИС, нито някоя друга институция от държавата не е потърсила отговорност от виновните за заграбването на близо 500 луксозни апартамента.
Корупцията в Албания. И у нас.
Ето – това е истински апартаментгейт и обществото у нас трябва да знае какво се е случвало преди по-малко от три десетилетия с държавно имущество за милиони. Ако това не е безнаказана МЕГАкорупция – здраве му кажи!
Неотдавна Изпълнителното бюро на БСП зададе въпрос на Борисов: „Докога ще мълчите за апартаментите на властта”?
Вместо мълчание последваха оглушителни оставки.
А кога най-после хората ще попитат червената върхушка: „Кога ще върнете заграбените на безценица държавни апартаменти от БОДК”?
И още нещо – преди броени дни се появи една любопитна информация как в малка Албания се борят с корупцията. Припомняме, че Албания не е член на ЕС и няма европейски орган, който би принудил държавните органи в Тирана да свършат това, което всъщност са свършили. Та в малка Албания държавата конфискувала незаконно приватизирана 30 хектара държавна земя на брега на Средиземно море на стойност от близо 40 милиона евро. Бившият депутат Арбен Ндока и още 20 съучастници са обвинени, че са фалшифицирали документи и са си присвоили земята с цел да бъде препродадена за строеж на туристически обекти. Албания полага усилия за борба с корупцията като част от стремежа си да се присъедини към ЕС, се казва още в кратката информация. Така е в Албания – а у нас?
